Архитектура на старите железопътни гари в България

Преди да се превърнат в обикновени спирки по пътя на влака, железопътните гари са били лицето на града. Именно през тях са пристигали държавници, владетели, търговци и пътешественици. Затова не е случайно, че едни от най-значимите български гари са изградени като внушителни обществени сгради, всяка със свой архитектурен почерк и собствена история.  

Гара Русе

Началото на железопътната архитектура у нас е скромно и прагматично. През 1866 г., когато английската компания на братя Баркли открива първата жп линия Русе – Варна, гарите са едноетажни постройки с дебели зидове от местен варовик и еднообразни фасади, които по-скоро приличат на складове, отколкото на представителни сгради. Гара Русе, първата в България, е изградена с 50-сантиметрови зидове от варовик, добит от околностите на града.

Английските предприемачи залагат преди всичко на функционалността и икономическата ефективност, поради което гаровите сгради са лишени от представителна архитектурна украса. Въпреки своята скромна архитектура днес сградата приютява Националния музей на транспорта и е обявена за архитектурен и исторически паметник с национално значение. 

Но Русе не се задоволява само с паметта на първата гара. През 1953 г., в навечерието на откриването на Дунав мост и новата жп връзка с Румъния, започва строежът на нова Централна гара – проект на русенския архитект Пинпирев, който по-късно участва и в проектирането на Централна гара София. Сградата е изградена с участието на над 1500 строители и доброволци върху площ от 12 дка, като за строителни материали са използвани и остатъци от строежа на Дунав мост. Това е единствената триетажна жп гара в България, построена на две нива – пероните са разположени на 4 метра височина от входа, който е на нивото на булеварда пред нея.

Изградена в характерния за периода монументален стил, с внушителна фасада и 34-метрова часовникова кула, гарата е завършена за година и половина и пусната в експлоатация през 1955 г. с три перона и допълнителен коловоз. За вътрешната облицовка са използвани висококачествени материали, а в строителството участват инженери, архитекти и строители не само от България, но и от други социалистически страни и от Италия. 

До днес тя остава една от най-представителните гарови сгради в България – своеобразен мост между първата българска железница и модерните европейски транспортни коридори. 

Гара Варна

Най-впечатляващият пример за еволюцията на българската железопътна архитектура е Централна гара Варна. Проектирана от архитектите Никола Костов и Кирил Маричков, тя отразява влиянията на европейската гарова архитектура от началото на XX век. За подготовката на проекта Никола Костов е изпратен да изучи водещи образци на железопътна архитектура в чужбина. Сградата е замислена с функционално разпределение, което позволява бъдещо разширение до П-образен ансамбъл.

Строителството започва през юли 1907 г., като грубите строителни работи се изпълняват от български работници, а италиански архитекти и квалифициран персонал работят по интериора и външната орнаментика. Материалите говорят сами за амбициите – мраморът и облицовъчните плочи са доставени с кораби по Дунава от Австрия, а стойността на строителството достига 214 000 златни лева. Войните за национално обединение замразяват строежа до 1919 г., но през 1920 г. работите са възобновени от предприемача Тодор Капитанов, а окончателното завършване е под ръководството на Нико Станков.

Официалното откриване е на 3 март 1925 г., а застроената площ от 2100 кв. м без пероните прави гарата истински монументална. Характерната кула, която днес е символ на града, първоначално е без часовник. Той е монтиран едва в края на 1929 г., с механизъм, доставен от Германия. През 1939 г. под ръководството на секционния инженер Рафаил Горнев са построени и перонните навеси със стоманени носещи конструкции, които завършват архитектурния облик на гарата. 

Гара Бургас

Между Централна гара Бургас и варненската гара съществува ясна архитектурна връзка. Зад двата проекта стоят архитектите Никола Костов и Кирил Маричков, а сградата в Бургас следва сходна архитектурна концепция, макар да има и свои отличителни детайли. 

Строителството започва през 1908 г., а откриването е през 1922 г., като застроената площ е 2088 кв. м – почти колкото варненската. Бургаската гара е разположена стратегически в сърцето на града, на пл. „Царица Йоана“, в началото на главната търговска улица „Александровска“, създавайки неповторим градски фронт, който свързва морето, пристанището и железопътния транспорт в единно цяло.

Първият началник на гарата е Антон Якамакев, а първоначалният персонал от 116 души свидетелства за мащаба на железопътната дейност в Бургас още в първите години. Варненската и бургаската гара са сред най-ярките примери за модерната железопътна архитектура в България от началото на XX век. 

