Skip to main content
search

Днес няма да се спрем на някоя нова тенденция в градската среда, а ще обърнем поглед към един по-стар проект, вече на повече от десет години. На фокус е откритата библиотека „Lesezeichen“ (букв. „книгоразделител“) в квартала Залбке в Магдебург, Германия. Проектът печели съвместно с операта в Осло Европейската награда за публични пространства през 2010 г. заради фактическото подобряване на средата в иначе западналия краен квартал.

Мястото преди намесата. | Photo: © Anja Schlamann

Районът Залбке в югоизточната част на Магдебург е в състояние на физически и социален упадък. Поради ниската заетост и липсата на обществени сгради в него се виждат много затворени магазини, празни жилища и изоставени заводи. През 2005 г. един триъгълен имот в квартала се превръща в отправна точка за урбанистичен експеримент, който се казва „Град в изпитание“ и цели да подсили обществената ангажираност в Залбке. Изоставеният магазин до имота, както и той самият, стават място за организиране на колекция от книги, с цел привличане на обитателите в отворен, междусъседски процес. Така се стига до изработването на няколко проекта за библиотека на открито и с бирени касетки се построява макет в мащаб 1:1. Временната конструкция послужва за организирането на двудневен фестивал на поезията и четенето.

Завършената библиотека. | Photo: © Anja Schlamann

През 2009 г. се открива постоянната структура, изградена от рециклирани готови елементи от наскоро разрушена сграда от 60-те години наминалия век. (Всъщност, това са фасадните елементи на емблематичните немски универсални магазини Galeria Kaufhof.) Изградена е дебела стена за рафтовете на книгите и е обособено зелено пространство, където хората могат да четат на открито. Част от съоръжението са кафене и малка сцена.

Фасадните елементи, използване за изграждането на откритата библиотека.

Малката библиотека е отворена денонощно за кварталните обитатели, които сами я управляват и свободно вземат и връщат книги от нея. Оценката на проекта в сайта на Европейската награда за публични пространства твърди, че той е преодолял скептицизма към разбирането, че западналите зони на градовете могат да бъдат ревитализирани чрез такива акции. Съвместните усилия на кварталните обитатели правят мястото специално за тях, те се асоциират с него. Обекти като този предоставят на обществото възможност да се промени в посока от малкия мащаб към големия.

Какво се случва днес?

За съжаление, нямаме достът до информация за продължаващ мониторинг на обекта. Затова разполагаме с инструменти като социални мрежи и сателитни снимки. Последни публикации откриваме от 2013 и 2016 г., като на първата виждаме събитие на това място, а на втората – вандализираната библиотека, с разпилени по земята страници от книги. Коментарите обсъждат, че младежи се събират там всяка вечер, а от книги за четене вече няма и следа. В такива моменти се запитваме дали можем да сме достатъчно отговорни към средата си и да се грижим за нея? Дали добрата грижа на единия може да противодейства на деструктивността на другия?

Състоянието на обекта през 2012 г. | Facebook: @Bauwelt

Може би все още не сме дорасли за такива обекти. Подобен казус имаше и с откритата библиотека „Рапана“ във Варна, от която започнаха да изчезват книги. Сякаш тези обекти са най-ефективни, само когато са временни. Иначе се превръщат в нещо твърде малко в ежедневието, което хората забравят и изоставят.

 

Георги Мърхов

Архитект и любител пианист. Търси архитектурата във всички аспекти на човешкия живот. Стреми се да я разглежда и представя от различни гледни точки.

Остави коментар

Close Menu