Ден на храбростта и Българската армия – това прави Гергьовден един от официалните празници у нас. По традиция на този ден се извършват празничен Богоявленския водосвет за войската и Военен парад, както и полагане на венци от чуждите делегации у нас. Център на тези събития е Паметникът на Незнайния воин в сърцето на София. Една от най-удивителните му страни е неговата архитектура.

За първи път на това място се издига паметник през 1936 г.

Още след Първата световна война, през 1918 г., е създадена комисия с цел изграждането на паметник на Незнайния воин. По това време това се е превърнало в практика в Европа, тогава разтърсена от кръвопролитията на световния конфликт. Известният български скулптор Андрей Николов разработва проект за паметника, но през юли 1931 г. комисията не приема предложението му с мотивацията, че има твърде много скулптурни фигури. През декември същата година е одобрен нов вариант.

Въздушна снимка от 1940 г. Вляво от „Св. Александър Невски“ се вижда Паметникът, все още ограден.

Монументът се изгражда в периода 1933 – 1936 г., но бива официално открит през 1941 г.

Тогавашният военен министър Христо Луков не го одобрява. Смята се, че причината за това е била твърде „благото“ изражение на лъва.Паметникът представлява известния бронзов лъв с дължина 4 м, стъпил върху гранитен саркофаг с бронзов релеф и два метални кръста „За храброст“. На него е имало надпис „На загиналите за Родината – вечна слава!“. От двете страни на саркофага са били разположени барелефи със скърбящи жени с характерни носии за различните части на България.

Скулпторът Андрей Николов и стария паметник на Незнайния воин.

Бомбардировките над София не пощадяват паметника.

Атаката нанася сериозни увреждания по структурата, а след 9-ти септември 1944 г. останките са премахнати. Гранитът от паметника се е използвал в мавзолея на Георги Димитров, а скулптурата на лъва е премествана неколкократно – в Панчарево, край с. Горубляне, както и край пътя за Пловдив. Следите му се губят по време на строежа на автомагистрала „Тракия“, а през 1975 г. е открит и поместен в двора на Военноисторическия музей в София.

Лъвът, посрещащ пристигащите от Пловдив.

Новият паметник търси баланса между монументалността и смирението.

Като част от мащабната културна програма „1300 години България“, през 70-те години на миналия век се взима решението за повторното изграждане на паметника на Незнайния воин. През 1980 г. проектът за това е възложен на колектив начело с арх. Никола Николов и скулптора проф. Любен Димитров. Автор на множество проекти у нас, сред които паметници, обществени сгради и хотели, Никола Николов е един от най-изтъкнатите архитекти по това време. По отношение на паметника, самият той пише в дневника си:

„Проектът за видима част на паметника следваше да се съобразява със значението и положението, което заема идеята и легендата за незнайния воин: скромен, самоотвержен, неизвестен, погинал на полето на честта в защита на свещените граници на родината си.“1

Днешният облик на паметника. | Снимка: stolica.bg

Позицията на паметника се обуславя от архитектурата на църквата „Св. София“. Символичният саркофаг и стената с вечния огън и надпис „Българийо, за тебе те умряха…“ тихо отстъпват навътре от оживената улица, а няколко стъпала ни отвеждат дори още по-ниско. Може би с това се цели да усетим най-пълно идеята за самоотверженост, за смирението пред силата на подвига и тишината на смъртта.

Любопитното тук е, че арх. Николов не работи с размаха на архитект с голямо его. Не, той намира мястото на скулптурата на своя съименник Андрей Николов. Поставя я начело на композицията, с лице към храма, така че да посреща посетителите. Лъвът изглежда като един застинал пазител, а почти човешкото му лице вдъхва сила и мъдрост. Завършеният през 80-те години проект променя и настилката на тротоарите и улицата в съзвучие със средата. В паважа е бил вграден камък под формата на меандри, които сега са премахнати.

Въздушна снимка от 1984 г. Виждат се паметникът и меандрите в настилката.

Днес паметникът на Незнайния воин се е вписал в заобикалящата историческа среда. Между мащабните храмови сгради, той намира своето място като един тих гроб, чийто вечен огън не спира да ни напомня за саможертвата, честта и преклонението. Той не доминира, не отнема, не надвисва, не заплашва. Ако не искаме да виждаме, то той ще бъде незабележим. Ако гледаме внимателно, той може да бъде по-величествен дори и от най-голямото здание. Неговата тишина е по-силна и от най-силния вик. А не е ли това вечната архитектура?


1.Николов, Никола – „Размисли за архитектурата. Дневник“, София, 1999 г., ИК „Колибри“

Заглана снимка: stolica.bg

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Георги Мърхов
Load More In Архитектура

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

Новата детска болница и новите политархитектурни решения
Защо експертизата на професионалистите бе чута чак сега?

Незавършеният от десетилетия строеж на нова детска болница ще бъде премахнат и заведението…