Гара Пловдив

Ако обаче търсим най-впечатляващата гарова архитектура в България, погледът неизбежно спира на Централна гара Пловдив. Проектирана от италианския архитект проф. Мариано Пернигони, дошъл в България от Флоренция, сградата е вдигната за три години – от 1905 до 1908 г., и представлява бароково бижу с три ризалита, богато орнаментирана фасада и симетрична композиция, която впечатлява от пръв поглед. Конструкцията е носеща с тухлени стени, като тухлите са дарени от тухларната на пловдивския индустриалец Павел Калпакчиев – фигура, чието име е неразривно свързано с индустриализацията на града, тъй като голяма част от постройките в Пловдив тогава са изградени с негови тухли. Междуетажните конструкции са изпълнени като „пруски свод“ – строителна техника, широко използвана в обществените сгради от края на XIX и началото на XX век. 

Историята на пловдивската гара е изпълнена със събития, които надхвърлят чисто транспортната функция. През септември 1908 г., малко преди официалното откриване на 30 ноември, цар Фердинанд пристига в града и е посрещнат на все още неоткритата гара. Именно това събитие дава името на една от залите „Царска чакалня“. През ноември 1920 г., по време на 50-годишния си творчески юбилей, Иван Вазов е посрещнат тържествено на перона, а улица „Станционна“, водеща към гарата, е преименувана на негово име. 

Според градска легенда през есента на 1932 г. на гарата за кратко спира и холивудската звезда Грета Гарбо, която пътува с „Ориент-експрес“ към Истанбул. Разказва се, че по време на престоя си тя получава букет хризантеми от местен цветар, впечатлен от нейната красота. 

Трагичен момент в историята на гарата е терористичният акт от 30 август 1984 г., когато бомба в чакалнята убива 50-годишна жена от Кърджали и ранява 42 души. При атентата е разрушен металният покрив и част от стените. Днес на мястото има скромна възпоменателна плоча. След цялостната реконструкция между 2015 и 2018 г. сградата възвръща голяма част от първоначалния си облик, включително навеса на първи перон, Царската чакалня и редица автентични интериорни елементи. Проектът получава първа награда в категория „Сгради паметници на културата“ в престижния национален конкурс „Сграда на годината“ за 2018 г.

Гара Габрово

Не по-малко интересна, макар и по-скромна в архитектурно отношение, е историята на гарата в планинския град Габрово. Габрово, наричан „Българският Манчестър“ заради развитото си занаятчийство и индустрия, получава железопътна връзка чак през 1912 г., след дългогодишни борби и проучвания. Първоначално габровци настояват линията да мине през Шипченския проход по трасето Търново – Габрово – Шипка – Казанлък – Стара Загора, но управата избира по-трудния маршрут през Търново, Плачковци и Борущица.

В крайна сметка Габрово е свързан с отклонение от гара Царева ливада, като линията с дължина 17,380 км е открита тържествено на 29 януари 1912 г. в присъствието на цар Фердинанд и царица Елеонора. Търгът за строителството е спечелен от софийския предприемач Тодор Чакъров за 2 738 000 златни лева, а строежът включва пет тунела с обща дължина 737 м, множество мостове и подпорни стени.

Гаровата сграда в Габрово обикновено се свързва с арх. Христо Василев Енев – първия дипломиран габровски архитект, завършил във Виена, който в периода 1906–1909 г. работи като инспектор в Главната дирекция на железниците и участва в проектирането на редица железопътни гари в България. Сградата е изпълнена в стил сецесион, по типов проект, разработен за гарите в България, като за строителен материал са използвани печени местни тухли, което я свързва с традиционното габровско строителство и индустриалната мощ на региона.

Въпреки че е по-скромна от бароковите величия в Пловдив или гарите във Варна и Бургас, габровската гара носи отпечатъка на функционалната европейска архитектура от началото на XX век, съобразена с планинския терен и климатичните условия на Балкана. Строителството на линията и гарата е истински инженерен подвиг – пет тунела, множество мостове и подпорни стени, издигнати в труднопроходим планински район, където строителството е свързано със сериозни инженерни и теренни предизвикателства. 

Въпреки трудностите габровци ликуват, че най-после имат достъп до модерния транспорт, а гаровата сграда става символ на прогреса и индустриалната мощ на града.

Архитектурата на старите български гари е огледало на историята, а всяка от тях носи отпечатъка на своето време. Днес тези сгради остават не само важна част от железопътната инфраструктура, но и ценни свидетелства за развитието на българската гарова архитектура.