Преди броени дни бе обявен тазгодишният лауреат на наградата Прицкер в областта на архитектурата. Диебедо Франсис Кере e първият архитект от африкански произход, който получава пожизненото отличие. То се присъжда на професионалисти в сферата, които комбинират качества като талант, визия и отдаденост, и творчеството им допринася значително за благото на човечеството и средата, която обитава, чрез изкуството на архитектурата.

Кой е Франсис Кере?

Франсис Кере е роден през 1965-та година в малко селце на име Гандо на територията на Буркина Фасо. Както той сам споделя, условията там са били изключително тежки поради липсата на ток, питейна вода и училище. Основен приоритет на общността  било опазването на базовите ресурси за оцеляване. Въпреки това Франсис притежава силно чувство за принадлежност към тази общност именно поради задружността, с която се е извършвала всяка една дейност в селцето.

Въздушна снимка на родното му село Гандо в Буркина Фасо. / Снимка: Google Images

Само на 7-годишна възраст той заминава за близкия град, където има училище, и така прави първата крачка към едно по-различно бъдеще.  Впоследствие печели стипендия и заминава за Берлин, където получва своето архитектурно образование в Техническия университет.

В интервюта споделя, че въпреки новия си начин на живот,  силната притегателна сила на неговите африкански корени го вдъхновяват да се бори и да подобри условията на живот в родното си село и страна. Така той успява да събере средства чрез различни фонадации и реализира първата и може би най-важна сграда от символно значение – а именно училището в Гандо.

Училището в Гандо – цветно и гостоприемно. / Снимка: Google Images

Кере е притежател и на много други награди като Aga Khan Award for Architecture, както и е бил гост лектор в редица престижни университети като Harvard Graduate School of Design, Yale School of Architecture и Swiss Accademia di Architettura di Mendrisio, а от 2017-та година преподава и в Техническия университет в Мюнхен.

Знаково творчество

Творчеството му бихме могли да определим още и като така наречената „народна архитектура“ (от англ. vernacular architecture), която започва да става все по-популярна в съвременните архитектурните среди като нов подход към иначе вековна традиция. Характерене за този тип архитектура е стремежът към употреба на местни материали като например кал, глина, камъни, тръстики и много други.

Център за операционни интервенции. / Снимка: Google Images

В действителност преди хиляди години, хората не са имали друг начин на строителство освен този, с материалите, които ги заобикалят. С напредването на технологиите обаче и създаването на новите материали като бетон например и много други синтетично генерирани продукти, и какво ли още не – се увеличава все повече и повече въглеродният отпечатък породен от транспортните и производствени разходи, както и от топлината, която се отделя от материалите вследствие на химичните процеси по време и след приключване на строителството.

Ключово при проектите на Франсис Кере е, че той не само попълва дупки в сградния фонд  в родната си страна, но и подобрява условнията на труд като практически създава работни места за местните като строители.

Двойната покривна конструкция на училището в Гандо. / Снимка: Google Images

Училището в Гандо на пръв поглед е доста обикновено като конструкция и материалност, но се оказва особено ефективно. Помещенията са съвсем типични, правоъгълни в план, но за вентилацията си разчитат на отвори и в двете си противоположни надлъжни стени, а покривът на практика е двоен, тъй като освен глинения таван, в който също има отвори за проветрение, над него има и метална фермова конструкция от армировъчни пръти, държаща черупковиден покрив. Така в пространството между двата покрива се създава място за допълнително проветряване и слънцето не успява да нагорещи директно долния, който градолничи с класните стаи.

Училището в Гандо. / Снимка: Google Images

Успехът на основното училище Гандо донесе на архитект Кере наградата  Ага Хан за архитектура през 2004 г. и се явява като катализатор за установяване на неговата самостоятелна архитектурна практика, Kéré Architecture, в Берлин, Германия, през 2005 г. Скоро последва реализацията на допълнителни начални и средни училища както и медицински заведения не само в Буркина Фасо,но и в Кения, Мозамбик и Уганда.

Интересен пример е библиотеката в селото Гандо, където за осигуряване на отвори за проветрение и вентилация се използват грънци, произведени в селото, които са разрязани на две и са поставени между армировъчните пръти преди окончателното изливане на покривната плоча.

Библиотеката в Гандо с покрива от срязани грънци. / Снимка: Google Images

Startup Lions Campus пък се намира на брега на езерото Туркана в Кения. Образователният център „пълзи“ по терена, като сградите създават засенчени междинни пространства с гледка към езерото и са подходящи за срещи и обмен на идеи между младите изследователи. Освен това за охлаждане и вентилиране на вътрешната среда са използвани коминоподобни структури, които по логиката на природните закони издигат топлия въздух нагоре и охлаждат помещенията.

Startup Lions Campus в Кения. / Снимка: Google Images

След бурните политически вълнения в Буркина Фасо през 2014-та година, парламентът бива опожарен и Франсис Кере бива поканен да изготви проект за нов , като събере работна група от активисти, музиканти и хора на изкуството, които да открият какви са нуждите на обществото и така да бъде построена кореспондираща на тях сграда.

Така се стига до дизайна на пирамидално прозрачно покритие, върху което хората могат да се покатерят и разходят по всяко време. Освен това по различните нива са разположени и площи за отглеждане на зеленчуци, а част от структурата е пробита от огромно дърво-символ на африканската култура като място за събиране на общността.

Визуализация на проекта за нов парламент, / Снимка: Google Images

През 2017-та година Serpentine Pavilion също е дело на Франсис. Той отново репрезентира идеята за дървото като място за събиране на общността, но този път – обратно на морфологията на дървото – структурата от ограждаща индиговосиня стена и дървен покрив се разтваря, давайки възможност на дъждовната вода да прониква във вътрешността на пространството.

Serpentine Pavillion / Снимка: Google Images

Коментарът на журито

Журито, чиито председател е арх. Алехандро Аравена, си задава въпроси като това каква е ролята на архитектурата в контекста на оцеляването на ръба и какъв е правилният подход, за да се постигнат резултати – трябва ли да бъде амбициозен или амбицията крие риск от неподходяща архитектура на пожелателното мислене? Изглежда, че творчеството на архитект Кере е безкомпромисният отговор на тези въпроси.

А вие какво мислите за новия лауреат на архитектурния Прицкер?

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Станимира Гетова
Load More In Новини

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

Какво ще избере зелена София?
Гласувайте до 14-ти март за предложенията към новата програма на Столична община

Бях приятно изненадана от разнообразните и интересни предложения, сред които почти всички,…