Как плочките „Пано“ се превръщат в символ на Барселона

Разхождайки се в Барселона обикновено посетителите на града са с вперен нагоре поглед. Не можем да ги виним – спиращата дъха архитектура на града няма как да не привлече вниманието, на който и да е минувач. И все пак тези, които позволят на погледа си да се снижи към земята, ще забележат, че дори тротоарите в Барселона имат свoя уникален и привличащ вниманието облик.

Един от най-емблематичните елементи на дизайна в града е скромната тротоарна плочка. В тази статия ще разгледаме историята на емблематичните настилки, които се превръщат в символ на Каталунската столица. Ще ви споделим и къде можете да видите най-известните и най-непознатите от тях.

Град, основан на изкуството

При толкова много неща, на които да се възхищавате, може би не е изненадващо, че някои от забележителностите на Барселона не са толкова забележими, въпреки че милиони хора минават покрай и по тях всеки ден. Плочката, наречена пано (Panot), е първият дизайн, който дава началото и вдъхновението улиците на Барселона да се превърнат в изкуство сами по себе си. Плочките са изработени от бетон и представляват цвете с четири венчелистчета. Те покриват около пет милиона квадратни метра от тротоарите в Барселона, като всяка от тях е с размер 20 квадратни сантиметра. Всеки, който посещава града, неизбежно ще стъпи на тази символична плочка в някакъв момент от престоя си.

Други архитекти и професионалисти също допринасят със своите дизайни към изграждането на новата градска среда и по този начин се заформят 6 принципни дизайна на каталунските настилки. Плочките могат да бъдат намерени пред историческите паметници и популярни забележителности в града – от Готическия квартал до модния окръг Сан Антонио. Те са ярък пример за това, че каталунската столица е град с изкуство и дизайн в сърцето си и с дълга история на творческо мислене.

Къщата от кал

Историята за това как Барселона се е сдобила с уникалните си плочки “пано” започва във време, когато настилките в града не са били толкова сложни, колкото са днес. До началото на 20-ти век собствениците на жилища в Барселона са отговаряли за настилката пред собствените си къщи. В резултат на това тротоарите – там, където изобщо са били изграждани – често са били неравни, закърпени с цимент и асфалт.

В един от местните вестници дори е публикувана сатирична карикатура на Барселона, затънала в кал, която е дала на града прозвището Can Fanga, или “Къща от кал”. По същото време, oсъзнавайки ситуацията и стремейки се да намери решение, през 1906 г. градският съвет обявява публичен търг за производството на около 10 000 квадратни метра тротоарни плочки.

Създаване на история

Поради високата гъстота на населението в града през 1854 г. градския съвет решава да разруши средновековната крепостна стена и обявява конкурс за предложения за градоустройствено планиране, за да разшири Барселона и да я въведе в модерната индустриална епоха. Конкурсът на кметството е спечелен от Илдефонс Серда И Суниер, каталунски инженер, урбанист, икономист и политик. Първоначално озаглавено “План Серда”, предложението – стартирало през 1859 г. – имало за цел да разшири града с новия район Ешампле (“Разширението”).

Малък елемент от интериора на една от новопостроените от новия градски план сгради, Каса Аматлер (Casa Amatller), води до създаването на емблематичния естетически символ на най-големия квартал на Барселона и на цялото каталунско модернистично движение.

Построена за известното семейство Аматлер, производител на шоколад, от архитекта Пуиг и Кадафалч (Josep Puig i Cadafalch) през 1900 г., къщата има вход с карета, павиран с малки камъни с гравирана върху повърхността им форма на цвете. Това е малък, незначителен елемент от едно грандиозно произведение на архитектурата и дизайна, но той служи за вдъхновение на проектантите няколко години по-късно, когато различни фирми кандидатстват за изпълнение на настилката на новосъздадения квартал Ешампле. Днес плочката, наречена “Цветето на Барселона” е една от най-видимите икони на епохата на модернизма.

Въпреки че е спорно дали Пуиг и Кадафалч е отговорен за създаването на “Цветето на Барселона”, други известни дизайнери са оставили своя отпечатък върху града. Най-забележителен е Антонио Гауди – вдъхновителят на Саграда Фамилия, Каса Батльо и парк Гуел, който е проектирал собствена плочка, която може да бъде открита на Пасео де Грасия. Неговата плочка с морска тематика е гравирана с три различни морски вида: морски звезди, амоноидни мекотели и водорасли.

Първоначално плочката е била предназначена за настилка на пода на Каса Батльо, но през 1976 г. интериорните плочки са преработени за външна употреба поради забавяне на производството, в резултат на което синьо-зелената плочка е използвана за павирането на Пасаж де Грасия. Поради високия риск от счупване и общо износване на плочките градът ги модернизира през 1997 г., а през 2001 г. ги заменя изцяло с по-малки, по-дебели и по-компактни версии, които са здрави, евтини и не се хлъзгат. За съжаление, магическият оттенък и детайлите на оригиналните парчета са загубени.

