Архитектурни разходки: Дряновският кРай

Срещам се с Ники Карагьозов от Дестинация Дряново в отпускарска, но все така забързана София. Той е бакалавър по Културен туризъм от Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ с дипломна работа на тема „Културно-историческо наследство на община Дряново“. Общото между stroiinfo.com и неговата инициатива е явно за мен още на пръв поглед – и в двете онлайн платформи се стремим да представим на по-широка аудитория интересна информация за това, в което сме компетентни и ни вълнува. Допирните точки между туризма и архитектурата са много – затова искрено се радвам с тази публикация да стартираме поредицата Архитектурни разходки.

Дестинация Дряново | Снимка: Ники Карагьозов

Лятото е в разгара си, а температурите сякаш за първи път от доста време се канят да останат в нормалните за сезона рамки. Дали на морето или в планината – България предлага изобилие от варианти къде да прекараме почивката си. Днес ще ви разкажем за една недотам позната локация, която местните обгрижват с гордост и активно са се заели да популяризират.

Дестинация Дряново е фейсбук страница и туристически уебсайт, но най-вече кауза на няколко млади дряновци, които искат да популяризират родното си място. Градът се намира в подножието на Стара планина и може да се похвали с централно местоложение между Велико Търново, Габрово, Трявна и Севлиево. Има исторически данни, че в пещерата „Бачо Киро“ в района около Дряново са открити едни от най-старите следи на живот на Балканския полуостров.

Градоустройството на Възраждането

В края на ХVІІІ-ти век по българските земи се заражда борба за възстановяване на националната просвета. Започва периодът на Възраждането, в който се събужда, развива и оформя не само българско самосъзнание, принадлежност и културен подем; по това време архитектурата и градоустройството правят важни първи стъпки. Занаятчийството преминава в ръцете на българските майстори. В българските възрожденски селища се започва активно строителство на улици, часовникови кули (тази в Дряново е построена през 1778 г. заради развитието на занаятите и нуждата да се знае точният час), църкви, училища, чешми, мостове, манастири и др. Те не са организирани спрямо предварителни проекти. Именно органичното, съобразено с природна среда планиране създава неповторими ансамбли, запазените от които са изключителна ценност в наши дни.

Умението да проектираш съобразно ландшафта, дело на самоуки архитекти, формира динамичния силует на живописни ансамбли.

Дефицитно в наши дни, зачитането на контекста в градовете ни се среща твърде рядко. Планирането според естествените дадености и запазването на природната среда често пъти биват „пометени“ от тежки, масивни здания, които не зачитат градската морфология. Именно затова искаме да обърнем поглед към градовете, които са съхранили своя дух и са интегрирали ценностите от миналото в живота си през XXІ-ви век.

Живописната градска тъкан на Дряново | Снимка: Петър Петров

Двойните къщи

Строителите на Възраждането създават разнообразни по функция сгради и съоръжения, но жилищните сгради определено са най-богатият дял от творчеството им. Следващи даденостите на терена, те са изграждани с местни строителни техники и ресурси. Това е предпоставка за получаването на регионални особености, формиращи палитрата на възрожденските сгради. В добавка, населението на отделните области е дало израз на своя бит, култура и естетически схващания в строителството на домовете си. Всичко това формира множество различни обемно-пространствени прочити.

Възрожденските къщи на Дряново принадлежат към категорията на севернобългарските къщи. Често пъти при тях територията, която заемат, се разделя на две нееднакво големи части в зависимост от вложената концепция в плановото решение на жилището.

Един от съхранените примери за двойни къщи е Лафчиевата. Тя е една от най-интересните на чаршийската улица и датира от 40-те години на ХІХ в. По това време се наблюдават значителни изменения в плановата композиция на жилищния етаж, породени от поскъпването на терените и стесняването на парцелите.

Лафчиевата къща | Снимка: Ники Карагьозов

Тя е сред малкото запазени триетажни къщи. Състои се от приземие и два етажа; стените на приземието и външните стени на първия етаж са каменни. Лицевата страна на този етаж и целият втори етаж са дървени, изградени с характерната за това време талпена конструкция. Любопитен факт е, че за построяването й не са използвани нито един гвоздей или желязна скоба. Покривното покритие е от каменни плочи (тикли).

