Партийният дом в София: От центъра на БКП до Народното събрание

Преди 36 години днешният ден все още е бил сред официалните празници в България, а само година по-рано през центъра на София е преминала последната деветосептемврийска манифестация. Десетилетия наред площадът, който също носел името „9 септември“, служел като сцена на държавни шествия и военни паради, а Партийният дом бил неизменна част от тях. 

Днес в сградата на площад „Княз Александър I“ №1 заседава Народното събрание, но в София старото име се оказва по-упорито от табелите и институциите, затова тя и досега често е наричана Партийния дом. В продължение на десетилетия зад масивните ѝ фасади се намира ръководството на Българската комунистическа партия, над покрива свети червена петолъчка, а самата сграда стои в центъра на нов ансамбъл, който трябва да промени представата за центъра на столицата.

Нов център върху разрушения стар град

Началото е в една силно пострадала София. Бомбардировките през 1943 и 1944 година нанасят тежки поражения на центъра и на района около старата улица „Търговска“, но окончателното заличаване на тази градска тъкан идва с последвалото следвоенно преустройство. Повредени и оцелели сгради са разчиствани, старата улична мрежа е променена, а на нейно място новата власт започва да изгражда административен център по съвсем различен план. Така през 50-те се оформя Ларгото със сградите, които днес познаваме като Министерски съвет, ЦУМ, Президентството и хотел „Балкан“, а Партийният дом заема водещото място в композицията.

На 17 май 1947 година е взето решение да се проведе конкурс за новия партиен център, който приключва през следващата година и е спечелен от колектив, ръководен от архитектите Пецо Златев и Борис Шангов. В работата по сградата участва и архитект Димитър Цолов, а строителството продължава близо шест години до завършването през 1954 година. Получава се огромен за времето си административен комплекс с около 40 000 квадратни метра и близо три километра вътрешни коридори.

Архитектура за новата власт

Партийният дом е един от характерните примери на социалистическия реализъм в българската архитектура от началото на 50-те години, но самата сграда е решена в подчертано неокласицистичен дух. Фасадите са строго симетрични, а колоните, арките и декоративните детайли са заимствани от класическата архитектура, докато мащабът и високият централен обем придават на сградата търсения монументален характер. Тя не е замислена просто като административна сграда, а като един от главните архитектурни акценти в новия център на столицата.

Същата представителност продължава и отвътре с мраморни фоайета, широки стълбища и голямата амфитеатрална зала с около 900 места, тогава носеща името „Георги Кирков“, а от 1992 година – „Света София“. До нея се стига през поредица от пространства и стълби, проектирани за тържествено движение на хора, но десетилетия по-късно този подход се оказва неудобен за ежедневната работа на парламент, който има нужда от бърз достъп, асансьори, ясни евакуационни маршрути и съвременна техника.

Две петолъчки и едно много горещо лято

Най-силният политически знак на сградата се намира върху покрива. Първата червена петолъчка е поставена през 1954 година и остава там три десетилетия, а през 1984-а е заменена с нова, 1300-килограмова конструкция, която вече свети отвътре. Именно тази втора звезда ще се превърне в един от големите символни спорове през лятото на 1990 година.

На 26 август пред Партийния дом се събират протестиращи, които настояват петолъчката да бъде свалена, напрежението постепенно излиза извън контрол, част от множеството нахлува в сградата и през нощта избухва пожар. Според архивните данни 40 помещения са напълно опожарени, а в 94 помещения имуществото е унищожено или разграбено. Последвалото разследване не стига до окончателен съдебен отговор за отговорността за пожара и около случилото се остават спорове, които продължават и десетилетия по-късно.

Самата петолъчка всъщност остава на покрива още повече от месец. На 4 октомври 1990 година тя е демонтирана с хеликоптер, а на нейното място по-късно се появява българското национално знаме, с което силуетът на сградата влиза в нов период от живота си.

От партийни кабинети до парламент

След промените Партийният дом постепенно става работна сграда на Народното събрание, където се настаняват депутати, комисии и администрация, но идеята пленарните заседания също да се преместят там се оказва далеч по-трудна. Конкурси за нова пленарна зала се провеждат през 1996, 2003, 2008 и 2011 година, докато проектът на архитект Владислав Николов не стига до реално изпълнение.

Преустройството променя сериозно старата зала „Света София“, като амфитеатърът е преустроен с 270 места, разположени в 12 реда, изграждат се нови асансьори и конструктивни елементи, подобрява се достъпността, а старият покрив е заменен с метална и остъклена конструкция, която пропуска естествена светлина. Така помещение, използвано десетилетия за партийни събрания, официални срещи, конгреси и други представителни събития, получава съвсем различен всекидневен режим на работа.

На 2 септември 2020 година депутатите за първи път започват редовни пленарни заседания там, на 15 април 2021 година се връщат в историческата сграда на площад „Народно събрание“, а от 1 септември 2023 година отново заседават в бившия Партиен дом. Към 2026 година на адрес „Княз Александър I“ №1 се намират пленарната зала, парламентарните групи, постоянните и временните комисии и приемната за граждани.

Името, което остана

Днешната роля на сградата всъщност не е толкова далеч от първоначалната ѝ функция. Тя е проектирана като място, в което се съсредоточават политическо управление, администрация, заседания и представителни събития, а десетилетия по-късно отново изпълнява подобни задачи, макар вече в съвсем различна политическа система. Партийните кабинети са заменени от парламентарни групи и комисии, старата зала „Света София“ е превърната в пленарна, а сградата продължава да бъде едно от местата, в които се води политическият живот на страната.

Промяната по-скоро е в символите и в смисъла, който обществото им придава. Петолъчката я няма, над кулата се вее националното знаме, а сградата, създадена за ръководството на една партия, днес е мястото, в което заседават представители на различни политически сили. Старото име обаче е останало и повече от три десетилетия след края на режима Партийният дом продължава да бъде напълно разбираем софийски адрес.