Как реките в София могат да се превърнат в чисти социални градски зони?

През изминалия уикенд в столицата се проведе третото издание на фестивала „Реките на София“, който за поредна година се опитва да покаже на столичани как може да се възродят зоните около реките в града. Въпреки че техните корита се намират в едни от най-оживените пространства на София, днес те остават пренебрегвани като зони за отдих, култура и общуване в резултат на редица проблеми. Именно това се опитва да промени фестивала „Реките на София“ и фондация „Колективът“, които стоят зад инициативата. В дългосрочен план целите са възраждането на крайречните зони в центъра да се реализира пълноценно и реките да станат неделима част от живота на града.

За да се постигнат тези цели обаче съществуват пречки, които са свързани с редица фактори като физическата отделеност на речните корита от повърхността, наличната канализационна мрежа, задържането и управлението на дъждовните води, както и проблемите, свързани с отводняването на големия сграден фонд.

В момента ставаме свидетели на поредните наводнения вследствие на силни дъждове из страната и темата за управлението на водите отново излиза на преден план. Проличава си нуждата този проблем да стане ключова част от обществения диалог, както за предотвратяване на бедствия и аварии, така и за намиране на начини за преизползване на водата и нейното адекватно управление за изграждане на устойчиво бъдеще.

Именно затова фестивалът „Реките на София“ тази година започна с малко по-сериозна нотка.

Сутринта на 2-ри септември „Колективът“ и агенция Imp-Act организираха форум „Чисти и социални реки“, в който взеха участие Станислав Станев, зам. изпълнителен директор на Софийска вода, урб. Беата Цанева от екипа на главния архитект на София и Любо Георгиев, председател на гражданската организация Сдружение за градски политики.

Какви са проблемите на реките?

Дискусията се фокусира върху намирането на адекватни стъпки, които да регулират количеството и качеството на водите, вливани в столичните реки Перловска и Владайска, които към момента са приоритетните зони за развитие, спрямо визията на „Реките на София“.

В началото всички гости споделиха своите лични мечти за градските реки и начините, по които те могат да бъдат ресурс за благосъстоянието на града и неговите граждани. Визията на всички присъстващи се оформи около идеята реките да станат отворени публични пространства за общуване и култура. Урб. Цанева спомена желанието си те отново да се превърнат в емблематични зони, както са били в миналото и са създали знакови пространства като Лъвов и Орлов мост, които днес са неделима част от живота, историята и културата на София. Арх. Любо Георгиев допълни и за потенциала на речните зони като независими транспортни коридори за пешеходно и велосипедно движение, които да бъдат неподвластни на градския график.

Мечтите обаче остават само такива, докато не се приложат мерките, от които се нуждаем за тяхното реализиране.

В момента в столичните реки се вливат водите от канализация, които играят основна роля в замърсяването им. При обилни дъждове коритата на реките се напълват за минути, а самото качество на водата, която попада там, е силно влошено.

Основните проблеми:

Трудно регулиране на дъждовната вода, което се дължи на липсата на резервоари и наличието на огромни застроени площи, които ограничават бавното и постепенно оттичане на водата.
Наличието на смесена канализация за битова и дъждовна вода почти на цялата територия на столицата, като водите от нея се влива в речните корита.

Решението на тези проблеми не е невъзможно. Световната и европейска практика показват много примери, в които реките в градовете са трансформирани до неузнаваемост, а регулирането на водите се случва ефективно. Истината обаче е, че това би струвало много пари, ресурси и паралелна работа в много различни посоки и на голям брой държавни и столични институции.

Стъпки за разрешаването им

Според експертите на дискусията работата трябва да започне от южните квартали на столицата, които се намират от горната част на течението. Овладяването на водите трябва да се случи в тази зона, за да могат те да бъдат контролирани, когато постъпват в централните градски части. Това може да се случи чрез уголемяването на колекторите им, както и с изграждането на нови ретензионни басейни. Любо Георгиев спомена, че такива например има в Южния парк, но те не се използват ефективно, защото връзката между тях и река Перловска е прекъсната преди много години.

Линейните паркове

Урб. Беата Цанева разказа за работата на Столична община върху няколко линейни парка в столицата в момента, чието реализиране би допринесло за управлението на дъждовната вода, както чрез създаването на природна среда, така и чрез разполагането на нови ретензионни резервоари, предвидени в проектите. Съществува обаче пречка пред реализирането на линейните паркове, а тя е именно преминаването им през частни имоти, което от своя страна е дори незаконно.

Арх. Георгиев отбеляза, че Столична община трябва да извърви всички нужни стъпки за отчуждаването на имотите в противен случай ще се продължи с работата на парче и така желаните ефективни промени няма да се случат. Беата Цанева добави, че е важно и обществото да разбере, че тези проекти носят позитиви за всички нас и трябва да работим заедно с институциите за тяхното реализиране.

Отделянето на два типа канализационна мрежа

За разрешаването на проблема с канализацията и битовите води обществото и частните домове също биха играли важна роля. Както вече споменахме канализацията в столицата към момента е смесена и разделянето на две отделни канализационни системи е сложен процес. Според Станислав Станев от Софийска вода реалистично този процес би отнел поне 50 години. Въпреки това е хубаво да се започне от някъде.

Най-голям потенциал за това имат т.нар. нови квартали, където в момента се изгражда канализация, която се проектира като разделена. Именно тук влиза и ролята на собствениците – в почти всички изградени сгради системите са отводняване са общи и трябва да се намери стимул за тяхната промяна. За изграждането на разделени системи в сградите в бъдеще пък трябва да се правят промени в наредбите за проектиране.

Озеленени покриви, меандри и конкурси

Има и редица други фактори, които подпомагат заострянето на гореспоменатите проблеми.

Огромната площ от запечатани почви в столицата е един от тях. Той може да бъде разрешен с намиране на начини за оттичане на дъждовната вода в почвите или в допълнителни канавки успоредни на улиците, както е в много европейски градове. Друг и още по-добър вариант е и изграждане на „зелени покриви“, които да покриват голяма част от плоските покриви в столицата, които да задържат дъждовната вода и да осигуряват нейното по-бавно оттичане.

Други решения за по-бързото възраждане на реките могат да бъдат изграждането на стъпаловидни корита, които да осигуряват достъпа на хората до тях и оформянето на меандри, които да забавят скоростта на реката. В момента всички реки в столицата са в прави корита, които спомагат за значителното повишаване на скоростта на движение на водата.

Екипът на „Колективът“ споменаха за започване на работа и върху организирането на конкурс за намирането на предложения за подобни временни решения, които могат да превърнат коритата на реките в по-приветливи и сигурни пространства за жителите. В реализирането на такива идеи в бъдеще важна роля би изиграло и направление „Дигиталицация“ в Столична община, които могат да изготвят проекти за предвиждане на дъждове и вероятни покачвания на нивото на водата в реките, които предварително да алармират жителите на града.

В обобщение промените са възможни, но посоките, в които те трябва да се реализират са много. Всички експерти се обединиха около идеята, че подобренията трябва да започнат да се случват поетапно и комплексно и развитието на подробна стратегия е належащо. Както намирането на временни решения за използване на реките, така и реализирането на дълготрайните мерки трябва да се случват чрез диалог между институциите, който към момента се случва трудно. Въвличането на обществото, различни сдружения и бизнеси също би играло ключова роля за реализирането на мечтите за софийските реки.