Събитието „Реките и градът” обсъди управлението на реките и развитието на крайречните територии
На 12-ти ноември в литературен клуб „Перото” се проведе събитието „Реките и градът – Системни решения, новаторски подходи и добри практики в градското развитие“. Събитието е съвместна инициатива на Съюза на урбанистите в България, ОП „Софияплан“, и сдружението „Пространствата на Варна”, с подкрепата на Посолство на Кралство Нидерландия в София.
Мероприятието бе посветено на управлението на реките и развитието на крайречните територии в рамките на устройственото планиране на Столична община. Участниците, представляващи различни звена към Столична община и независими организации, представиха мащаба на проблемите, възможните подходи и мерки за устойчиво управление на реките.
Научи още: Как реките в София могат да се превърнат в чисти социални градски зони?
Събитието се проведе в пълна зала и започна с откриваща реч на Симон ван дер Бург, посланика на Кралство Нидерландия в България. Той изрази желанието на посолството да подкрепя обмена на добри практики между Кралство Нидерландия и България, като в тази връзка за поредна година те подпомагат организацията на различни събития. Тези инициативи целят да повишат осведомеността по въпроси, свързани с публичните пространства, и се фокусират върху създаването на устойчиви пространства и правила, в сътрудничество с ентусиазирани урбанисти, архитекти и ландшафтни проектанти.
След него, в две последователни изказвания, арх. Жоржета Рафаилова и Надежда Бобчева, представиха рамките, в които Столична община разглежда 60-те самостоятелни реки на нейна територия. Те подчертаха необходимостта от постоянна актуализация на нормативните актове в отговор на нарастващата урбанизация на града и все по-осезаемите климатични промени.
След кратка кафе пауза събитието продължи с лекция от специалния гост, ландшафтния архитект Михил ван Дрийш — главен архитект на Грьонинген, Нидерландия, и партньор в студио Felixx. Това беше третото му посещение в България след участия на подобни форуми в София през 2022 г. и във Варна по-рано тази година. Презентацията му бе фокусирана върху успешни примери за прилагане на природно-базирани решения в градски и крайградски зони. Той представи проекти от различни краища на света, обхващащи широк спектър от мащаби и предизвикателства.
Това, което обединяваше показаните примери, е красноречивият, холистичен подход, който съчетава мерки за намаляване на риска с ползи за обществото.
Във втората част на лекцията, Дрийш насочи вниманието към преосмислянето на градската пътна мрежа, тъй като тя заема най-голям дял от публичните пространства. Той представи своята визия за град Шънджън в Китай, където устойчивото интегриране на реката в градската среда , и предефинирането на уличният профил, създават възможности за баланс между природните, социалните и културните ландшафти на града.
Програмата продължи с презентации от трима експерти в устройственото планиране и управлението на водите. Инж. Велина Григорова от ОП „Софияплан“ представи предизвикателствата и възможностите, свързани с устройственото планиране на реките и крайречните територии. След нея, инж. Гергана Йорданова от ОП „София проект“ разгледа нормативните и административни пречки при съгласуването и одобряването на инвестиционни проекти за корекции на реки в Столична община. Завършвайки серията от презентации в този панел, инж. Владимир Кукурин обсъди разработването на Планове за управление на риска от наводнения и тяхното прилагане на местно ниво.
Виж още: Концепцията за „Зелен ринг София“
В заключителния отворен панел презентациите бяха насочени към конкретни проектни решения, вдъхновени от устойчивото градско планиране. Урбанист Станимира Николова от ОП „Софияплан“ представи концепцията за трансформация на 30 км рингово жп трасе в линеен парк, част от проект „Зелен ринг София“, с потенциал за ревитализация на крайречни пространства. Ключов извод от нейната презентация бе, че
често крайречните пространства са единствената възможност да се създаде безопасна пешеходна и вело връзка между съседни квартали в София.
След това, л. арх. Александър Петров от „Софияплан“ представи проекта за линеен парк „Манастирски ливади изток“, насочен към подобряване на публичната инфраструктура в района. В контекста на вече застроените територии, линейните паркове често остават като единственото компромисно решение, което да предостави безопасни места за отдих и спорт за хората от квартала. Въпреки това, л. арх. Петров подчерта, че линейните паркове не биха могли да изместят качествата на “пълнокръвните градски паркове”, които трябва да бъдат заложени на време при изготвянето на устройствените планове.
Представителите на Фондация „Колективът“, която от години се занимава с оживяването на пространствата около реките като част от инициативата “Реките на града”, Мартин Янков и Иво Анев разгледаха проекта „Пулсът на Перловска“, свързан с активиране и подобряване на пространствата около река Перловска. Те подчертаха потенциала на Перловска река да стане притегателно място за отдих и културни събития, което да ангажира местната общност и да насърчава устойчиви практики.
В края на своята презентация екипът на „Колективът“ отправи отворена покана към всички присъстващи за участие в предстоящата конференция „Бъдещето на Перловска река – модел за устойчиво управление на софийските реки“, която ще се състои този петък.
Линк към страницата на събитието: Конференция “Бъдещето на Перловска река – модел за устойчиво управление на софийските реки”
Завършвайки с визия за устойчиво развитие, Теодора Солакова от Съюза на урбанистите в България представи потенциала на природно-базираните решения като инструмент за адаптация на града към климатичните промени, оценявайки възможностите на нереализираните терени в синьо-зелената система на Столична община.
Форматът събра в пълната зала разнообразна аудитория от експерти, активни граждани и студенти — всички обединени от желанието за положителна промяна в градската среда. В дискусията стана ясно, че за да постигнем устойчиви и смислени промени, са необходими не само експертни решения, но и активно гражданско участие и новаторски подходи от младите специалисти. Полагайки колективни усилия за изграждането на споделена визия, можем да формираме основата на устойчиви и иновативни решения, които да преобразят градската среда и да подобрят качеството на живот за всички.
