Skip to main content
search

В края на септември тази година в София се проведе инициативата „Европейски дни на наследството“, организирана от Столична Община, Министерството на културата, съвместно с Френското посолство и Френския институт. Една от сградите, която беше отворена за посещения, беше сградата на Българската Народна Банка на площад „Княз Александър I“ №2.

По обяд в приятния септемврийски ден по стъпалата на зданието имаше събрали се хора. Влизането в сградата ставаше на групи през тесни, въртящи се врати, чийто детайл заслужава обстойно наблюдение, но преминаването през тях е толкова мимолетно, че човек няма възможност да им отдели повече време.

Озовахме се във входното фоайе, пред нас – вратите на банковия салон, вдясно – стъпала надолу, а вляво – монументално стълбище, подчертано с две колони, интерпретиращи класическата архитектура. Стълбищното рамо ни отведе до междуетажна площадка, чийто прозорци са с витражи, изобразяващи Първата Българска държава. Светлината от тях е топла и многоцветна, и заедно с травертиновата облицовка по стените създава усещането за спокойствие и сила.

Витраж на Първа българска държава

Галерията и вторият етаж

Стълбата ни отведе във фоайето на втория етаж, в което колоната отново се появява, създавайки кулисен ефект. Между две двойки от тези колони е вратата за кабинета на Директора. Достигането до него е организирано през малка канцелария, с поглед към площада, а самият кабинет разполага с прозорец и към градската градина. Стените и обзавеждането са решени в тъмносин тапет и тапицерия.

Връщайки се назад, влязохме в коридора вляво от стълбището. Всъщност, когато човек встъпи в него осъзнава, че това е не е коридор, а галерията над банковия салон, гледаща директно към него. Планът на сградата започна да се оформя: всички помещения се организират около салона, който обаче е скрит от окото на минувача отвън. Обемът на главното помещение е изявено хоризонтален, но ритмиката и честотата на конструктивните елементи създават силен вертикален контраст, като за засилване на въздействието колоните са облицовани с гранит. Всъщност всички тези наблюдения изплуваха, докато ръководителката на обиколката разказваше на групата за портретите на директорите, които са окачени по стената на галерията. Тя отвежда към междинно пространство, в което каменна решетка го свързва с това на паричния салон, но по много по-деликатен начин, създава място, от което човек може да наблюдава салона без да бъде видян.

Поглед към галерията

Гледката от галерията към паричния салон

Обиколката продължи за кратко през тъмния югозападен коридор и ни отведе отново в галерията над паричния салон, само че от другата страна. Прозорците към вътрешния двор са матирани, така че посетителят отново остава с впечатлението, че се намира на скрито от външния свят място. Музейната сбирка в тази галерия заслужава да й се отдели внимание, но интериорът в момента беше много по-вълнуващ.

Галерията ни върна във фоайето на втория етаж и вляво встъпихме в заседателната зала на Управителния съвет. Интериорът отново е по-интимен, както в кабинета на директора, стените са с тапети, а мебелите са визуално тежки и тапицирани. На късата стена се намира голям витраж с автор Дечко Узунов, изобразяващ труда и стопанския живот на Третата Българска държава. Към залата има и две по-малки заседателни помещения.

Витраж на Трета българска държава © БНБ

Непосредствено пред нея се намира и второто стълбище (именувано от служителите и като „царското“ стълбище, защото се предполага, че по него се е качвал Царят.) На неговата междуетажна площадка се намира втори монументален витраж, оформен като бифорен (двуделен) прозорец, изобразяващ Втората Българска държава. Стълбището всъщност отвежда до по-малко фоайе, което е свързано с входа до Археологическия музей. То върна групата ни обратно към входното, и към паричния салон.

Витраж на Втора българска държава

Паричният салон

Обиколката сякаш бе доста внимателно планирана от служителите на банката. Паричният салон определено беше оставен „за десерт“. В него може да се види цялостната завършеност на идеята на проекта, която се крие във всеки детайл – в лампите по стената, в настилката, в оформлението на банките и гишетата, в цифрите и табелките в стил „ар деко“. И все пак към чувството за романтична изолация бе добавен друг нюанс – кулисният ефект на галериите и решетките оставяше впечатлението, че човек винаги е наблюдаван отнякъде.

Гише №46

Един по-внимателен поглед към вратите, които разделят салона от фоайето, ми разреши да разбера, че всъщност две от четирите врати не бяха затворени просто с декоративни решетки, а че тези решетки имат възможност да се спуснат в земята. Всъщност в този салон, зад централното гише се намира стълбището за гражданския трезор, до който обиколката не успя да стигне. Решението за решетките е свързано със сигурността на банката.

При напускането на сградата усещането е такова, сякаш човек се е докоснал до един различен свят, потаен и скрит и същевременно в центъра на нашата столица. Това е сграда, в която посетителят научава и вижда повече, отколкото е очаквал.

Архитектите

Безспорно най-голяма роля в цялостното въздействие на интериора имат архитектите. Сградата на БНБ е построена в периода 1935 – 1939 г. по проект на архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов със сътрудничеството на арх. Христо Пешев  и арх. Борис Капитанов и конструкторите инж. Димитър Байнов и инж. Кръстю Илчев. По време на обиколката ни бе споменато, че сградата е изградена в строг Класицизъм, но всъщност той трябва да се подчинява на правилата на класицистичната архитектура, което в случая не присъства. Интериорът и екстериорът на сградата са решени чрез принципите на модернизма – с проста и ясна геометрия, а отворите са поставени спрямо функцията и принципите на абстрактната композиция. Колективът на Васильов и Цолов е изявен като модернистичен, например с построената в началото на 30-те години къща на Ангел Кантарджиев (бул. „Цар Освободител“ 25). Но сякаш в тази сграда бурната решителност и рязкост на модернизмът е заглушена и отваря път на един обогатен детайл, който все още не забравя, че е детайл на Народната банка на Царство България.

В своя манифест „Към архитектурата“, Льо Корбюзие казва, че стиловете са лъжа.

И точно това негово изказване ние можем да открием в тази сграда. Тя не може да бъде вписана в един стил, за нея вече бяха споменати модернизъм, класицизъм, ар деко. Витражите на Първата и Втората Българска държава препращат към националистичното течение (съвсем актуално през 30-те години в Европа), а стъклописът в заседателната зала на Управителния съвет на Народната банка, посветен на труда и стопанския живот на Третата българска държава изразява съвсем битови и донякъде иронични изображения (сякаш управителният съвет вижда алегорията на раята си, докато заседава).

Възможно ли е модернизъм да съществува заедно с класицизъм и това да бъде наречено еклектика? Със сигурност не. Сградата на БНБ е доказателство, че добрата архитектура няма стил, а е непреходна.

Images courtesy by © Georgi Marhov

Георги Мърхов

Архитект и любител пианист. Търси архитектурата във всички аспекти на човешкия живот. Стреми се да я разглежда и представя от различни гледни точки.

Остави коментар

Close Menu