Skip to main content
search

Скица от Carlotta Origoni

Балконът – това преходно пространство между нашето и чуждото; между дома и външния свят; между нас и всички останали. Единственото място, в което можем да бъдем едновременно у дома и навън. Днес, поради обстоятелствата, в които се намира светът, балконът придоби по-дълбок смисъл за човека на 21-ви век – в него можем да бъдем изолирани, далеч от опасностите, но и заедно с всички останали. Ситуацията значително засили важната роля на това малко и понякога незначително архитектурно пространство. Точно поради тази причина ще поразсъждаваме за мястото балкона в нашия живот – в миналото и днес.

Различните проявления на балкона през вековете до днес. Скици: Carlotta Origoni

Кратка история на балкона

През вековете балконът е асоцииран с разнообразни дейности, повлияни основно от епохата и локацията. Няколко основни функции обаче са запечатани днес в нашето колективно съзнание.

Началото на балкона датира далеч, до Древен Египет. Там се асоциира основно с мощта на високопоставените личности и постепенно се превръща в локация за комуникация с масите или по-точно в място за демонстриране на мощ и величие. В имплементирането на тази функция в балкона водещо е неговото естество на преходна зона – владетелят е както защитен в двореца на високо, така и навън сред и над останалите.

Николае Чаушеску на балкона. Снимка: www.trendsmap.com

Това разбиране за балкона е запазено в съзнанието ни и до наши дни. Повлияно е от дългото му съществуване през вековете – царе и крале през различни епохи са използвали тази му роля, достигайки до близките до съвременния европеец диктатори на 20-ти век. Днес балконът до голяма степен е загубил тази си функция или по-скоро тя вече не е водеща. Може би подобна роля е запазена при използването му от папата, който обаче не царува, а бди над вярващите.

Балконът известен като “балкона на Жулиета” във Верона, Италия. Снимка: www.telegraph.co.uk.

Друга позната интерпретация на балкона е свързана с невъзможната любов на Ромео и Жулиета, където локацията се превръща както в желаната точка на срещата, така и огромна спънка за невъзможната любов. Подобен образ на балкона всъщност е доказателство за неговата сила като

междинно пространство, свързано с прехода от едно състояние към друго.

С промените в съвременното общество, балконът е започнал да заема все по-важна роля за обикновения човек. То все по-малко цели да извисява индивидуални личности, а дори обратното. Той е социално пространство или по-скоро врата към него, където започва присъствието на индивида в общността.

Извън тези чисто социални роли обаче, балконът има и основната фундаментална функция да ни обвързва с природата, небето, квартала и улицата. Той ни напомня, че сме част от света и сме свързани с всичко останало, дори когато се намираме в нашето убежище за усамотение.

Ролята на балкона днес

Италианският карикатурист Makkox казва:

„Балконът е първата социална мрежа“.

Чрез него комуникираме с останалия свят, но и там можем да покажем само това, което искаме останалите да видят – точно както правим днес в Инстаграм и Фейсбук.

Комуникация на балкона. Снимка: www.internewscast.com

Преди съвременните социални мрежи да направят света толкова малък, колкото е днес, ежедневния обществен кръг на човека е достигал до пределите на квартала. Чрез него човекът е можел да бъде активен в обществото около него. Днес това постигаме с няколко клика на клавиатурата или докосвания на екрана на смартфона си.

През последните месеци обаче точно тази роля на социална мрежа започна да се завръща. Балконът отново се социализира, стана локация за запознанства, място за комуникация.

Благодарност към медиците. Снимка: www.dailysabah.com

От прекомерното използване на онлайн присъствието, докато сме затворени у дома, осъзнахме важната роля на реалния контакт с останалите и тръгнахме да го търсим по различни начини. И точно тук балконът, който сме игнорирали през последните няколко десетилетия, се оказа първият ни избор.

На много места в Европа той се превърна в най-социалното пространство. Оттам хората пяха, рецитираха, ръкопляскаха за медиците, създадоха нови запознанства с тези, които са били най-близко до тях, но никога не са забелязвали.

Музикално изпълнение на балкона. Снимка: www.magentaflorence.com

По странен начин той стана локацията, в която започна нова вълна на едно по-активно гражданско общество. Изолирайки се от физическия контакт, на балконите си станахме по-социални от всякога. Точно затова наличието или липсата на балкон в дома ни играят основна роля при създаване на възприятието ни за социалната изолация. Проучвания сочат, че има огромен скок на търсенето на домове с балкони и дворове. Човекът принудително осъзна, че има непримирима нужда от връзката с природата и заобикалящия го свят.

Българинът и балконът

Разсъждавайки над този въпрос, виждайки все по-важната роля на балкона в живота ни, все по-засилващото се желание за връзка с хората и природата, нямаше как да не си задам въпроса: А как стоят нещата в България?

Първата асоциация, която изникна в съзнанието ми, беше върлуващата през последните няколко десетилетия българска тенденция за усвояване на балкона и превръщането му от външно във вътрешно пространство.

Зазиждане на балкон.

Често си обясняваме тази тенденция с липсата на пространство в дома, но статистически погледнато българинът има един от най-високите проценти за обитаемо пространство на глава на населението в цяла Европа. Може би тенденцията е обвързана с факта, че почти всяко българско семейство притежава вила или къща на село, чрез която да се свързва с природата.

Квартал “Хаджи Димитър”. Снимка: Етюдите на София

Абстрахирайки се от причините за тенденцията обаче, можем да констатираме, че пространството на балкона не е основен приоритет за българина, или поне не във вида, в който го виждаме на запад. Въпреки това той също избра него или поне прозореца като място за интеракция. Точно поради тази причина настоящата ситуация има потенциала да повлияе на разбирането ни за балкона и да измени начините, по които го използваме в бъдеще.

Дотогава обаче социалната изолация очевидно ще продължи да бъде част от нашия живот, докато не намерим друго по-силно оръжие за справяне с необичайната за съвременния човек ситуация, от която научихме някои неща и достигнахме до различни изводи – както за пространствата, така и за човека и неговата итерация с тях и чрез тях.

Вдъхновено от: A brief history of the balcony, from ancient Persia to the COVID-19 pandemic

Зекие Емин

Архитект и изследовател със страст към историята, културното наследство и неговото адекватно преизползване и интегриране в реалностите на ХХI век. Вярва, че архитектурата е прякото отражение на човешката история. Тя е вечна - съществува физически от древността до наши дни. Аналогично писането е прякото отражение на нашите мисли и единственият начин да ги запазим във времето.

Остави коментар

Close Menu