Вила Сенар – музей на модернизма и романтизма?

Тази година се навършиха 150 години от рождението на Сергей Рахманинов – един от най-големите световни композитори. Рядко личността на музикант може да срещне толкова много допирни точки, колкото можем да открием в най-новия музей на композитора, открит тази година. Още по-рядко ефимерните връзки между музика и архитектура могат да бъдат навръзани в кълбо от дисонанси, които откриваме в историята на композитора и неговата швейцарска вила “Сенар” – паметник на архитектурата^[1], а вече и музей.

Но нека се върнем назад и да разгледаме бурното време, което е създало великия композитор.

За композитора преди музиката

На 1-ви април 1873 г. Сергей Рахманинов се ражда в свят на разцъфнали нации, новородени империи и априлски въстания. Неслучайно той остава запомнен като последния „герой“ на Романтизма^[2] – звън на руски църковни камбани можем да открием във всяко негово произведение, ако се вслушаме достатъчно добре. А тоталното проследяване на мелодията във всяка негова творба спира дори и най-размечталите се изследователи на 20-ти век да сметнат, че той е музикален модернист.

Младият Рахманинов

Въпреки че демонстрира огромен талант на ранна възраст, младостта му е съпровождана от кризи, свързани с успехите и провалите на неговите творби, както и на личните му взаимоотношения. След катастрофалната премиера на първата си симфония дори спира да композира за няколко години, докато психотерапевтът Николай Дал не му помага да се възстанови психически. Сякаш в живота си винаги търси бягство и откъсване от света, за да може да се отдаде напълно на композирането. Кариерата и талантът му на виртуозен пианист го тласкат към това да обикаля различни държави, като през 1909-1910 прави и първо турне в САЩ. Отказва се от множеството възможности, които му се предлагат там, тъй като това би го отдалечило от Русия и семейството му. Рахманинов прекарва летата си в Ивановка – имението на неговите роднини семейство Сатини. Съвсем очаквано за един романтик вдъхновението му там идва от спокойствието, заобикалящата го природа и живота в малкия провинциален град.

Архивна снимка на една от сградите в имението в Ивановка

Именно затова революциите от 1917 г. хвърлят композитора в поредния труден период от живота му. Два месеца след Февруарската революция той открива имението Ивановка превърнато в комунално жилище. Въпреки всичко, което е инвестирал в него, го напуска само след три седмици. Заклева се, че няма да се върне и две години по-късно заживява в Америка. Но как този романтик стига до изграждането на една модернистична вила на брега на швейцарското езеро Люцерн?

За музиката преди архитектурата

Творците и архитектите не са от една и съща порода. Но връзките между архитектурата и музиката са. И макар едното да борави с камък, тухла и дърво, а другото – със звук и тишина, сходството е в начина, по който те работят с композиция, форма, тема, ритъм, плътно и празно, тихо и силно, тежко и леко – все абстрактни понятия, които повече преживяваш, отколкото осмисляш.

Точно поради тази причина всеки, докоснал се и до двете изкуства, вижда огромната разлика между музиката на Рахманинов и построената от него през 1934-та вила. Тя напомня къщите на майсторите на Баухаус в Десау, издигнати само осем години по-рано. Къде в тази абстрактна композиция са църковните камбани?

“Сенар” е смесица от пърите имена на Сергей Рахманинов и съпругата му Наталия Сатина, с която са и първи братовчеди | Снимка: The Violin Channel

Вила сенар и архитектурата на модернизма

Всъщност всичко казано по-горе е едно любопитно противоречие. Защо Рахманинов – романтик, обичащ своята родина, ще избере да построи сграда в духа на Баухаус, който тогава е бил описван като едно от средищата на комунистически идеи?^[3] Именно същата идеология, която му отнема родината и Ивановка. Но тук може би идва и погледът на твореца – навярно той вижда този дом като едно бяло платно, в което има свободата да създаде своя свят дистанцирано от противоречивите политическите асоциации.

