Route 66

Автомагистрала, шосе, кола, трафик, транспорт, задръстване – всичко това са неща, които изплуват в съзнанието ни, когато чуем думата „път“. За нас най-често пътят е нещо строго утилитарно, ежедневно, познато. Той ни е толкова близък, че ние дори не се замисляме за неговата структура, за неговата история и значение. Единствено знаем, че той може сравнително бързо да ни помогне да стигнем от една точка до друга.

Замисляли ли сме се обаче защо пътят се е появил и какво е неговото значение за нас днес?

В популярната култура често се среща американският път – Route 66 (буквално маршрут 66). Срещаме го например в едноименната песен на The Rolling Stones, а също и в сериала „Бягство от затвора“. Той е основан на 11 ноември 1926-та година като една от оригиналните магистрали в пътната система на САЩ. Идеята му е да свързва Чикаго и Лос Анджелис, като по продължението си той трябва да включва множество по-големи и по-малки населени места, за да подпомага развитието им.

Магистралите в САЩ. В синьо – Route 66 | Image courtesy of US DOI National Park Service

Пътят е с дължина 3,940 км. В началото по-голямата му част е била с настилка от трамбована пръст или чакъл. През 1938 година става първата магистрала в САЩ, която е изцяло павирана. По-късно настилката се заменя с асфалтова. По отношение на конструкция и иновация в строителството днес тази инженерна инфраструктура трудно може да ни впечатли. Можем само да се възхищаваме на индустриалната красота на съоръжения по маршрута като моста Chain of Rocks (Верига от скали), който днес се използва за пешеходен и велосипеден трафик.

Мостът “Chain of Rocks” | Photo credit: David Hinkson

Route 66 вече не е част от магистралната система на САЩ, но най-значима за нас днес е неговата история.

След Втората Световна война маршрутът бива променян в много участъци, за него следва период на постепенен упадък, тъй като връзките между другите градове стават по-директни и трафикът по него започва да спада. В 1985-та година той официално бива премахнат от магистралната система на САЩ.

U-Drop Inn – построена през 1936 г. за кафене и бензиностанция, сградата е пример за арт деко архитектурата | Image courtesy of Clinton Steeds

Няколко години по-късно, започвайки от 1987 – 1988-ма неговото значение започва да се припознава от хората, именно защото той има немалка роля в американската история. По него през 1927-ма година се е провело пешеходно състезание за извървяване на разстоянието между Лос Анджелис и Чикаго. С времето трафикът се е покачил, започнало е изграждането на много сгради, които днес са в Националния регистър на историческите места на САЩ. През 30-те години на миналия век поради период на жестоки пясъчни бури в прериите пострадалите го използват като „път за бягство“. През Втората световна война много хора са се придвижвали по него от Изтока към Запада, заради свързаната с войната индустрия в Калифорния; използван е и за трафик на военни сили. След това покрай него се заражда и индустрията за бързо хранене, а във времето на 60-те години антикултурата на хипитата се е придвижвала по него – отново предимно на запад.

Именно поради всички тези исторически процеси ценностите на този маршрут са осъзнати и автентични части от него в момента са включени в програмата “National Scenic Byways” (Национални панорамни пътища) на Министерството на транспорта на САЩ. Те имат защита и режими, които да подпомагат тяхната адаптация и ползване.

Този път е свързан с хиляди човешки съдби и истории. Навярно почти всеки човек го асоциира с някаква емоция или лично преживяване. Макар и на пръв поглед един път да изглежда като просто част от ежедневието ни, замисляйки се по-дълбоко, ние можем да открием много повече значение в него. Почти всеки от нас е анализирал в училище произведенията на българската литература и те много често са свързани с пътя. Дори и днес като нация ние влагаме много значение в пътищата, разговаряме за тях, дори и спорим. Пътищата с историческо значение у нас често пъти биват подминавани или оставяни на офроуд ентусиастите. А може би трябва да погледнем към пътя и по друг начин?

Cover photo courtesy of The Telegraph.