Лафчиевата къща | Снимка: Ники Карагьозов

Къщата се състои от две почти еднакви по размери и разпределение половини.

Едната е била на знатното семейство Лафчиеви, а другата – на семейство Переви. Във всяка половина на приземието има дюкян и складово помещение. В първия етаж се влиза от нивото на по-високо разположения по наклонения терен заден двор. В този етаж има две напълно еднакви, но несиметрично разположени жилища, всяко от които се състои от закрит чардак, помещение с огнище, малка одая, достъпна направо от чардака, и скривалище между одаята и собата, в което може да се влиза само през един от долапите. На втория етаж се излиза по вътрешни стълби. И в него има две почти еднакви по разпределение жилища, отново несиметрично поставени едно към друго – нещо, което много рядко се среща в двойните къщи.

Лафчиевата къща – изглед, план на първи и втори етаж | Източник: „Кратка история на българската архитектура“, 1965 г.

В момента в Лафчиевата къща се помещава етнографската експозиция „Градски бит от края на ХІХ-ти и началото на ХХ-ти век“ на Исторически музей-Дряново.

Дряновските майстори

Забележителностите в този край са многобройни, но нека да разкажем и малко за виновниците за това. През 1800 г. в Дряново се ражда майстор Никола Фичев, по-известен като Колю Фичето, най-известният самоук български архитект. Започнал като прост зидар, той се е издигнал до пръв майстор.

Построил над 30 архитектурни обекта и инженерни съоръжения, Колю Фичето е най-именитият български строител и архитект през Възраждането.

Останал сирак съвсем рано, на 10-годишна възраст той започва да учи занаят при тревненските майстори дюлгери. Черпи знания от строителната школа на гр. Корча как се дяла камък, а от брациговските майстори усвоява конструирането на църкви, камбанарии и мостове. На 23 години вече е калфа, а на 36 е общопризнат майстор от целия дюлгерски еснаф.

Майстор Колю Фичето остава най-известен с градежа на своите мостове. През 1861г. той се изявява и в родното си място. Мостът над р. Дряновска е единственият, запазен в оригинал. Каменното съоръжение е с дължина 38.5 метра, а широчината на платното, заедно с тесните тротори, е 5 метра. Има четири свода с различни по големина отвори, стъпили върху три масивни каменни колони. Мостовите колони са с водорези и дъговидни отвори над тях за пропускане на водата при прииждане на реката.

Мост на Колю Фичето в Дряново | Снимка: Ники Карагьозов

Сред обектите, създадени от Колю Фичето в Дряново, не можем да не споменем храмът „Св. Никола“. Построен е през 1851 г. и е обявен за паметник на културата от национално значение. Използван е мотивът за арката в различни съчетания; ясно подчертаните архитектурни елементи придават сдържано разнообразие и тържественост. За пръв път в този храм се среща камбанария върху покрива.

План и разрез | Източник: „Кратка история на българската архитектура“, 1965 г.

Храм Св. Никола – макет на Климент Генчев | Снимка: Митко Караколев

Храм “Св. Никола” | Снимка: Ники Карагьозов

От къщите, които построява Никола Фичев, са запазени само две. Първата е „Къщата с маймунката“ във Велико Търново, а втората – Икономовата къща в Дряново. Създадена през 1859 г., тя впечатлява с тройно огънат еркер на южната фасада. Днес в Икономовата къща се помещава художествена галерия.

Икономовата къща | Снимка: Ники Карагьозов

Повече за делото на самоукия майстор можете да разберете в музей „Колю Фичето“ в източната част на Дряново, който може да се похвали с колекция от изключително прецизни макети.

Сред другите видни личности, родом от Дряново, не можем да не споменем един от най-авторитетните архитекти от първата половина на XX-ти век – Пенчо Койчев. Роден през 1876 г., той получава образованието си в Белгия – изучава инженерство, а след това и архитектура. Пенчо Койчев е автор на Съдебната палата в София (това е и последният му проект), северното крило на Народното събрание, лятната резиденция в Царска Бистрица, старата поща в Пазарджик и мн. др.

Дряновският кРай крие още много истории, забележителности и невероятен дух.

Открийте повече информация в Дестинация Дряново.

Основни източници:
Дестинация Дряново
Никифоров И., „История на градоустройството“, 2003 г.
„Кратка история на българската архитектура“, 1965 г.