Предполагам почти всички сте чували за Golden Gate Bridge в Калифорния или за Tower Bridge в Лондон. Освен внушителните им размери, още едно ключово нещо, което ги свързва е тяхната конструкция. И двата спадат към категорията на висящите мостове, които възникват в началото на 19-ти век и се смятат за революция в строителството на мостови съоръжения. В тази статията ще ви разкажем за един друг мост, а именно Милениум Бридж в Лондон, който е проектиран с идеята да маркира началото на новото хилядолетие и в опит да преосмисли вече станалия традиционен подход. Вместо високи надстърчащи вертикални основи, дизайнът предлага по-ниски такива, а металните кабели, на които обикновено висят подобни мостове, минават отстрани по протежението на цялото съоръжение и така му придават нов облик.
Иновативният подход
Милениум Бридж е резултат от проведен конкурс, който архитектурното студио Foster+Partners печели. Мостът се оказва една успешна колаборация между архитекти и инженери макар и да преминава през неочаквани препятствия до финалната си реализация.
От инфраструктурна гледна точка Милениум Бридж се явява важна връзка, която допринася за активирането на крайбрежната ивица и свързването на два ключови обекти в града, които са разположени срещуположно на двата бряга на река Темза – катедралата Сейнт Пол и Тейт Модерн (музей за съвременно изкуство, дело на архитектурното студио Herzog & de Meuron). Друг интересен факт е, че Милениум Бридж е предназначен само за пешеходци. Това впоследствие се оказва и причината за появата на непредвидените движения на моста, които се пораждат в конструкцията.
В структурно отношение мостът разширява границите на технологиите. Въпреки, че е с дължина от 320 метра, той е много плитък в сравнение със съществуващите към момента на проектирането му висящи мостове. Това се дължи на конструктивното решение да бъдат използвани две основи в Y-образна форма, които придържат осем стоманени кабела, минаващи по цялата дължина на моста, които от своя страна се прикрепят от стоманени напречни рамена, захващащи кабелите на 8-метрови интервали и по този начин се поддържа хоризонталния декинг, предназначен за пешеходците.
По този начин се постига изключително тънък профил на моста, а липсата на надстърчащи конструктивни елементи, създава изчистено от пречки зрително поле и дава възможност на минаващите пешеходци да се насладят на спираща дъха гледка към забележителностите наоколо.
Неочакваният обрат
Мостът бива открит през юни 2000 г. като само за първия уикенд са преброени над сто хиляди души, преминали по него. За съжаление, обаче само няколко дни по-късно мосът е затворен поради съмнителни странични полюлявания на конструкцията. Екип от специалисти веднага се заема да разнищи каква е причината за това. Оказва се, че ритъмът от хода на пешеходците създава вибрационна честота, която съвпада с естествената резонантна честота на конструкцията и това довежда до всеизвестното физично явление резонанс, в следствие на което вибрациите се усилват значително и довеждат до видими колебания в конструкцията.
Сравнително бързо инженерите достигат до просто, но същевременно ефективно решение, което не засяга архитектурния облик на моста. По протежението на моста биват разположени множество амортисьори, чиято цел е да обира и дисперсира трептенията, породени от пешеходните движения, и така не се създава възможност да се задвижи резонансният процес.
Милениум Бридж се превръща в прецедент в историята на въжените мостове, а методът, въведен за справяне с движенията, породени вследствие на резонансни процеси, и съпътстващите ги научни изследвания стават част от кодекса за изграждане на мостове по цял свят. Непредвидените конструктивни нарушения са идеален пример за това как понякога грешките са необходима и съществена част от процеса и могат до доведат до открития и иновации в съответната област.