понеделник, 16 ноември 2026
Зареждане...
Наследство

Пет древни сгради, в които и днес има активен живот

Някои са възстановявани почти от основи, други са сменяли предназначението си, но всички са останали част от ежедневието на хората.

STROIINFO
· 1 мин. четене

Има сгради, които са толкова стари, че само годините им звучат нереално. Още по-впечатляващо е, че те не стоят заключени като останки от друга епоха, а продължават да приемат хора и да изпълняват функция векове след построяването си.

Разбира се, нито една от тях не е останала напълно непокътната. Някои са горели, други са преживели земетресения, войни и смяна на владетели, а почти всички са ремонтирани, укрепвани и преустройвани многократно. В някои периоди те са ползвани по различен начин или са били затваряни за реставрация, но никога не са били изоставени.

В днешната статия подбрахме пет от най-старите сгради в света, които и днес имат активна функция. При някои историята започва още в Античността, при други най-старите запазени части са от ранното Средновековие.

Пантеонът в Рим

Първият Пантеон е построен от Марк Агрипа, но изгаря, и император Адриан поръчва на негово място нова сграда. Според различните източници строежът е приключил някъде между 118 и 126 година.

Римските строители са направили купол с диаметър 43,3 метра, който е точно толкова висок от пода до отвора в средата. В основата са сложили тежки камъни, а към върха преминават към лека пемза. В самия връх са оставили кръгъл отвор с ширина около девет метра, през който влиза цялата светлина в залата.

Когато вали, водата пада направо на пода и изтича през отводнителни отвори, скрити под лекия наклон на плочите. Куполът, в чийто бетон няма никаква арматура, остава най-големият от този вид и до днес.

През 609 година византийският император Фока подарява храма на папа Бонифаций IV, който го освещава като църква „Санта Мария ад Мартирес“. Вероятно затова сградата не е била разграбена за строителен материал, както се случва с много други римски постройки. И днес Пантеонът е действаща католическа църква, в която всяка събота и неделя се отслужват литургии, а през останалото време приема туристи от цял свят.

Ечмиадзинската катедрала в Армения

Арменско предание разказва, че свети Григорий Просветител видял как Христос слиза от небето и удря земята със златен чук, за да покаже къде да се построи катедралата. Така между 301 и 303 година на мястото на езическо светилище се появява църквата на първата държава, приела християнството за официална религия.

Персийските нашествия я разрушават и през 483 и 484 година Ваган Мамиконян я издига наново като кръстовиден храм с купол и четири апсиди. Планът му се пази и в сегашната сграда, макар че през VII век дървените части на покрива са заменени с каменни, а камбанариите са добавени много по-късно.

В съветско време катедралата остава действаща. През 1938 година властите обмислят да я превърнат в музей, но замисълът не е осъществен.

Последната реставрация започва през 2012 година, а от 2018 година храмът е затворен за посетители. По време на работата в камбанарията са открити глинени съдове от XVII век. На 27 септември 2024 година катедралата е осветена наново, а два дни по-късно в нея е отслужена първата литургия.

Църквата „Рождество Христово“ във Витлеем

Над пещерата, която християнската традиция свързва с раждането на Исус, през 339 година е осветена базилика, дело на император Константин и майка му Елена. Под пода на сегашната църква още се виждат мозайки с птици, цветя и геометрични мотиви. Те са открити в началото на 30-те години на XX век и са достъпни през дървени капаци.

През VI век тази църква изгаря, най-вероятно при въстанията на самаритяните, може би през 529 година, макар че точната причина не е известна. Император Юстиниан нарежда да се построи нова и по-голяма, чиято основна конструкция стои и днес.

Според преданието през 614 година персийските войски подминават храма, защото върху една от мозайките влъхвите са облечени в персийски дрехи.

Входът днес е нисък и тесен, защото през вековете е бил стеснен, за да не могат да влизат каруци. През него минават свещеници и поклонници от гръцката православна, арменската и католическата общност, които делят помещенията и часовете помежду си по правила, оформяни поколения наред. Църквата често е определяна като една от най-старите непрекъснато действащи християнски църкви в света.

„Света София“ в Истанбул

Императорът Юстиниан поръчва „Света София“ през 532 година на Антемий от Трал и Исидор от Милет. Те успяват да я довършат за около пет години, като над огромното вътрешно пространство поставят един централен купол.

След земетресенията от 553 и 557 година по купола се появяват пукнатини. На 7 май 558 година, докато работници ги поправят, източната му половина се срутва в храма.

Възстановяването поема Исидор Младши, племенникът на първия строител. Той издига купола по-високо и облекчава конструкцията с по-леки материали и допълнителни прозорци. През 562 година църквата отваря отново и голяма част от нея стои в този вид и до днес.

След превземането на Константинопол през 1453 година тя става джамия, получава минарета и други османски пристройки. През 1935 година е превърната в музей, а от 2020 година отново служи като джамия.

Хорюджи в Япония

Близо до Нара стои будистки храм, който според традицията е основан около 607 година. Старите японски хроники разказват, че първият комплекс изгаря през 670 година и е възстановен веднага след това.

Част от сградите, издигнати в края на VII и началото на VIII век, стоят и до днес. Главната зала Кондо и пететажната пагода, висока около 32,5 метра, се сочат за най-старите запазени дървени постройки в света, а специалистите спорят коя от двете е първа.

Според една от теориите централният стълб на пагодата не служи като обикновена носеща колона, а помага да се ограничи люлеенето при земетресение. Отделните нива на пагодата могат да се движат леко едно спрямо друго, вместо цялата конструкция да поеме удара наведнъж.

Тази гъвкавост, заедно с широките и тежки стрехи, е една от причините дървената пагода да оцелява през вековете въпреки честите земетресения в Япония. Хорюджи остава действащ и до днес. В залите му през цялата година се провеждат будистки церемонии, някои от които имат традиция от стотици години.

Нито една от тези сгради не е стигнала до XXI век само благодарение на здрави стени и добър първоначален проект. Зад тях стоят безброй ремонти, подмяна на отделни елементи, укрепване след земетресения и пожари, както и поколения майстори, архитекти и реставратори, които са ги поддържали, възстановявали и съхранявали през вековете.

 

Автор

STROIINFO

STROIINFO е медия за архитектура, строителство, дизайн и градска среда. Ние сме екип от професионалисти - архитекти и дизайнери и вярваме, че средата, която създаваме и обитаваме, е от ключово значение за качеството ни на живот. Затова пишем за, разсъждаваме над и анализираме актуалните проекти, материали, тенденции и събития в сферата на архитектурата, строителството, дизайна, градската среда и културното наследство.