Дворецът на Парламента е втората по площ административна сграда в света след Пентагона в САЩ. Започната през 1984г., тя разказва историята на последните години преди свалянето от власт на комунистическия лидер Николае Чаушеску и първите години на демокрация. Нека разгледаме кратката статистическа справка…

Дворецът на Парламента в цифри:

над 2 000 работници са се трудили по изграждането му
700 архитекти
11 000 помещения, от които 440 офиса, 30 конференти зали, 4 ресторанта, 3 библиотеки, концертна зала
270м дължина
240м ширина
86м височина над земята и 92м под земята
150м е най-дългият коридор в сградата
2200кв.м е площта на най-голямата зала

Що се отнася до използваните материали (по груби оценки):

1 млн.куб.м камъни от Трансилвания
3 500т естествен кристал за направата на 480 полилея
1 409 осветитлни тела и огледала
700 000т стомана и бронз за врати, прозорци и др.
900 000куб.м дърво за паркет и ламперии
200 000кв.м килими

Години наред румънската икономика работи почти изцяло само за построяване на внушителната сграда. Десетки души загиват на строителната площадка поради неспазване на изискванията за безопасност. Ресурсите на Румъния са изцяло съсредоточени върху изграждането на архитектурния монумент. Парите, които е погълнал строежа, са по приблизителни сметки 3,3 млрд. долара, които са буквално изгладувани от обикновените румънци.

Наричат Двореца на Парламента „Дом на народа“. Тук се получава противоречие. Кое точно е народното – обединяването на румънците във всепоглъщаща и ненужна мизерия? Изкуственото съграждане на една грандоманска представа за власт, която залязва скоро след като е започнала?

Проектът е отражение на мегаломанското мислене на румънския диктатор Николае Чаушеску.

Сградата е не просто архитектурен монумент, тя е символ на цяла идеология.

Чаушеску поставя първия камък на сградата, строена да приюти и изгради могъществото на републиката, а в действителност гради разединение и бедност.

Застрояването върху естественото възвишение не спира в границите му. За да се осигури подходящ фон, на който да изпъкне новопостроената сграда, проектът се намесва и в околността. Сринати са до основи сградите около няколко от централните булеварди. Построени са нови масивни жилищни сгради, които да подчертаят важността на Парламента и да съответстват на въздействието и стила му, както и просторен булевард с множество фонтани.

Надниквайки вътре, сградата е не по-малко внушителна, отколкото отвън. Както вече споменах, не са пестени нито средства, нито материали. Най-големият полилей, който се намира в театралната зала, тежи цели 5 тона. Сега в тази зала се провеждат конференции. Седалките са тапицирани с кожа от най-висше качество. Картини на съвременни румънски творци и витрини с традиционни национални костюми красят стените на коридорите.

    

Използвана е богата палитра от мрамори – бял, розов, черен, червен. Интересно е още, че остъкляването на вътрешните врати е не от стъкло, а от кристал. Махагонът, внесен от Конго, е единственият използван материал, който не е местен.

Впечатление прави розовият цвят в част от залите. Оказва се, че подборът му не е случаен. Розовото е цвят, който не присъства в нито едно от знамената. Това го прави неутрален и изключително подходящ за международни срещи от високо ниво.

Към 2004г. сградата е изградена на около 90%. През годините мнозина са се опитвали да променят функцията на внушителната сграда. Имало е идея тя да се превърне в казино или търговски център, но, за радост, към сегашния момент има далеч по-представителна функция. В наши дни Дворецът на Парламента е дом на румънските депутати, използва се за конгресен център и посреща стотици хиляди туристи годишно.

Стандартната обиколка с екскурзовод е приблизително 2 км, като тя обхваща едва 4% от сградата.

Със сигурност Дворецът на Парламента е сграда, която си заслужава да се види. Самите румънци не таят особено топли чувства към нея. И е напълно естествено… Човечеството рядко дръзва да се осмели за подобни мащабни проекти. Едно е сигурно – винаги ще се говори за него.

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Кристин Джалова
Load More In Архитектура

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

Вижте кои са победителите в конкурса на STROIINFO
И още за гласовете на архитектурата, за които ни разказвахте

През изминалите три седмици се проведе конкурсът „Гласът на архитектурата“ на …