Кюстендорф: От филмов декор до европейска архитектурна награда

В началото на 2000-те Емир Кустурица търси място за снимките на „Животът е чудо“ и попада в Мокра гора, планински район в Западна Сърбия, близо до границата с Босна и Херцеговина. Работата по филма го задържа там повече от година, през която на хълма Мечавник започва изграждането на малко селище, което след края на снимките не е разглобено, а продължава да расте.

Така се появява Дрвенград, чието име на сръбски означава просто „дървен град“, а извън Сърбия мястото става по-познато като Кюстендорф. Интересното е, че голяма част от архитектурата не е изградена от напълно нови материали, а са използвани истински стари къщи от района.

Втори живот

Кустурица купува традиционни дървени постройки от околните села, след което те са разглобявани, пренасяни до Мечавник и сглобявани отново. Старите конструкции са запазвани, доколкото състоянието им позволява, а вътрешността е променяна според новото предназначение на всяка сграда. Така къща, в която някога е живяло планинско семейство, може да се превърне в стая за гости, библиотека или част от обществена сграда, без отвън да губи характера, с който е дошла от старото село.

Този начин на строителство има пряка връзка с традиционната архитектура на Мокра гора. Старите жилища в района са сравнително прости дървени постройки с четирискатни покриви, покрити с шиндли или дъски, а камъкът се използва най-вече в основите и долните части на сградите. Теренът е стръмен и къщите често трябва да стъпват върху висока каменна основа, която поема разликата в нивата и позволява под жилищната част да се използва допълнително пространство. Същият подход е приложен и в Кюстендорф, където старите дървени конструкции са поставени върху каменни основи, съобразени с наклона на Мечавник.

Площадът на селото

Основната улица, която започва от входа, води към правоъгълния площад, който е направен с доста необичайна настилка, в която са използвани дървени кубчета и нарязани железопътни траверси. От площада се стига до библиотеката, галерията, ресторанта, помещенията за настаняване, подземното кино „Стенли Кубрик“, дървената църква „Св. Сава“ и стоящата до нея камбанария.

Сред по-необичайните места в Кюстендорф е и неговият „Градски затвор“, който всъщност е сатирична инсталация. Зад решетките на металната му врата са нарисувани Джордж У. Буш и Хавиер Солана, а над входа стои надписът „Хуманизъм и ренесанс“. 

Още през 2004 г., когато проектът е сравнително нов, Domus го описва като селище, замислено за около 50 жители. Самият Кустурица разказва пред списанието, че при оформянето на централното пространство е гледал към италианските площади и към начина, по който хората преминават през тях в ежедневието си. Оттам идва и идеята площадът да не бъде просто празно място между сградите, а центърът, около който се случва животът на малкото селище.

Проблемите

Използването на естествени материали и стари строителни техники дава на Кюстендорф характерния му вид, но с времето се появява и един доста практичен проблем. Дървените шиндли по покривите започват да съхнат и да се деформират под влиянието на времето, а след като защитните слоеве под тях постепенно губят част от качествата си, някои покриви започват да пропускат вода.

Затова през 2012 г. започва подмяна на част от покривните покрития, като новото решение трябва да изглежда достатъчно близко до старите шиндли, но да издържа по-дълго на планинските условия. Избрани са плоски керамични керемиди в сив цвят, а заедно с тях са направени нови подпокривни слоеве и вентилация.

От снимачна площадка до малък град

С годините Кюстендорф получава все повече функции и днес определението „филмов декор“ вече не описва добре мястото. Освен споменатите постройки  тук има библиотека, художествена галерия, басейн, спортна зала и други пространства, а улиците и сградите носят имената на хора от киното, литературата и културата.

През 2008 г. тук започва и Международният филмов и музикален фестивал „Кюстендорф“, който събира млади режисьори и утвърдени автори от различни държави. Така една идея, появила се покрай снимките на филм, постепенно получава собствен живот.

Архитектурният проект получава и международно признание с Европейската награда за архитектура „Филип Ротие“, която отличава проекти, свързани с местната строителна традиция, естествените материали и характера на конкретното място.