Skip to main content
search

Назоваването на името Алдо Лорис Роси в голяма част от нас привиква визуални спомени за архитектурните творби на известния Алдо Роси. Тук всъщност става въпрос за съвсем различна личност. Общото между двата персонажа не е архитектурата им, а имената им и италианският им произход. Също така вторият се радва на много повече интернационална слава, затова днес ще обърнем внимание на другия, не по-малко интересен архитект – Алдо Лорис Роси. 

Роси започва своята архитектурна дейност през 50-те години на миналия век, като стилът му неизбежно наследява елементи на италианския футуризъм. Той съчетава присъщите експресионистични качества на движението с концепцията за органична архитектура.

Лични скици на Роси. Източник: www.centrepompidou.fr

Формата на кръга е тази, която присъства във всеки мащаб на архитектурните му творби. Днес ще изследваме какво е нейното значение в творчество му и как е била приложена като основен водещ принцип в един утопичен комплекс на ХХ век в Неапол.  

Търсенето на нов архитектурен език в Неапол

Ситуиран под сянката на Везувий, самият Неапол е изграден върху невероятен вулканичен пейзаж. Той се състои от колекция кратерни дупки с кръгла форма, ясно разграничими от въздуха или в градоустройствените планове на града. Както предците си – италианските футуристи, Роси търси нов език, чрез който да скъса с класическия и вече утвърден облик на градската среда.

Изхождайки от природните особености на пейзажа, той приема кръга като неизменна част от своите проекти. 

План на неапол, рисуван от Роси. Източник: cdn.archilovers.com

Първо можем да наблюдаваме това в неговата Casa del Portuale (1968-1980), построена като база за пристанищните работници. Внушителният кръгъл етаж обединява всички геометрии и вертикални скулптурни обеми. Създаденото пространство въплъщава спокойствие. То е играело ролята на убежище, в което са се събирали всички работещи, за да се отдалечат от шумната и груба среда на индустриалната зона. 

Casa del Portuale. Източник: www.flickr.com

Четете тук: Архитектурата на Рикардо Бофил

Кръгът – не само елемент в архитектурата, а самата архитектура

Интересът на Роси към кръга приема своята най-изявена форма в жилищния комплекс Пиаца Гранде (Piazza Grande), наричан още Понти Роси. Той е замислен с присъщия за времето си експериментален подход към жилищната архитектура, необратимо превърнал се в утопия.

Понти Роси от високо. Източник: www.bauwelt.de

Архитектурата на комплекса представлява огромен пръстен с няколко кули – сякаш кацнали от друга планета. Сградата наподобява огромен кратер в градската среда, изсечен в близкия хълм, но построен от човешка ръка. Огромният обем на структурата и необикновената й форма ярко контрастират на гъсто застроения неаполитански квартал. 

Източник: divisare.com

Комплексът съвместява в себе си 219 жилища, редица търговски обекти, места за отдих и паркинг. Разположението на апартаментите е организирано във външния пръстен и кулите, които заобикалят 100-метровия отворен вътрешен двор на 360 градуса.

Чертеж на Понти Роси. Източник: www.scribd.com

Самият вътрешен двор е бил замислен като централна точка, обединяваща функции за развлечение и спорт. Там са ситуирани различни игрища, тенис корт и плувен басейн. Със съвместяването на функции за обитаване и развлечение Роси е целял създаването на една своеобразна утопична и самодостатъчна общност, която е щяла да получи всичко необходимо, за да съществува в този комплексен организъм. 

Четете тук: Постмодернистичните социални жилища в Париж

Понти Роси – жилищният комплекс с формата на арена

Главният вход към вътрешното пространство е особено внушителен. Той се състои от главна бетонна колона, чийто връх е оглавен от най-големия от серията кръгли балкони, разпръснати из пейзажа на ограждащия пръстен. Мащабът на този жест придава една особена формалност на прекрачването към вътрешното пространство, която може да се сравни с излизането на стадионна трибуна.

Източник: divisare.com

Посетителят на комплекса би очаквал да влезе отвън навътре, но границите на вътрешното се размиват под стометровия отвор към небето, сияещ върху сърцевината на споделеното пространство в центъра. В случая кръгът не само затваря или изолира площада за погледа на външния свят, а отваря в себе си едно напълно ново социално пространство. По своеобразен начин Понти Роси отговаря на жилищните нужди на хората чрез имплементирането на организацията и формата на типологията на архитектура за стадиони.

Източник: ilgiornaledellarchitettura.com

Четете тук: Архитектурата на идеалния град

Наблюдението и властта в Понти Роси

Вътрешната страна на жилищния пръстен е осеяна с балкони и прозорци, които създават идеята за това, че в центъра се случва зрелище, което трябва да бъде видяно от всички. Чрез създаването на този социален организъм в тази форма, Роси успява да създаде една особена зависимост между хората. 

Кръгът е използван за ясната дефиниция на ролите им, в зависимост от тяхната локацията в комплекса, в неговия пръстен или извън него. Например живущите имат абсолютна видимост върху общото пространство, а и едни други.

Именно заради факта, че всеки може да наблюдава другия се случва една театрализация на пространството. Тези в центъра са само актьори, а другите, намиращи се в пръстена, са и актьори, и публика.

Източник: www.bauwelt.de

Възможността да наблюдаваш другите създава едно ново измерение на власт.

Разбира се, нямаме предвид власт в някакъв коварен смисъл, но човек често действа по-обмислено и е по-уязвим когато знае, че може да го наблюдават. В контекста на Понти Роси, той може да бъде видян от всяка точка на кръга, подобно на Паноптикума, но тук ролите са разменени от масите към хората в средата. 

Четете тук: Паноптикумът: Архитектурен модел на властта

Съдбата на рушащата се архитектурната утопия

От 1979 г., когато започва строежа, до сега, комплексът преживява много промени, които значително нарушават целостта на архитектурата и утопичните идеи на Роси. Поради своята пластична комплексност поддръжката на фасадата също е изключително сложна. Затова и цялостната визия има обща съдба с много сгради, които страдат от собствената си геометрична сложност и лесно губят автентичния си облик под следите на времето.

Източник: www.sosbrutalism.org

Четете тук: Утопичната архитектура създава шедьоври в киното

Най-скорошното публично отразяване на комплекса е през 2021 г. в сериала “Гомора”, който отразява гангстерска история от ъндърграунда на неаполитанската мафия – Камората. Настроението е мрачно и грубо и изключително добре съответства на състоянието на комплекса. Неслучайно често сценографите имат афинитет към представянето на дистопии чрез бруталистична архитектура.

Източник: www.repubblica.it

Реалността не е прекалено далеч от показаното в сериала. След като централният площад губи обединяваща си социална функция, престижът от живота там изчезва. Елитизирането на новото строителство взима обратен завой и прогресира към гетоизация на пространствата. А практикуването на нелегални дейности е лесно за осъществяване, поради съвкупността от форми и множеството пътища, водещи до тях. 

Архитектурната стойност на Понти Роси все още е осезаема, въпреки нарушеното състояние на сградата. Ако не като пример за реализирала се утопия, то тогава можем да гледаме на комплекса като неуспешен експеримент за желанието от приближаване до едно по-добро общо бъдеще.

Даниела Солуева

Дипломиран архитект, който се интересува се от дизайн и обича да работи с различните му проявленията. Харесва да наблюдава дейностите на хората в градската среда и да ги анализира заедно с нея.

1 коментар

Остави коментар

Close Menu