Инсталацията Sacral или „Сакрален“ на младия италиански творец Едуардо Тресолди ще бъде изложена в MAR – Museo d’Arte della città di Ravenna до 9-ти януари на идната 2022 година. Ефимерната катедрала заема централно място в експозиционното пространство на бивш манастир в Равена, датиращ от 16-ти век днес, който днес помещава градския музей.
Защо Sacral и защо Данте?
Инсталацията е част от изложбената сага „Данте. Очите и разумът ”в Градския музей за изкуство в италианското градче Равена. В дизайна на Sacral, Тресолди черпи вдъхновение от „Благородния замък“ от „Ад“ на Данте. Замъкът се явява символично място, обитавано от душите на тези, които са оставили честта и славата след смъртта си. Според Тресолди „Те са великите души на древността – философи, поети, учени, писатели. Хора, които са велики в земния си живот, поради своите морални качества, но са обречени на вечно страдание, поради липсата на богословски добродетели.”
Дизайнът на структурата позволява на посетителите физически да влязат и да се потопят в централното пространство на фрагментирания купол и да наблюдават как той се трансформира в кубични форми към периферията. Интересно е, че ”катедралата“ е проектирана първоначално през 2016 г. и впоследствие ръководството на музея в Равена решава, че тя би била прекрасно и логично допълнение към серията от изложби, посветени на Данте. Така посетителите могат да се впуснат в едно „пътешествие на въображението” и изцяло да осъществят контакт със заобикалящата ги среда.
Според автора един архетипен образ е способен да създаде диалог между минало и настояще, тъй като използва език, съдържащ значения, които се повтарят във времепространството. Sacral действа като спомен за място, където вече сме били, познат образ, който ни доближава до символните пространства в творчеството на Данте. А инсталацията обединява в едно класически елементи и съвременни материали, създавайки един вид абстракция на реалността.
Метафорите в творчеството на Тресолди
Основната тема в творчеството на италианския склуптор е Absent Matter или „липсващата материя“. Чрез поредица от проекти, първоначално репрезентиращи човешки фигури, той достига върха на своето развитие, което се изразява в нов вид архитектурен прочит на сгради и места. Едно от явленията, които той изследва, е прозрачността или свойството на ефимерните структури от телена мрежа, които той създава, да играят ролята на филтър, върху който се прожектират различните прожекции на знанието и представите ни за света.
Ефимерните инсталации, едновременно съществуващи и несъществуващи, дават израз на взаимодействието между културния ландшафт и физически изградената среда. За автора е интересно как образа на структурите се променя в зависимо от атмосферните влияния, както и перспективата на наблюдение, давайки временен израз на това, което никога не е съществувало или пък е избледняло във времето.
Духът на мястото
Един от най-значимите му проекти е възстановката на базиликата в Сипонто, намиращо се в италианската югоизточна област Пулия. За него Тресолди получава наградата „Златен медал за италианска архитектура“ през 2018 година, която се връчва от Трианале Милано от 2003 година насам. Тресолди, макар и не архитект, се нарежда достойно до архитекти като Ренцо Пиано и Максимилиано Фуксас, също получили тази награда.
Подходът на Тресолди е пионерски в начина на третиране на руини и архитектурно наследство. Базиликата в Сипонто е в палеохристиански стил и датира от над 1000 години. За автора е важно да улови така наречения genius loci или дух на мястото, като му даде материален израз, който да разкаже неговата история. За целта Тресолди надгражда базиликата с емблематичната за него структура от телена мрежа, а в интервю споделя, че за него изкуството трябва да е живо и да еволюира заедно с елементите от заобикалящото го пространство в симбиоза, давайки израз на променящия се смисъл, но запазвайки историята на мястото.
Освен в Италия, творчеството на Тресолди акостира и на американска земя. През 2018 г. той проектира три катедрали за фестивала Coachella в Калифорния, една от които впоследствие бе изложена в Рим през 2020 г. А през юли миналата година поредица от 46 стълба, образуващи колонада покрай италианския морски град Реджо Клабрия, се превърна в постоянна изложба. Също през 2020 г. мащабна скулптура от телена мрежа, бе окачена на тавана на известния ресторант Cathédrale в Ню Йорк.
А вие бихте ли се равали да виждате “архитектура от телена мрежа” и в България?