Къщата Клее-Кандински в Десау | Снимка: Thomas Wolf © Wüstenrot Stiftung

Прочетете още: За Баухаус трябва да се говори чрез множеството на прочитите

Рахманинов обзавежда дома си с необарокови мебели, сякаш подобно на Василий Кандински, който въпреки роптанието на Валтер Гропиус обзавежда своя дял от къщата си в Десау с мебели в стил грюндерцайт^[4]. Разбира се, модерната архитектура на сградата носи и своята иманентна прагматичност – композиторът решава, че трябва да строи с ограничен бюджет и през 1930 г. кани архитектите Алфред Мьори и Карл Фридрих Кребс да разработят проект за сградата. Той участва в процеса като връща бележки по проекта на архитектите, докато живее в Ню Йорк. По време на строителство се настанява със семейството си в построената първо малка къща за градинаря, а три години по-късно – и в голямата. В кабинета си, който още в заданието определя като “най-доброто помещение в дома”, Рахманинов завършва две големи творби. Една от тях е „Рапсодия върху тема от Паганини“ – десет години след като Гершиун пише своята „Рапсодия в синьо“ и чийто модернистичен отглас безусловно откриваме в нея.

Вила Сенар – разпределение на партера и етажа | Изображение: Villa Senar. Sergei Rachmaninoffs Traum von einem Haus, Eigenverlag der Serge Rachmaninoff Foundation

Архивна снимка на сградата в периода 1934 – 1939 г. | Снимка: State Archive Lucerne 2023

Архитектурата на сградата напълно носи характера на модерното течение. Разпределенията са решени чисто, без прекомерната представителност на сградите от 19-ти век. Функциите са подредени логично и последователно, а комфортът на обитателите е поставен на първо място – от голямата височина на музикалния кабинет (около 4 метра) до четирите спални с революционните за времето си три бани. Ориентацията на прозорците е спрямо най-благоприятното ослънчаване, като същевременно разкрива живописни гледки към близките планини и езерото.

Вила Сенар – антре, кабинетът на Рахманинов и снимка на композитора върху бюрото си | Снимки: weta.org, russianartandculture.com

В тази вила Рахманинов успява да прекара летата си до 1939 г. като след това заминава отново за Америка само дни преди Хитлер да нахлуе в Полша и да постави началото на Втората световна война. Композиторът умира в Калифорния през 1943 г., дни преди 70-тата си годишнина. А само две години по-късно, сред руините на войната, се ражда един съвсем различен свят.

Противоречията извън архитектурата и музиката

Въпреки че напуска родината си заради болшевиките и музиката му бива забранена в Русия, от средата на 1941 г. Рахманинов подпомага чрез дарения от концерти Червената армия в битката й с Германия. Същевременно с това, малко преди да напусне Швейцария, той помага и на Иван Илин да се установи там. Илин е консервативен монархист и един от идеолозите на крайния руски национализъм.

150 години след рождението на Сергей Рахманинов, в пролетта на 2023 г. в София, в негова чест знакови творби на твореца изпълни пианистката Валентина Лисица. Тя е известна не само като виртуозен пианист, но и като етническа рускиня, родена в Украйна и живееща в САЩ, активно подкрепящата руската инвазия в Украйна. Любопитно, на концерта в зала „България“, тя бе с охрана, неясно срещу кого. Това остави след себе си лош вкус.

150 години след рождението на Рахманинов, в свят на война, полският музикален конкурс Карол Шимановски забранява на участниците да изпълняват руска музика^[5]. Полша – родината на „Пианистът“ и един от стожерите на колективните усилия срещу съвременната експанзионна политика, но и едно от лицата на европейския консерватизъм. Лошият вкус остава.

Днес, 80 години след смъртта на Сергей Рахманинов противоречията в неговата история и начин на живот сякаш отново звучат така силно като през 1943-та година. От една страна, огромното му творчество е мост между Изтока и Запада, от друга то бива експлоатирано като оръжие на национализма. Така то се озовава в ужасната позиция да бъде едновременно удобно и неудобно спрямо повода, определян от управленческия разказ. А това, както знаем, е пагубно за изкуството. Дали споменът за Рахманинов ще ни подсети за това, че ако лесно забравяме противоречията и винаги взимаме само едната им страна, бързо ще се озовем в клопката на сонатната форма – ще повтаряме една и съща мелодия, но в друга тоналност. А ако се опитваме да заменим памет с разруха, оставяме само половин история, която ще се върне при нас в своята най-лоша форма.

^[1] Kantonales Denkmalverzeichnis und Bauinventar – Kanton Luzern
^[2] Sergei Rachmaninoff – Encyclopædia Britannica
^[3] How Bauhaus Redefined What Design Could Do for Society, New York Times, Nikil Saval, 2019
^[4] Villa Senar. Sergei Rachmaninoffs Traum von einem Haus, Eigenverlag der Serge Rachmaninoff Foundation
^[5] Karol Szymanowski International Music Competition Bans Russian Music, OperaWire, Francisco Salazar, 2023