Защо брутализмът продължава да разделя хората?

Малко архитектурни стилове успяват да предизвикат толкова различни реакции, колкото брутализмът. Любопитното е, че спорът не стихва с времето, а напротив. Докато много архитектурни течения постепенно се превръщат в част от историята, брутализмът продължава да предизвиква оживени дискусии. Сгради, строени преди повече от половин век и днес разделят мненията почти толкова силно, колкото в деня на откриването си.

Много хора смятат, че името брутализъм идва от английската дума brutal, но това не е така. През 1950 г. шведският архитект Ханс Асплунд използва термина nybrutalism, за да опише Villa Göth в Упсала. Няколко години по-късно британският критик Рейнър Банам популяризира понятието в есето си „Новият брутализъм“ и го свързва както с френското béton brut, така и с art brut. Постепенно терминът започва да се използва за сгради, при които бетонът, конструкцията и строителните материали не се прикриват зад облицовки и декоративни елементи. 

Докато голяма част от архитектурата се стреми да направи конструкцията по-малко забележима, брутализмът прави обратното. Гредите, колоните, плочите и бетонните повърхности често остават видими. Вместо да омекотява обемите, стилът ги подчертава, като демонстрира маса и тежест.

Именно тези особености са част от причините стилът да предизвиква толкова противоречиви реакции. Масивните обеми, откритият бетон и липсата на декоративни елементи често създават усещане за студенина, особено за хората, които предпочитат по-традиционната архитектура.

Голяма част от негативното отношение към брутализма идва от периода, в който той се развива най-силно. След Втората световна война много държави инвестират в мащабно жилищно строителство и обществени сгради. Много от тези проекти са свързани с амбициозни идеи за нов начин на живот и по-добра градска среда. Някои се оказват успешни, но други се превръщат в пример за проблемите на следвоенното градско развитие. 

Бетонът също има своята роля в тази история. Когато е нов, той може да изглежда впечатляващо. След години обаче замърсяването, влагата и липсата на поддръжка оставят видими следи. Много хора всъщност не реагират негативно на брутализма такъв, какъвто е бил замислен, а на неговото състояние десетилетия по-късно.

Макар външният вид на много от тези сгради да предизвиква критики, значителна част от тях продължават да функционират повече от половин век след построяването си. Изградени със значителни количества стоманобетон, някои от най-емблематичните примери са преживели реконструкции, промени и дори сериозни инциденти, без да загубят своята конструктивна устойчивост.

Именно затова през последните години все по-често се поставя въпросът дали тези сгради трябва да бъдат премахнати. Много архитекти, инженери и специалисти по опазване на архитектурното наследство смятат, че адаптирането на съществуваща конструкция често е по-устойчиво решение от нейното разрушаване и изграждането на нова.

Любопитно е, че някои бруталистични сгради, които преди десетилетия са били определяни като грозни и неприветливи, днес се превръщат в туристически забележителности и обекти на архитектурен интерес. Лондонските Barbican Estate, Trellick Tower и National Theatre, както и Boston City Hall и Geisel Library, са само част от примерите за сгради, чиято репутация се е променила значително с времето.