Белият модернизъм – мит или реалност?

Когато говорим за модернистични сгради, в ума ни често се появява образ на изчистена бяла сграда с правоъгълни форми и минималистичен дизайн. Въпреки това, тази асоциация не отразява пълната историческа истина на разнообразието в подходите и експериментите на архитектите от периода.

музеят Гугенхайм на Франк Лойд Райт – пример за бял модернизъм

В действителност, през 20-те и 30-те години на миналия век редица архитекти дискутират, развиват и използват теорията на цветовете в архитектурата. Йозеф Алберс, Льо Корбюзие, Тео ван Дусбург, групата “де Стийл” и други архитекти разработват разнообразни цветови схеми и използват основните цветове, за да подчертаят формите и обемите на сградите си.

Четете тук: Белият град

Изследвания върху принципите на цветовата хармония

Значителен принос към развитието на теорията за цветовете има Йозеф Алберс – художник и преподавател в Баухаус, известен със своите трудове. Най-важният сред тях е “Омаж” (Homage to the Square), който съдържа редица упражнения и теоретични разсъждения върху взаимодействието между цветовете и как те влияят на човешкото възприятие.

композиции от Йозеф Алберс изследващи взаимодействието между цветовете

Подобно на Алберс, холандската архитектурно-художествена група “Де Стийл” изследва въздействието на цветовете. Един от основоположниците на групата Пит Мондриан разработва абстрактната теория “неопластично изкуство”, която включва употребата на геометрични форми и минималистични цветове. Членовете на “Де Стийл” стъпват върху тази концепция и я допълват, като въвежда принципите на цветовата хармония, баланса и пропорционалността в архитектурата.

Цветът трябва да бъде прилаган систематично и с внимание към цялостната композиция.

модернистичен интериор от Тео ван Дусбург | снимка: Theo van Doesburg Association

Групата създава специални цветови палитри, базирани на пропорционални системи, които се прилагат както в модерната живопис, така и в архитектура. Идеята е цветовете да допринесат за хармонията и баланса на дадено произведение. Разсъжденията на Алберс и групата “Де Стийл” повлияват архитектурата на модернизма, а архитекти като Льо Корбюзие и Тео ван Дусбург се вдъхновяват от техните принципи, използвайки цвят в своите сгради.

Четете тук: Баухаус отвътре: Как изглежда 100-годишното училище?

Минималистична цветова палитра

Подходът на Льо Корбюзие към цвета, дефиниран в ранните му текстове, е внимателен. Архитектът използва ограничена палитра от нюанси, които той нарича “архитектурни цветове”, като предпочита основни и земни тонове. Теорията му за цветовете е подробно описана в неговата книга “Полихромна архитектура”, публикувана през 1931 г. Неговият подход създава рационална система за прилагане на цветовете в архитектурата, която по това време се отдалечава от фигуративния израз и влиза в абстрактния свят.

интериор от Льо Корбюзие | снимка: Olivier Martin Gambier

Членовете на движението “Де Стийл” също ограничават цветовата си палитра до основните адитивни цветове – червено, жълто и синьо, както и до неутрални тонове от бяло, сиво и черно. Бруно Таут използва опита си като художник, за да направи разграничение между оттенъците, които е най-добре да се използват в архитектурата, спрямо други, по-подходящи за живопис.

Четете тук: За Баухаус трябва да се говори чрез множеството на прочитите

Дефиниране и оптично изменение на обеми с цвят

Едновременно с ограничаване на цветова палитра, архитектите от началото на XX век използват цветовете, за да подчертаят геометрията. Льо Корбюзие например се вдъхновява от теорията на художника Фернанд Леже за “еластичен правоъгълник”. С прилагането на контрастни цветове и геометрични форми, Льо Корбюзие създава илюзията, че стени и елементи се движат напред и назад, подобрявайки пространственото изживяване. Тази техника му позволява да дефинира архитектурните обеми и да ангажира възприятието по нов начин.

Този принцип можем видим в известната Вила Савоа на Льо Корбюзие

макет на вила Савоа в МоМА

В един от своите най-известни проекти Корбюзие използва цветовете, за да се предаде деликатно въздействието на пространството. Освен розово, червено и синьо за стени на интериора, архитектът използва тъмно зелено за долният етаж, наподобявайки околния градински пейзаж и подчертавайки правоъгълния горен етаж. През 1932 г. Музеят за модерно изкуство в Ню Йорк показва макет на известната сграда, представен в синьо и розово, вместо белия, което променя изцяло възприятието на обема.

Четете тук: Архитектура или революция – Защо един артист „удави“ петте принципа на модерната архитектура?

Герит Томас Ритвелд, един от най-известните архитекти на движението “Де Стийл”, също използва цветовете не само за подобряване, но дори за промяна на образа на сградите си. Като прилага характерни оттенъци към различни елементи, той разглобява архитектурния обем на компонентите му.

къщата Ритвелд-Шрьодер | снимка: Maria Gonzalez

Това лесно се забелязва в случая с Ритвелд-Шрьодер Хаус, който използва модулни елементи със стриктно контролирани пропорции, за да създаде гъвкава и динамична живописна среда. Чрез цвета компонентите на къщата придобиват визуална независимост, допринасяйки за пластичната композиция на цялото.

Четете тук: Как успешно се реставрира модернизъм?

Коригиране на грешки с използването на цветове

Въпреки систематичния подход, свързан с цветовата хармония, архитекти като Льо Корбюзие прилагат цветове и след завършването на проектите. Това позволява коригиране на възникнали грешки и промяна във визуалното възприятие на архитектурното произведение. В някои случаи, полихромията се използва за скриване на дефекти или корекция на пропорциите, като се постига ново хармонично съотношение между елементите.

пример за полихромия в Unite d’Habitation

В забележителния проект “Unite d’Habitation” в Марсилия, Франция, грешка води до промяна в пропорциите на прозорците, което Корбюзие коригира с полихромия. По подобен начин в “Les Quartiers Modernes Frugès” швейцарско-френският архитект използва цветовете като средство за визуално увеличаване на разстоянието между жилищните единици и създава по-приятна и гостоприемна атмосфера в комплекса. Този подход представлява преход от традиционните стилове към модерния минимализъм и функционалност.

Льо Корбюзие използва цвят, за да увеличи визуално на разстоянието между къщите в комплекса | снимка: Filippo Poli

През 20-те и 30-те години на миналия век, Йозеф Алберс, групата “Де Стийл” и Льо Корбюзие използват систематични цветови палитри, подчертаващи форми и обеми и правят редица експерименти с въздействието на цветовете върху визуалното изживяване. Чрез техники като “еластичния правоъгълник”, архитектите създават динамичност и оптични илюзии, които преосмислят въздействието на пространството.

Четете тук: Игра на тонове – цветът на материалите в архитектурата