Skip to main content
search

Кьолнската катедрала „Свети Петър и Света Мария“ е сред най-известните готически църкви в целия свят и е посещавана от милиони туристи всяка година. Строителството й продължава близо седем века, а след това претърпява значителни разрушения по време на Втората световна война. През 1996 г. църквата е включена в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО и днес е един от най-известните и запомнящи се символи на средновековната църковна архитектура.

Катедралата, мостът над Рейн и ЖП гарата. Снимка: www.varta-guide.de

Днес катедралата доминира в градския силует на Кьолн и може да бъде наблюдавана от всяка точка на града. Двете високи кули и мостът над Рейн създават един от най-запомнящите се и световноизвестни пейзажи от Германия. Строителство на Кьолнската катедрала обхваща два етапа от 1248 г. до 1880 г. След завършването си тя става най-високата сграда в света със своите 157 м. Днес е втората по височина готическа катедрала след тази в Улм.

В екстериор Кьолнската катедрала изглежда мрачна и заплашителна, доминира над града и над хората.

С тези си характеристики тя успява изцяло да превъплъти идеала на Средновековието – да внуши у човека всемогъщието на църквата. В интериор високите остри арки и разноцветни витражи карат човек да се почувства едновременно незначителен, но и възхитен от величието, което го заобикаля.

Четете тук защо свързваме готиката с Хелоуин

Ранна история

Християните започват да изпълняват религиозни ритуали на мястото още по Римско време. След това там е построен раннохристиянски храм, а по-късно и каролинска катедрала. През 1164 г. архиепископът на Кьолн получава мощите на тримата влъхви от свещеният римски император Фредерик Барбароса. Реликвите имат огромно религиозно значение и затова привличат поклонници от всички краища на християнския свят. Това налага строителството на нова катедрала, която да успее да посрещне нуждите на многобройните поклонници, пристигащи в града. Поради тази причина през 1248 г. започва един от най-дългите строежи в европейската история.

Архитектура

Планът, както и пропорциите на църквата са заимствани от Амиенската катедрала във Франция. Както може да бъде видяно и от снимките, планът притежава формата на латински кръст, което е традиционно за почти всички готически катедрали – един основен кораб, два странични и трансепт, а в източния край завършва с единична апсида.

Частичен разрез и план от 19 в. Снимки: www.wikipedia.org

Корабите се формират от масивни каменни колони, които спомагат за поддържането на едни от най-високите готически арки в света. В екстериор те са подпрени от пищно декорирани контрафорси. Най-силно впечатление правят високите кули, които са заимствани не от френските, а от германските майстори. Подобни могат да бъдат наблюдавани при катедралите в Улм, Виена, Страсбург или Регенсбург.

Строителство

В началото се изгражда източната част и се поставя временна стена, за да може катедралата да бъде използвана и по време на строителството ѝ. През 14 в. се продължава и със западната половина, но работата прекъсва през 1473 г., когато южната кула е построена само до средата. В този момент до нея се издига огромен кран,  който остава на мястото цели 400 години.

Гледката с кулата и крана става символична в пейзажа на тогавашен Кьолн.

Строителните работи се възобновяват през 1842 г., базирани на първоначалния дизайн от оцелелите средновековни планове и чертежи. Използват се по-съвременни строителни техники, включително железни покривни подпори. Корабната част е завършена и са добавени кулите. Краят на строителството на най-голямата катедрала в Германия се отпразнува като национално събитие, като на тържеството присъства и император Вилхелм I.

Катедралата през 1856 г. заедно с крана от 15 в. – гледка запазена цели 4 века. Снимка: www.wikipedia.org

Бомбардировки от Втората световна война

По време на войната Кьолн претърпява бомбардировки, при които се разрушава и голяма част от катедралата. Причината е разположението ѝ непосредствено до ЖП гарата в града, която свързва областта с останалата част от Германия с моста над Рейн.

Разрушенията от бомбардировките по време на войната. Снимка: www.homesthetic.net

Тя претърпява цели 14 удара, но кулите ѝ успяват да останат единствените оцелели структури на фона на разрушения град като вестители на богатата история на мястото. В късните години на войната те са използвани като лесно разпознаваема навигационна забележителност от съюзническите самолети, което може да бъде сред причините, те да не бъдат напълно разрушени.

Една от най-известните снимки от този период – американски войник и разрушен танк на 4-ти април 1945 г. Снимка: www.wikipedia.com

Съвременна история

Ремонтът на сградата е завършен през 1956 г., а през 2005 г. е взето решение кулите да бъде възстановени в първоначалния си вид от 1880 г. Днес строителното скеле рядко напуска фасадата на катедралата, тъй като атмосферните условия постепенно рушат естествената структура на камъка. Непрестанно се извършват реставрационни работи върху богато украсената фасада.

Двете кули и реставрационното скеле. Снимка: www.pexels.com

Трудният и дълъг път към изграждането ѝ, тежката ѝ съдба по време на войната и нуждата от постоянни реставрационни работи само доказват това, което хората са готови да вложат в сградите, които са символи на тяхното минало и култура. Независимо от епохата и идеалите, вложени в тяхното създаване, архитектурните паметници се превръщат в символи на идентичността на местните. Кьолнската катедрала доказва, че културата и историята заслужават да бъдат съхранени, въпреки всички пречки и трудности.

Зекие Емин

Архитект и изследовател със страст към историята, културното наследство и неговото адекватно преизползване и интегриране в реалностите на ХХI век. Вярва, че архитектурата е прякото отражение на човешката история. Тя е вечна - съществува физически от древността до наши дни. Аналогично писането е прякото отражение на нашите мисли и единственият начин да ги запазим във времето.

Остави коментар

Close Menu