Подът – бихме го подценили, ако смятаме, че той е единствено основата за завършващата настилка на помещенията. За неинформираното око често той стига не по-дълбоко от изравнителната замазка, а всъщност подовият пакет трябва да се разглежда като цяла система с не по-малка тежест от тази на фундаментите, външните стени и покрива. Той трябва да отговаря освен на конструктивни, така и на топлотехнически, акустични, хигиенни и естетически изисквания. Как да удоволетворим всички?

Каква е разликата между междуетажната конструкция и подовия пакет?

Междуетажната конструкция е най-общо носещата подова плоча, която разделя етажите. Фокусирайки се в съвременните жилищни сгради у нас, говорим най-често за стоманобетонни плочи с дебелина около 20 см. Върху тях идва мястото на самия подов пакет. У нас той често се проектира с дебелина 5-7 см, която рядко се оказва достатъчна за изравняване на неравности в грубия строеж, а с нея постигането на добри акустични показатели е технически невъзможно.

Практиката в западноевропейските жилищни сгради, а и в жилищата от високия сегмент у нас показва, че са необходими около 15 см от плочата до готовия под за постигането на оптимални показатели, дори и когато няма подово отопление. Чрез тях се избягват и множество конфликти при пресичането на различни видове настилки (например между коридорите и баните).

Полагане на циментова замазка | Снимка: Röfix

Подовата система се дефинира от помещенията, които разделя

В идеалния вариант, когато става въпрос за жилищни помещения над неотопляем сутерен или партер, освен на тавана на помещенията отдолу, в подовия пакет би следвало да се предвиди топлоизолация с по-голяма плътност отколкото тази на подовете между жилищни едници. Над нея се предвижда шумоизолация, която ограничава звука както към долните помещения, така и към тези в съседство. Над тях пък се разполага подовото отопление в замазката и след това завършващата настилка.

От изключителна важност е настилките да се разделят от основата под тях посредством двуслойно полиетиленово фолио, а към стените – с полиетиленови ленти. Ако между двете има контакт ще бъдат компрометирани всички акустични изисквания, а замазката може да се напука от температурните разширения.

Photo by charlesdeluvio on Unsplash

Какъв е редът на полагане на подовия пакет спрямо конкретното помещение?

Подовият пакет в сухите и мокрите помещения се различава само в последните няколко слоя. Първоначално се полагат топлоизолацията и шумоизолацията. В някои случаи първата може да играе ролята на инсталационен слой, когато например се налага в пода да се положат канализационни тръби на сифони. След това идва изолационното руло, върху което тръбите на подовото отопление могат да се захванат с клипси. Впоследствие се полага изравнителната замазка, най-често циментова. Други варианти са на основа на калциев сулфат, течни, бързосъхнещи, епоксидни и прочие.

Полагане на течна замазка | Снимка: Röfix

Трябва да се вземе под внимание и нивото на покритието над тръбите на отоплението – според DIN 18560 то е 45 мм за циментовите замазки. Както вече споменахме – замазката трябва да е отделена от стените чрез полиетиленови ленти. За да се запечата тя е необходимо и полагането на грунд. Ако в помещението ще се подрежда например масивен паркет – настилка, която изисква изключителна прецизност, тогава е необходимо да се направи и изравнителна саморазливна замазка. Тя е силно пластична и изравнява несъвършенствата в пода. Чак след това идва ред на финишната настилка – паркет, камък, винил, мокет и други. Правилната направа на всички тези слоеве осигурява равна, сигурна, хигиенична и естетична подова повърхност.

Баня с плочи с нюансна фуга | Photo by R ARCHITECTURE on Unsplash

При мокрите помещения разликите започват да се появяват над нивото на циментовата замазка. Тя трябва да бъде обработена с грунд, който да приготви основата за хидроизолацията. Тя от своя страна е под формата на гъста шпакловка. При полагането й не трябва да се пропуска обкантването с уплътнителни ленти в ъглите. След това идва редът на лепилото за плочки, чиято разновидност зависи от спецификата на обекта като например размера на плочите и времето на съхнене. То задължително се нанася площно, на гребен.

Изпълнението по стандарт изисква плочките на пода и на стените, както и лепилото между тях да не контактуват директно, иначе се компрометира шумоизолацията, тъй като така звукът от пода ще се предава по стените. Тези фуги трябва да са еластични и се запълват със силикон, който е и един от завършващите компоненти на системата. Другият са фугиращите смеси – те могат да бъдат на основата на цимент или на реактивна смола. Функцията им е да запечатат фугите и да не пропускат водата по-навътре в подовата система. Като завършващ елемент те също разполагат с голямо разнообразие от цветове, чрез което да се оформи нюансна или контрастна фуга.

Контактна фуга при сухо и мокро помещение

Защо е важно да различаваме слоевете на подовата структура?

Ползвателите на строителните продукти са най-често хора, които не са запознати с процесите и спецификите в строителството. Те, като всички останали, които търсят качество и сигурност, не желаят да бъдат излъгани или подведени. Именно затова е важно да различаваме основните компоненти в строителните системи и да проследяваме процеса, така че да можем да изискваме качеството и стандарта, обусляващи дълготрайност, хигиена и естетика в жилището. Образовайки се и информирайки се можем да спомогнем за добрите практики не само в нашия проект, а и изцяло в средата около нас.

Повече за подовите системи можете да научите на страницата на Röfix

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Георги Мърхов
Load More In Материали

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

Новата сграда на Карин дом – пример за съвременна архитектура
Терапевтичният комплекс Карин дом е изграден по премиран конкурсен проект

Миналата седмица Карин дом посрещна за първи път приятели и дарители в новата си сграда, т…