Архитектурата на космическите кораби

Докато ние съчетаваме социалната изолация с това да си стоим на топло вкъщи и да се наслаждаваме на предколедната атмосфера, изследователите в Космоса нямат избор освен да са „под карантина“ месеци наред. Тук, на планетата Земя, принципът на архитектурното проектиране е сравнително ясен, особено за специализиралите в тази област. В Космоса обаче условията са доста по-различни и особени. В тази статия ще ви разкажа какво е да бъдеш космически архитект, както и за една млада дама – Анастасия Просина, която се занимава с научни разработки именно в тази област.

Изкуствен хабитат

През последните 60 години редица космически станции бяха изпратени до Ниската Космическа орбита на Земята. Сред тях са Salyut, Skylab, Mir, които обаче вече не съществуват, но и Международната космическа станция, която в момента функционира като изкуствен изследователски хабитат, предназначен за тестване на системи за дълготрайни мисии до Луната и Марс.

Конкурсно решение на космическа станция. / Източник: Google Images

Тъй като в Космоса изцяло липсва дефинирано пространство и какъвто и да било контекст, то се оказва, че архитектите трябва да „проектират“ и моделират основно влиянието, което изкуственият хабитат оказва върху човешката психика. Задачата е допълнително усложнена от липсата на естествена светлина и различните гравитационни условия, както и капризните атмосферно налягане, температура и структурни товари.

Stanford Torus. Ротацията на торуса осигурява земна гравитация вътре./ Източник: CreditRick Guidice NASA

Колкото и издържливи да са астронавтите, дългосрочните мисии определено подлагат на изпитание устойчивостта на тяхната психика. Колко ли дълго могат да издържат в Космоса, преди да се почувстват изолирани и депресирани? Възможно ли е да имат нормален сън, когато не виждат дневна светлина, за да разграничат дневните цикли? Как успяват да работят на пълни оборотни с екип, с който прекарва времето си непрестанно в продължение на месеци?

Интериорът на O’Neill Cylinder. Ритъм от ивични пространства, предназначени за живеене и “прозорци” , които да пропускат светлина вътре./ Източник: CreditRick Guidice

Ефектът върху човешката психика

При проектирането за космическите условия фундаментално е постигането на усещане за физически и психологически баланс у обитателите. Това, което ние често приемаме за даденост тук, на Земята – като въздух, вода и храна, трябва да бъде решено до най-малкия детайл. Различното гравитационно усещане след дълъг престой на космическия кораб, може да доведе до чувство на обърканост, дезориентация и носталгия по дома. Освен това, дългосрочното пребиваване в среда с ограничени и непроменящи се физически пространства е възможно да увеличи междуличностното напрежение в малките екипажи и да допринесе за други отрицателни психологически ефекти.

Кадър от филма “Аполо 13”, показващ изключително малките пространства, които астронавтите обитават. / Източник: Google Images

В своя статия, Анастасия Просина, основател на Stellar Amenities, изследва как със средствата на позната ни архитектура можем да задоволим особеностите на космическата. В своя труд тя изяснява връзката между различните нишови архитектурни форми като средство за осигуряване на подходящи условия за живот и работа в Космоса. Такива са например така наречените микродомове, капсулни хотели и домове на колела.

Кадър от филма 2001: A Space Odyssey , показващ различно съчетаниe на цветове и форми в интериора. / Източник: Google Images

„Независимо какъв вид архитектура създаваме, тя винаги има за цел да подобри човешкото преживяване. Мисията е абсолютно същата, независимо дали става въпрос за дизайн на микро апартаменти, арктически станции или други екстремни условия.“

Функционалността преди всичко

В своя труд De Architectura преди повече от 21 века Витрувий казва, че сградите трябва да притежават три неща: устойчивост, функционалност и красота. В космическите условия обаче функционалността излиза на преден план, а орнаментиката може да се сметне за напълно ненужна. В този ред на мисли, за космическата архитектура може да се каже, че следва и модернистичния принцип: „формата следва функцията“

Парникова градина на Марс. Част от проекта Mars Society/ Илюстрация: Robert Murray

Докато на Земята архитектите залагат идеята, а инженерите изчисляват конструкцията, то при космическото проектиране се случва точно обратно. Инженерите първо трябва да осигурят животоподдържащите системи, а след това архитектът добавя елеменити, които да направят средата благоприятна за обитаване.

Kaдър от 2001: A Spasce Odyssey. / Източник: Google Images

Просина свежда ролята на архитекта до мисията му да елеминира монотонността в малките пространства и да създаде дизайн, който да се противопостави на чувството на изолация в стерилната среда.

Килограмите имат значение

Това обаче е изключително трудно в Космоса, тъй като префабрикуваните елементи, които изграждат космическите кораби, не позволяват същото ниво на креативност във формите, като това на Земята. Освен това, в момента цената на обект, пренесен в Космоса, се равнява на 2 700 долара на килограм. Затова космическите архитекти трябва да бъдат креативни в избора на правилните материали и конструкции, които да са едновременно леки, издръжливи и да не отделят газове в затворената среда.

Проектно предложение за обитаема жилищна единица на Марс./ Източник: Google Images

Цветове и материали

Тъй като пространствата са изключително малки, е важно хората да не се чувстват притиснати или стресирани. Цветовите решения могат да бъдат голям помощник в оптичното оголемяване и разграничаване на помещенията, както и за създаване на разнобразие в средата. Освен това, различните повърхности и материали също могат да допринесат за по-естествена и уютна обстановка.

The Bedroom at the End of the Universe. Кадър от 2001: А Space Odyssey. / Източник: Google Images

Все повече проекти за пренасяне на човешката раса на други планети набират популярност. Ставаме свидетели на редица архитектури конкурси на тема структури в екстремни условия, на Луната, на Марс.

За жалост, тези смели идеи са провокирани от климатичните промени, на които ставаме свидетели тук, на Земята, която все още е нашият официален дом. Но въпросът е дали трябва да се фокусираме върху смяна на естествения ни хабитат или да се погрижим за планетата, с която все още разполагаме и към която сме отговорни?

Източници:
Deep Space Psych by Tori DeAngelis
https://www.media.mit.edu/projects/tesserae-self-assembling-space-architecture/overview/