Пет древни сгради, в които и днес има активен живот
Някои са възстановявани почти от основи, други са сменяли предназначението си, но всички са останали част от ежедневието на хората.
Има сгради, които са толкова стари, че само годините им звучат нереално. Още по-впечатляващо е, че те не стоят заключени като останки от друга епоха, а продължават да приемат хора и да изпълняват функция векове след построяването си.
Разбира се, нито една от тях не е останала напълно непокътната. Някои са горели, други са преживели земетресения, войни и смяна на владетели, а почти всички са ремонтирани, укрепвани и преустройвани многократно. В някои периоди те са ползвани по различен начин или са били затваряни за реставрация, но никога не са били изоставени.
В днешната статия подбрахме пет от най-старите сгради в света, които и днес имат активна функция. При някои историята започва още в Античността, при други най-старите запазени части са от ранното Средновековие.
Пантеонът в Рим
Първият Пантеон е построен от Марк Агрипа, но изгаря, и император Адриан поръчва на негово място нова сграда. Според различните източници строежът е приключил някъде между 118 и 126 година.
Римските строители са направили купол с диаметър 43,3 метра, който е точно толкова висок от пода до отвора в средата. В основата са сложили тежки камъни, а към върха преминават към лека пемза. В самия връх са оставили кръгъл отвор с ширина около девет метра, през който влиза цялата светлина в залата.
Когато вали, водата пада направо на пода и изтича през отводнителни отвори, скрити под лекия наклон на плочите. Куполът, в чийто бетон няма никаква арматура, остава най-големият от този вид и до днес.
През 609 година византийският император Фока подарява храма на папа Бонифаций IV, който го освещава като църква „Санта Мария ад Мартирес“. Вероятно затова сградата не е била разграбена за строителен материал, както се случва с много други римски постройки. И днес Пантеонът е действаща католическа църква, в която всяка събота и неделя се отслужват литургии, а през останалото време приема туристи от цял свят.


Ечмиадзинската катедрала в Армения
Арменско предание разказва, че свети Григорий Просветител видял как Христос слиза от небето и удря земята със златен чук, за да покаже къде да се построи катедралата. Така между 301 и 303 година на мястото на езическо светилище се появява църквата на първата държава, приела християнството за официална религия.
Персийските нашествия я разрушават и през 483 и 484 година Ваган Мамиконян я издига наново като кръстовиден храм с купол и четири апсиди. Планът му се пази и в сегашната сграда, макар че през VII век дървените части на покрива са заменени с каменни, а камбанариите са добавени много по-късно.
В съветско време катедралата остава действаща. През 1938 година властите обмислят да я превърнат в музей, но замисълът не е осъществен.
Последната реставрация започва през 2012 година, а от 2018 година храмът е затворен за посетители. По време на работата в камбанарията са открити глинени съдове от XVII век. На 27 септември 2024 година катедралата е осветена наново, а два дни по-късно в нея е отслужена първата литургия.


Църквата „Рождество Христово“ във Витлеем
Над пещерата, която християнската традиция свързва с раждането на Исус, през 339 година е осветена базилика, дело на император Константин и майка му Елена. Под пода на сегашната църква още се виждат мозайки с птици, цветя и геометрични мотиви. Те са открити в началото на 30-те години на XX век и са достъпни през дървени капаци.
През VI век тази църква изгаря, най-вероятно при въстанията на самаритяните, може би през 529 година, макар че точната причина не е известна. Император Юстиниан нарежда да се построи нова и по-голяма, чиято основна конструкция стои и днес.
Според преданието през 614 година персийските войски подминават храма, защото върху една от мозайките влъхвите са облечени в персийски дрехи.
Входът днес е нисък и тесен, защото през вековете е бил стеснен, за да не могат да влизат каруци. През него минават свещеници и поклонници от гръцката православна, арменската и католическата общност, които делят помещенията и часовете помежду си по правила, оформяни поколения наред. Църквата често е определяна като една от най-старите непрекъснато действащи християнски църкви в света.


„Света София“ в Истанбул
Императорът Юстиниан поръчва „Света София“ през 532 година на Антемий от Трал и Исидор от Милет. Те успяват да я довършат за около пет години, като над огромното вътрешно пространство поставят един централен купол.
След земетресенията от 553 и 557 година по купола се появяват пукнатини. На 7 май 558 година, докато работници ги поправят, източната му половина се срутва в храма.
Възстановяването поема Исидор Младши, племенникът на първия строител. Той издига купола по-високо и облекчава конструкцията с по-леки материали и допълнителни прозорци. През 562 година църквата отваря отново и голяма част от нея стои в този вид и до днес.
След превземането на Константинопол през 1453 година тя става джамия, получава минарета и други османски пристройки. През 1935 година е превърната в музей, а от 2020 година отново служи като джамия.


Хорюджи в Япония
Близо до Нара стои будистки храм, който според традицията е основан около 607 година. Старите японски хроники разказват, че първият комплекс изгаря през 670 година и е възстановен веднага след това.
Част от сградите, издигнати в края на VII и началото на VIII век, стоят и до днес. Главната зала Кондо и пететажната пагода, висока около 32,5 метра, се сочат за най-старите запазени дървени постройки в света, а специалистите спорят коя от двете е първа.
Според една от теориите централният стълб на пагодата не служи като обикновена носеща колона, а помага да се ограничи люлеенето при земетресение. Отделните нива на пагодата могат да се движат леко едно спрямо друго, вместо цялата конструкция да поеме удара наведнъж.
Тази гъвкавост, заедно с широките и тежки стрехи, е една от причините дървената пагода да оцелява през вековете въпреки честите земетресения в Япония. Хорюджи остава действащ и до днес. В залите му през цялата година се провеждат будистки церемонии, някои от които имат традиция от стотици години.


Нито една от тези сгради не е стигнала до XXI век само благодарение на здрави стени и добър първоначален проект. Зад тях стоят безброй ремонти, подмяна на отделни елементи, укрепване след земетресения и пожари, както и поколения майстори, архитекти и реставратори, които са ги поддържали, възстановявали и съхранявали през вековете.