понеделник, 16 ноември 2026
Зареждане...
Архитектура

Duck Архитектура: Странни сгради с любопитни истории

Някои сгради не се нуждаят от реклама, защото формата им казва всичко.

STROIINFO
· 1 мин. четене

Преди да попадне в учебниците по архитектура, една огромна патица на Лонг Айлънд била съвсем обикновен магазин за патешко месо и яйца. Когато я построил през 1931 г., собственикът ѝ едва ли се интересувал от архитектурни течения. Тогава го вълнувало само шофьорите да разберат още от пътя какво се продава в магазина му. Десетилетия по-късно тази необичайна постройка дала името на цяла категория сгради.

Как една патица влиза в учебниците по архитектура

Идеята хрумнала на американския фермер Мартин Маурер и съпругата му след пътуване до Калифорния, където видели крайпътно кафене във формата на огромна кана за кафе. Връщайки се в Ню Йорк, Маурер решил да приложи същия подход към семейния бизнес с отглеждане и продажба на патици.

За построяването на The Big Duck били наети местен дърводелец и двама сценографи, които използвали жива патица като модел. Конструкцията била изградена от дърво, покрито с метална мрежа и циментова обвивка, а за очи поставили задни светлини от автомобил Ford Model T, които светели в червено през нощта. Постройката била дълга около девет метра и бързо се превърнала в местна забележителност.

През 1972 г. архитектите Робърт Вентури, Дениз Скот Браун и Стивън Айзенур популяризират понятието Duck Architecture в книгата си Learning from Las Vegas. С него те описват архитектура, при която самата форма на сградата носи посланието, вместо то да бъде изписано върху фасадата. Противопоставят я на т.нар. decorated shed, при който сградата има обикновена конструкция, а рекламата и декорацията са добавени отвън. Интересното е, че авторите предпочитат именно втория подход, защото позволява по-свободно и практично организиране на вътрешните пространства.

С течение на времето The Big Duck се утвърждава не само като архитектурна забележителност, дала името на цяла категория сгради, но и като част от културното наследство на САЩ, получавайки официално признание чрез включването на сградата в Националния регистър на историческите места.

Когато сградата е собствената си реклама

Подобни постройки съществуват много преди да получат архитектурното си определение. Особено популярни стават в САЩ през първата половина на XX век, когато развитието на автомобилния транспорт променя начина, по който работят крайпътните магазини и заведения. Собствениците им се нуждаят от реклама, която да бъде забелязана от движещ се автомобил, а някои решават да превърнат цялата сграда в рекламно изображение.

Сред ранните примери е Bob’s Java Jive в Такома, щата Вашингтон, построен около 1930 г. във формата на огромен кафеник. Първоначално заведението носело името Coffee Pot Restaurant и предлагало кафе, понички, закуски и евтини готови ястия. Двуетажната постройка има дървена конструкция с измазана външна повърхност, а дръжката, чучурът и капакът са оформени като част от сградата. Любопитното е, че отделните ѝ елементи били предварително изработени, доставени на място и сглобени. През годините заведението се превърнало в бар и станало известно с музикалните си вечери, но запазило характерния си външен вид.

Днес Bob’s Java Jive е признат за част от архитектурното и културното наследство на САЩ, като самата сграда е включена в Националния регистър на историческите места и е обявена за историческа забележителност на град Такома.

В Калифорния тази архитектура получава и по-практично приложение. The Donut Hole в Ла Пуенте е построен през 1968 г. като магазин за понички с автомобилно обслужване. Сградата се състои от две едноетажни части, между които преминава алея за автомобили, а в двата ѝ края са поставени огромни понички от стъклопласт. Шофьорите минават през отворите им, за да направят и получат поръчката си. От петте магазина на някогашната верига този е единственият с подобна архитектура и единственият, оцелял в оригиналния си вид.

Не по-малко разпознаваеми са и сградите на американската верига Twistee Treat, която започва да продава сладолед от гигантски фунийки през 1983 г. Постройките са високи около осем метра и са изпълнени основно от стъклопласт, като формата им следва познатата вафлена фунийка с мек сладолед отгоре. Един от тези обекти се намира в Кисими, Флорида, а характерният дизайн е запазен и при по-новите магазини на веригата.

Бутилки, ананаси и други необичайни постройки

Макар Duck Architecture да се свързва най-вече с американската крайпътна култура, подобни идеи се срещат и в други части на света, при това много преди появата на термина.

Още през 1888 г. датската пивоварна Tuborg изгражда за голямо изложение в Копенхаген гигантска бутилка бира с височина 26 метра. Вътре имало хидравлично съоръжение, което изкачвало посетителите до наблюдателна площадка. Съоръжението било толкова необичайно за времето си, че се превърнало в една от атракциите на изложението. През 1988 г., за стогодишнината му, бутилката отново била показана в центъра на Копенхаген, този път заедно с огромна отварачка, изработена специално за случая. Днес се намира в Хелеруп, близо до историческите сгради на пивоварната. Необичайната конструкция е получила и официална защита на местно ниво, която обхваща самата бутилка и не позволява тя да бъде премествана или променяна без разрешение от общината.

В Южна Африка подобна идея е използвана за популяризиране на местното земеделие. В началото на 90-те години шестнадесет производители на ананаси се обединяват, за да построят The Big Pineapple в Батърст, където отглеждането на този плод има дълга история. Постройката е висока 16,7 метра и е вдъхновена от подобна туристическа атракция в Австралия. Вътре са обособени музейна експозиция, магазин и наблюдателна площадка, а посетителите могат да научат повече за отглеждането и преработката на ананаси в района.

От крайпътна реклама до архитектурно наследство

С времето много от тези необичайни постройки изчезват, особено когато бизнесът, за който са създадени, затвори. Някои обаче оцеляват благодарение на хора, които решават да ги запазят, дори ако това означава да ги преместят на съвсем друго място.

Такава е историята на Hood Milk Bottle в Бостън, построена през 30-те години на XX век в град Таунтън за продажба на домашен сладолед. Бутилката е висока над 12 метра и първоначално се намирала край автомобилен път, но през 1967 г. била изоставена. Десет години по-късно млечната компания Hood финансирала възстановяването ѝ и я дарила на Детския музей в Бостън. За да стигне до новото си място, цялата конструкция била натоварена на шлеп и превозена през пристанището на града. Днес бутилката продължава да се използва за продажба на храна и сладолед.

Подобна съдба има и Tail o’ the Pup, заведение във формата на хотдог, отворило през 1946 г. в Лос Анджелис. През годините павилионът бил местен няколко пъти, а след затварянето му през 2005 г. останал на склад. През 2022 г. отново отворил след реставрация, при която били възстановени оригиналните метални, дървени и измазани елементи на конструкцията. Проектът получил награда за опазване на архитектурното наследство през 2023 г.

Повечето от тези сгради са построени с цел да привличат повече клиенти. Собствениците им едва ли са предполагали, че десетилетия по-късно ще се обсъждат в архитектурните среди или ще бъдат обявявани за културно наследство.

 

Автор

STROIINFO

STROIINFO е медия за архитектура, строителство, дизайн и градска среда. Ние сме екип от професионалисти - архитекти и дизайнери и вярваме, че средата, която създаваме и обитаваме, е от ключово значение за качеството ни на живот. Затова пишем за, разсъждаваме над и анализираме актуалните проекти, материали, тенденции и събития в сферата на архитектурата, строителството, дизайна, градската среда и културното наследство.