Пристигането на системата за споделяне на скутери в София се оказа една от водещите теми през последните няколко седмици в страната. Повечето медии отразиха събитието като поредната стъпка, чрез която София се доближава до европейските градове и продължава да предлага услуги, които едновременно улесняват градското ежедневие, целят намаляване на трафика, както и помагат в борбата за опазването на околната среда.

Алтернативен шеринг транспорт в столицата

Подобни инициативи вече прокараха път в столичното ежедневие. Компанията за споделяне на електрически автомобили Spark въведе услугата в София преди повече от две години и очевидно се радва на голям успех сред потребителите. Благодарение на все по-честото използване тя периодично покачва броя на предлаганите автомобили. По данни от миналата година Spark има около 40 хил. ползватели. Това доказва увеличаващото се желание на българина все повече да използва алтернативни методи на транспорт.

Най-голямата компания за скутери – Lime, идва в София

Новото предложение на Lime и въвеждането му в столичния живот също звучат обещаващи.

Скутерите, за разлика от автомобилите, са подходящи и за хора, които не са шофьори или просто предпочитат да не бъдат част от оживения автомобилен трафик по пътищата. Моделът вече се е доказал на много места по света. Предполагаемо ще бъде и  успешен във все по-активния градски живот в столицата. През следващите месеци се очакват и още няколко компании от същото естество да започнат работа на територията на града.

Обществото определено изглежда развълнувано както за алтернативния и удобен метод на придвижване, така и за факта, че може да допринесе за опазването на планетата, за освобождаването на малко паркоместа в претъпкания център, както и за утвърждаване на статута ни на развита европейска столица. Готови ли са обаче инфраструктурата, както и народопсихологията ни за подобна инициатива?

Инфраструктурни проблеми

Всъщност скутерите трябваше да бъдат въведени още през пролетта, но поради неяснотата за мястото на тротинетките в транспортната система, Столична община забави решението. След финализиране на уговорката стана ясно, че те трябва да се движат само по велоалеите и определен клас улици, но не и по тротоарите поради опасност от инциденти с пешеходците. Също така, максималната скорост на превозните средства беше ограничена до 20 км/ час.

Снимка: nbox.bg

Рязкото навлизане на алтернативния метод на транспорт повдига въпроса дали столицата е готова да отговори на очакванията. От години съществува стигмата, че София не е град за пешеходци и велосипедисти. Въпреки вече развитата мрежа от велосипедни алеи, на която се уповава Lime като гаранция за работещия модел на услугата, много хора твърдят, че велосипедната мрежа в столицата не функционира. Тя е в конфликт с автомобилния транспорт, прекъсва, а пресичането на големи булевардни връзки, в това число подлези и надлези, изглежда е истинско предизвикателство.

Снимка: capital.bg

Кражбата на скутери

Друг проблем на скутерите обаче вчера завладя социалните мрежи и бе отразен по националните медии. Няколко от скутерите, които Lime въведе преди седмица, са вече откраднати. Последваха множество коментари, които изтъкнаха, че българинът не е готов за подобни инициативи и такъв тип компании трябва да влизат на пазара след дълбоко проучване на социалните предпоставки, корупцията и т.н. Недоволството е повече от забележимо.

Всъщност това въобще не е уникално българско събитие, както обикновено сме склонни да мислим в подобни ситуации. При първото въвеждане на скутерите в Словакия са били откраднати почти половината от началната бройка, а в Сан Франциско друга компания претърпява загуба от около 200 бройки през първите седмици. Тоест това е много добре позната картина за доставчиците на подобни услуги и кражбите са напълно очаквани.

Снимка: Economic.bg/Красимир Свраков

В тази връзка, бихме си задали въпроса какво тогава мотивира доставчиците на тази услуга да продължават да ги въвеждат на все повече локации?

Превантивните мерки на компаниите

Всъщност Lime и конкурентите му са изпробвали множество методи за борба с кражбата на мобилните устройства. Всички скутери имат вградени система, която блокира колелетата след изтичане на изплатеното време, а активацията им без плащане е невъзможна. Миналата година те въвеждат и алармена система, която кара устройството да издава звук при кражба, но бива отменена заради обществено недоволство. Въпреки това тя все още функционира, като изпраща сигнал до централата на компанията. Освен това Lime е един от малкото доставчици на пазара, който произвежда собствени скутери. Това прави частите им неизползваеми на каквито и да било устройства от подобен тип.

Реално погледнато, извършителят на кражбата няма абсолютно никаква полза от скутера.

Компанията разчита на това като мотивация за избягване на подобни престъпления. Разбира се, повечето хора не са наясно с това и кражби се случват доста често. Въпреки това те не представляват голяма загуба за компанията, която се оценява на 1.1 милиарда долара. Кражбите не се случват в такъв мащаб, че да имат значително влияние върху печалбите на Lime.

Снимка: capital.bg/Илиян Ружин

Проблемът с кражби на скутери е международен и все още няма конкретно решение, което да бъде общовалидно. Компаниите най-често разчитат на гореспоменатите методи, както и на зрелостта на обществото. Колкото повече хора разбират смисъла на устройствата, мястото им в общественото придвижване и липсата на реална полза от деянието, кражбите ще намаляват в световен мащаб. Обществото просто трябва да бъде информирано и да достигне нужната зрялост. Дотогава кражбите ще бъдат факт и то не само в България.

Източници:

Forbes – How we’e solving the shared scooter theft problem

Mashable – E-scooters can be hacked

Дневник – Електрическите тротинетки на София – начин на употреба

Капитал – Електрическите тротинетки Lime започват работа в София от днес

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Зекие Емин
Load More In Новини

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

Споделените пространства за учене
Какво е тяхното значение? Как се развиват? А какви са те зад граница?

Скоро в Студентски град се откри първото по рода си специализирано споделено пространство …