Други плочки по улиците на Барселона

Освен принципните шест, в градската среда се използват и много други дизайни, както с естетическа, така и с функционална цел като например версията с четири повдигнати ленти, която указва пешеходните преходи и автобусните спирки на незрящите.

Повечето източници твърдят, че по улиците на Барселона има 18 модела плочки. Те могат да варират от тази с “падналите листа” до един от оригиналите с три кръга с различни размери (всеки по-малък в по-големия), който днес трудно може да се намери.

Някои от дизайните са по-скоро утилитарни, отколкото красиви, като например тези на “шоколадовото блокче”, които по същество представляват поредица от квадрати. Те са лесни за подреждане и рязане, така че са популярни въпреки липсата на естетическа привлекателност.

Една от разновидностите на дизайна на шоколадовия бар е тип плочка, която има кръг във всеки квадрат. В някои райони, като популярния Лас Рамблас, дизайнът на плочките Ел вибрацо (El Vibrazo) е криволичещ и създава усещане за движение. То се подсилва от различните цветове и групировки.  

Не всички павета се оказват популярни, а някои по-съвременни опити за въвеждане на нови модели павета са и противоречиви. През 2014 г. моделът “Диагонал” е въведен на едноименния булевард “Диагонал”. Плочките обаче претърпяват преждевременно износване, което налага подмяната на голяма част от тях. Резултатът от износването предизвиква недоволството на местните жители, които не одобряват, че скъпоструващото обновяване на булеварда изисква постоянни ремонти.

Друг не толкова успешен пример е опитът за въвеждане на нов модел паве “B for Barcelona” през 2008 г. Предвиден като модел за новото хилядолетие, плочката е предложена да се използва в целия град при ново строителство. Като пробен вариант плочките са използвани за настилка на участък от улица “Гандуксер”, но дизайнът се оказва непопулярен и проектът скоро е изоставен. Единствените оцелели могат да се видят и днес на улица Гандуксер.

Интериорните плочки на Барселона

В целия град, в резултат на джентрификацията, жилищни блокове от XIX век се превръщат в луксозни апартаменти. В този процес една важна част от наследството на Барселона – декоративните плочки – се оказва на сметището.

Опазването на архитектурното наследство рядко се простира отвъд фасадата, въпреки богатството от детайли в интериора на сградите, построени по времето, когато Барселона е била Мека на художниците и занаятчиите.

“Виждам тези стари сгради като разговор между всички различни части – стени, подове, всички детайли”
-Молинер-

Жоан Молинер става известен в социалните мрежи с мисията си да запази колкото се може по-голяма част от наследството на града. С помощта на приложение, Молинер пресъздава цялостни модели на подове въз основа на намерените плочки, които сравнява с каталози, и след това ги публикува в профилите си (Instagram: @rajolesdebarcelona).

Може би не всички дизайни на панота са издържали проверката на времето, факт е, обаче, че тези необичайни плочки са символ на артистичния дух на Барселона. Повече от 100 години след въвеждането на плочките градския съвет продължава да се стреми да осигури на местните жители тротоари, с които да се гордеят, представяйки автентичния дух на града и неговите многобройни жители.

Така че следващия път, когато сте в каталунската столица, не забравяйте да отделите минута, за да погледнете надолу под краката си – може би просто вървите по част от историята на Барселона. 

Ето някои от най-известните панота и къде да ги откриете:

1. Пасео де Грасия между Гран Виа и Карер де Дипутасио (от дясната страна на улицата, ако се движите нагоре) е мястото, където можете да видите някои от последните оригинални улични плочки на Гауди.
2. На Diputació са почти всички плочки. Ако вървите от Пасео де Грасия към площад Испания по Дипутасио, със сигурност ще видите дори най-старите (от страната на улицата, която е най-близо до Гран Вия).
3. Escofet 1866 е на адрес Ronda de la Universitat, 20, където в момента се намира органичният пазар Woki.
4. На Passeig de Gràcia, 41, можете да видите оригиналните розови плочки на входа на Casa Amatller. Отворено е за посетители.
5. На спирката на метрото Jaume 1, до пешеходната пътека Laietana между Plaça de l’Àngel и Carrer de la Bòria, можете да видите старите плочки с имената на улиците, от страната на Gótic.
6. Цветето на Барселона: Цветето на Барселона може да се намери предимно в квартал Ешампле и по-специално по маршрута Ruta del Modernismo, който минава покрай модернистичните забележителности на града.