Skip to main content
search

Докато светът се сбогува с кралица Елизабет, ние си спомняме за ключовите сгради, които бяха лично открити от нея и промениха съвременния свят на архитектурата.

Светът и хората се промениха значително за 70 годишното управление на кралицата. Архитектурните стилове от своя страна пък преминаха през редица метаморфози. Управлението на Елизабет започна с новите структури на следвоенния модернизъм, впоследствие във Великобритания се роди брутализмът, последван от постмодернизма и новия прочит на средата около нас, така постепенно се появиха първите хай-тех сгради докато достигнахме и до съвременните структури в Лондон, които днес са неделима част от градския пейзаж. Сега ще проследим някои от тези ключови сгради, открити от кралицата, които вече са неделима част от архитектурната история.

1.Катедралата в Ковънтри, 1962

През 1962 г. кралицата открива обновената катедрала в Ковънтри, която е била разрушена от бомбардировките по време на Втората световна война. Оригиналната структура датира от XIV век, а новата визия се дефинира от модернистичен обем, който контрастира на запазените руини на старата катедрала в непосредствена близост. Проектът е дело на шотландския архитект Бейсил Спенс, който печели архитектурен конкурс с над 200 други участници. Днес сградата е един от важните символи на войната и възстановяването на Европа след това.

2.Институт на британската общност, 1962

Института на британската общност е изграден през 60-те години. Идеята е сградата да помести постоянна експозиция, която да представи живота на хората и държавите от британската общност извън острова. Сградата е проект на студиото RMJM и представлява модернистична сграда от бетон с покрив, представляващ хиперболичен параболоид с покритие от мед. През 2016 сградата е преобразена в музей на дизайна от холандското студио OMA. Проектът обаче събира негативни мнения от страна на експерти по опазване на културното наследство, които твърдят, че сградата е загубила автентичния си облик в интериор.

3.Ню Зелънд Хаус в Лондон, 1963

Когато кралицата открива сградата през 1963 тя е третия по височина обем в центъра на британската столица. Смята се за първата офисна сграда – модернистична кутия, открита в Лондон и отново е проектирана от студиото RMJM. Като се има предвид в каква международна бизнес локация днес се е превърнал Лондон, би било правилно да кажем, че сградата играе ключова роля за началото на този прогрес.

При откриването си Ню Зелънд Хаус се смята за противоречива и събира множество разнопосочни мнения. През 1990 г. обаче тя бива вписвана като културна ценност и днес се смята за ценен образец на времето си.

4.Кралски национален театър, 1976

Може би Кралския национален театър днес е един от най-добре познатите бетонни силуети в света. Тя е проектирана от британския архитект Денис Ласдън още през 50-те години, но самото и изграждане се превръща в дълга сага. 25 години след полагането на първия камък от страна на кралица Елизабет, сградата бива открита през 1976 г.

Тя е известна и с цитата на принц Чарлз, който оприличава сградата на „атомна електроцентрала“. Въпреки негативното мнение на принца обаче, днес театърът е абсолютен символ на британската архитектура и е запечатана с честните си бетонни обеми в съзнанието на огромна част от обществото. През 1994 сградата е официално обявена и за паметник на културата.

5.Барбикан Център, 1982

Описван от кралицата с думите „едно от чудесата на модерния свят“, Барбикан Център става най-големия център за изкуства в западна Европа след откриването си през 1982 г. Той е изграден по проект на Чембърлин, Пауъл и Бон и събира в себе си зала с близо 2000 места за Лондонския симфоничен оркестър, допълнителни концертни зали, разнообразни изложбени пространства, кино, библиотека, кафенета и много други. Центърът се разполага в емблематичния жилищен квартал Барбикан Естейт.

6.Сградата на Лойдс, 1986

През 1986 кралицата открива една от най-емблематичните хай-тек сгради в света по проект на легендарния Ричърд Роджърс. Многоетажният обем впечатлява с непозната дотогава визия, оформена от изнасянето на инсталациите и асансьорите от външната част на фасадата. Кралицата казва, че без съмнение сградата е емблема както в пейзажа на Лондон, така и в историята на Лойдс.

Повече за Ричърд Роджърс и неговото творчество

7.Летище Станстед, 1991

Проектирано от Фостър и партньори, летището с архитектурата си се опитва да „наруши всички правила за дизайн на терминали“. Сградата е ключов пример за хак-тек архитектура, която засилва влиянието си в Англия още от 70-те години, но бива завършено чак през 90-те години. Впечатлява с използването на смели конструкции и широки отворени пространства.

 8.Галерията Тейт Модърн, 2000

В началото на новото хилядолетие кралица Елизабет открива галерията Тейт Модърн, която се помества в реновираната от Херцор и де Мерон електроцентрала на брега на Темза. Проектът е отличителен пример за преизползване на ненужни вече промишлени сгради като културни центрове. Тенденция, която впоследствие превзема целия свят и започва да се прилага все по-масово в наши дни.

9.Големия двор в Британския музей, 2000

Големият двор в Британския музей или с точното му наименование „Великият двор на кралица Елизабет II“ е централното пространство в Британския музей, проектирано от Фостър и партньори. То впечатлява със стъкления си покрив, който като покривка преминава над впечатляващото вътрешно пространство и създава модерно усещане в контраст в артефактите в музея. Дворът е създаден като част от мащабен проект за обновление, който увеличава с 40% изложбените площи в музея.

10.Парламентът на Уелс, 2006

Ричърд Роджърс е проектант на впечатляващата сграда на уелския парламент. Най-отчетливата характеристика на сградата е големият покрив от стомана и дърво, надвиснал над стъклената фасада. С този похват архитектите се опитват да интерпретират усещането за откритост на управляващите към уелската общественост. Фокус в проекта и е устойчивия дизайн. С широко използване на местни материали, възобновяеми източници за отопление, начини за преизползване на дъждовна вода и редица други екологични мерки сградата става пример за дизайн с отношение към природата.

По време на управлението на Елизабет западния свят се промени драстично. В този период се случва възобновяването на Европа и настъпването на мира след Втората световна война, падането на Берлинската стена, технологичната революция, откриването на интернет, без който съществуването ни днес е немислимо. Паралелно с човешкия прогрес, се променя и архитектурата, а на британска земя се появяват едни от най-смелите архитектурни решения на 20-ти век, които завинаги ще останат в историята.

Зекие Емин

Архитект със страст към историята и културното наследство. Вярва, че архитектурата е прякото отражение на човешката история. Тя е вечна - съществува физически от древността до наши дни. Аналогично писането е прякото отражение на нашите мисли и единственият начин да ги запазим във времето.

Остави коментар

Close Menu