„Защо професията строител е важна за теб?“ – преди няколко месеца многократно зададох този въпрос на участниците от Лятна Академия Лидерите. Време е да дам и моя отговор. Строителството създава средата, която обитаваме. То формира взаимовръзките между историческите пластове, гради улиците, по които се придвижваме, защитава ни, провокира социална интеракция, създава места за отдих и развлечение, оформя ансамбли и силуети, от които да се гордеем.

Строителството трябва да подрежда и да подобрява градската среда, да е в услуга на човека и неговия комфорт. От друга страна, новопоявили се сгради често скриват ключови гледки към важни репери от града, хвърлят сянка върху голяма територия, концентрират прекалено много хора и автомобилен трафик на едно място, разбиват значими градски силуети и, не на последно място, невинаги уреждат добре инфраструктурата в непосредствена близост.

Снимка: skyscrapercity.com

Грета Тунберг обвинява световните лидери, че са й отнели детството и мечтите, че цели екосистеми рухват. Действително това е проблем, който не можем да отречем. Междувременно аз ще премина равносметката в по-малък мащаб – този, който е видим за мен всеки ден. Прибирайки се през една от многото слабо осветени, почти сумрачни улици, не можех да не обърна внимание на качеството на тротоара, по който стъпвах. Живописни пукнатини, разтворени над  настъпателните коренови системи на диви растения, тук-там по някоя кръпка като доказателство, че някой някога нещо е мислил и се е опитвал, а повърхността беше всичко друго, но не и равна, както подобава на един тротоар. Тези добре познати у нас гледки меко казано граничат с абсурда. Свикнали сме с тях и ги приемаме за даденост, но нито аз, нито някой от четящите този текст заслужава некачествена градска среда.

Снимка: presstv.bg

Не!

Не заслужавам да стъпвам по разбити тротоари, където въобще са останали такива от паркиралите по тях автомобили. Не искам да бъде предизвикателство да стигна от точка „А“ до точка „Б“, когато реша да обуя високи токчета. Не желая при всеки дъжд с лек страх да подбирам откъде преминавам, за да не стъпя на разбита плочка, която да ме измокри. Не искам да гледам града си в кал и да се чудя дали има мъгла или това са просто фини прахови частици. Не заслужавам да карам по пътища, осеяни с дупки. Работата на шофьора е не да дрифтира измежду тях, а да спазва законите по пътищата. Не искам да пътувам по един час в рамките на града. Замислете се, София въобще не е толкова голяма и пренаселена. Мислите, че автобус 204 е пълен? Пробвайте да се возите в претъпканото метро в Лондон.

Колко иронично е да изпадаме в малък празник, че ремонтират основен път, магистрала, улица. Заслужаваме всичките ни улици да бъдат направени, така че да издържат под напора на града и неговите обитатели, на природните стихии и времето.

“Mind the gap”

Преди дни бях за първи път в Лондон и се изумих (или просто за първи път ми прави впечатление) стриктната организация на ремонтните дейности, които „кипяха“ навсякъде. Отцепена част от пътното платно? Няма проблем. Безбройни табели учтиво ти се извиняват за причиненото неудобство, цял коридор е отцепен и ограден, така че да преминеш безпрепятствено, строителната площадка е чиста и подредена, работници не се подпират на лопатите си, а усърдно се трудят… И, съдейки по резултатите, работата се върши качествено и бързо. Толкова ли е трудно? Всичко е въпрос на добра организация, качествена работна ръка и материали. А що се отнася до строежите, в Лондон те така старателно са опаковани, че на места може и да не разбереш, че зад огражденията се намира кипяща работна площадка. Въздъхвам и се сещам за прочутата фраза “Mind the gap”. Защото един град трябва да се грижи за своите обитатели и да ги подсеща къде им предстои препятствие.

Снимка: outofmygord.com

Замисляли ли сте се, че средата, която обитаваме, формира поведението ни?

Че ни кара да изпитваме определени емоции, провокира креативността ни и засилва чувството за принадлежност? От друга страна, градът може да създава предпоставки за криминални деяния, да насажда напрежение, да сее сивота и безнадеждност. Кой път избираме?

Не, не губя надежда, че можем да живеем в по-красиви, по-уредени и по-чисти градове.

Може да не съм израснала в София, но усещам този град като мой дом. И да, тук средата значително се е подобрила през последните години. С удоволствие се разхождам из големите паркове, подбирам забавленията си сред богатия културен календар и съзерцавам запазените архитектурни шедьоври от миналия век. Радвам се да отбележа, че и съвременното строителство ражда немалко качествени и иновативни сгради. Добрите практики ме карат да вярвам, че у нас има амбициозни хора, които жадуват за промяна и имат смелостта да я поискат.

Строителството не е мръсна дума.

То е прекрасен процес на създаване, прогрес и промяна. Честит празник на всички, въвлечени професионално в него! Честит празник и на всички останали, които „употребяват“ неговите резултати ежедневно. Архитектурата не е само за архитектите, тя е за всички хора. Затова трябва да отстояваме правото си на по-качествени сгради, които са в хармония със съществуващата застроена и природна среда.

 

 

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Кристин Джалова
Load More In Градска среда

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

От Radisson Blu към InterContinental: един покрив над града
Предизвикателствата и тънкостите в изпълнението на плосък покрив

Срещнах се с инж. Валентин Василев, управител на „Изовал“, който ми разказа повече за изпъ…