Фасади, които „ядат“ градското замърсяване

Градското замърсяване идва на тънки слоеве от прах, сажди и вещества от отработените газове, които бавно отнемат белотата на бетона и оставят по фасадите следите на уличния трафик.

Някои съвременни фасади обаче не чакат следващото измиване, за да си върнат свежестта. Когато светлината достигне до повърхността им, в материала започват реакции, които разграждат част от попадналите върху него замърсители и помагат на дъжда да отнесе натрупаната мръсотия. Затова за тези сгради често се казва, че „ядат“ смог.

Как слънцето включва фасадата

В бетона на подобни сгради се добавя титанов диоксид, познат в строителството и като бял пигмент. Под действието на ултравиолетовата светлина той се активира като фотокатализатор и ускорява реакции, при които азотните оксиди от автомобилните газове преминават в нитрати. Част от тях остават върху повърхността, докато дъждът не ги отмие, а самият титанов диоксид не се изразходва в процеса.

Органичните налепи, които задържат прах и потъмняват светлия бетон, също се разграждат по-лесно, а водата се разлива по повърхността и отнася натрупаната мръсотия. Именно поддържането на белия цвят е било първата практична причина за разработването на материала, докато пречистването на въздуха постепенно се превръща в неговото най-рекламирано качество.

От съдебната палата до камбанарията 

Съдебната палата в Нешвил е завършена през 2022 г., а близо 2 800 квадратни метра от външните ѝ панели са произведени с фотокаталитичен цимент. Белият цвят тук има и символно значение, защото архитектите искат сградата да внушава обществена тежест; затова устойчивостта срещу посивяване е важна част от проекта. За фасадата са използвани около 1 000 метрични тона фотокаталитичен цимент..

На повече от хиляда километра на юг посетителите на научния музей Frost в Маями минават покрай друг вид активен бетон. Комплексът обединява планетариум, аквариум и две музейни крила, а части от фасадата и планетариума са облицовани с бели сглобяеми панели, съдържащи същата фотокаталитична технология. Силното слънце във Флорида осигурява добра среда за реакцията, докато честите дъждове помагат за отмиването на натрупаните по повърхността вещества.

Още по-интересен е жилищният комплекс nòvAmpère в Милано, защото поставя технологията върху домове, а не върху сграда, създадена да впечатлява посетители. Завършеният през 2020 г. комплекс има 101 жилища и 2 700 квадратни метра фотокаталитични външни стени, допълнени от геотермална система, фотоволтаици и повторно използване на водата за поливане. Тук активната фасада е част от цялостен проект, в който енергията, водата и зелените площи са обмислени заедно с облика на жилищните сгради.

В Олбъни хиляди студенти всеки ден влизат в Massry Center for Business, без да подозират, че фасадата има необичайни свойства. Проектираната от Perkins+Will учебна сграда е открита през 2013 г. и продължава строгия ритъм на по-стария университетски комплекс с редици от сглобяеми бетонни панели. Част от тях съдържат фотокаталитичен цимент, а издадените вертикални ребра едновременно спират ниското слънце и насочват дневна светлина към помещенията. Така материалът не е добавен самостоятелно, а е включен в архитектура, която трябва да остане светла и подредена през дългите влажни зими на щата Ню Йорк. Корпусът обхваща близо 8 900 квадратни метра, има повече от 40 учебни и работни пространства и се използва от около 1 600 студенти, затова активният бетон тук е част от натоварена сграда.

Съвсем различна причина стои зад избора на същия материал за камбанарията на Dalton State College в Джорджия. Кулата се издига на около 23 метра и се вижда от хиляди шофьори по съседната Interstate 75, но височината превръща редовното измиване на белите панели в скъпа и трудна работа. Районът не е пощаден от саждите и атмосферното замърсяване, затова архитектите избират фотокаталитичен цимент, който да ограничи потъмняването на повърхността. Тъкмо при този малък обект се вижда най-практичната страна на активния бетон, защото материалът е използван на място, където достъпът за почистване е труден, а близкият автомобилен поток постоянно носи нов слой замърсяване.

Фасадата на бъдещето вероятно ще върши повече работа от днешната, но градът няма да започне да диша свободно само защото няколко сгради са облицовани с активен бетон. Истинската промяна остава свързана с по-чист транспорт, отопление и производство, активните материали могат да останат полезен помощник, който помага на сградите да запазят облика си по-дълго.