Winchester Mystery House: Да избягаш от духовете

Представете си сграда, в която врата се отваря към стена, стълбище свършва под тавана, а зад някои прозорци вместо двор има друга стая. Колкото по-навътре влизате, толкова по-трудно става да разберете логиката ѝ, защото коридорите сменят посоката си, помещенията се появяват едно зад друго, а някои проходи сякаш са останали от къща, която вече не съществува.

Това описание може да прилича на сцена от „Алиса в страната на чудесата“, но всъщност е истинска къща в Сан Хосе, Калифорния, която Сара Уинчестър променя в продължение на повече от три десетилетия. Около нея още приживе започват да се носят истории за духове, проклятия и строеж, който не бива да спира, а след смъртта ѝ легендите стават толкова много, че постепенно започват да се смесват с действителните събития.

Всичко започва доста по-обикновено. През 1886 година Сара купува двуетажна фермерска къща с осем стаи и започва да я разширява, а след това идват нови помещения, коридори, кули и стълбища, събаряне на вече готови части и строителство наново, докато домът постепенно се превръща в огромния лабиринт, известен днес като Winchester Mystery House.

От осем стаи до огромно викторианско имение

Сара Локууд Парди се омъжва за Уилям Уърт Уинчестър през 1862 година и така става част от фамилията зад Winchester Repeating Arms Company, един от големите американски производители на огнестрелни оръжия, прочул се най-вече с пушките Winchester. Четири години по-късно двамата губят единственото си дете Ани, което умира едва на няколко седмици, а през 1881 година Уилям също умира от туберкулоза.

Сара наследява около 20 милиона долара, огромна сума за края на XIX век, както и дял от оръжейната компания, който ѝ осигурява постоянен доход. Няколко години по-късно тя напуска Кънектикът и се мести в Калифорния, където вече живеят две от сестрите ѝ.

През 1886 година купува имот край Сан Хосе с двуетажна къща от осем стаи и почти веднага започва да я променя. Следващите десетилетия към нея се добавят стаи, коридори, кули, покриви и стълбища, други части се разрушават, а вече построени помещения понякога се преработват отново, като през 1890-те строителството е толкова мащабно, че на места къщата достига седем етажа.

Сара няма архитектурно образование и голяма част от решенията взема сама. В едно от запазените ѝ писма тя дори разказва как нова пристройка неочаквано затъмнила коридор и хората започнали да се спъват по стълбите, затова вече направеното трябвало отново да бъде променено, а при финансовите възможности, с които разполага, подобна грешка не означава да свикнеш с нея, а просто да извикаш строителите отново.

„Кралица Ан“ отвън, викториански разкош отвътре

Тъй като къщата е достроявана в продължение на десетилетия, трудно може да бъде прибрана в един-единствен архитектурен стил, но най-силно се разпознава стилът „Кралица Ан“ с елементи от „Ийстлейк“ и шинделовия стил. Отвън това личи по асиметричния силует, различните по височина покриви, кулите, балконите, малките наблюдателници и богатата дървена украса, както и по редуването на различни облицовки по фасадите. Част от декоративните мотиви, витражите и кулите напомнят и за по-ранната неоготика, чието влияние продължава да се усеща в американските къщи от края на XIX век.

Интериорът е силно повлиян от т.нар. естетическо движение, според което красотата не трябва да остава само за картините и скулптурите, а да присъства във всяка част на дома. Затова внимание получават дори дръжките на вратите, пантите и ключалките, а към тях се добавят резбовани дървени детайли, декоративни плочки, релефни стенни покрития Lincrusta и богато украсени витражи. При реставрация на една от трапезариите под по-късна стена дори е намерена оригинална декорация в тъмночервено, оранжево, зелено, кафяво и кремаво, запазена там повече от век.

С витражите е свързана и една малка загадка, която оцелява почти сто години. Дълго се разказва, че Сара ги е поръчвала от прочутата Tiffany в Ню Йорк, но доказателства липсват, а стилът им също не прилича особено на работата на компанията. През 2019 година реставратори отварят стена и вътре намират плик от 1894 година, адресиран лично до Сара и носещ знака на Pacific American Decorative Company от Сан Франциско, фирма, известна именно с художественото си стъкло. След десетилетия догадки част от историята на витражите буквално излиза от стената.

Стълби към тавана и врати към нищото

С годините къщата се разраства до повече от 2200 квадратни метра и днес в нея има около 160 стаи, 47 стълбища, десетки камини, 17 комина, 13 бани и шест кухни. Най-голям интерес обаче предизвикват местата, които сякаш нямат никаква логика, защото има стълбища, които свършват в тавана, врати към зазидани пространства и прозорци, зад които вместо градина се появява друга стая.

Част от тези странности се появяват след 18 април 1906 година, когато силното земетресение в Сан Франциско достига и района на Сан Хосе и нанася сериозни щети на имението. Най-високите части са разрушени, горните етажи са премахнати, а някои повредени помещения са затворени вместо възстановени, така че коридори, врати и стълбища остават без първоначалното си продължение.

Сред цялата тази архитектурна бъркотия има и решения, които са били доста модерни за времето си. Къщата разполага с вътрешна водопроводна система, душове и асансьори, а с напредването на възрастта на Сара се появяват и прочутите ниски стъпала, известни като Easy Risers, които ѝ позволяват да се движи по-лесно из огромното имение.

Как една богата вдовица се превръща в героиня от история за духове

Легендата около Сара не се появява след смъртта ѝ, а започва да се оформя, докато тя още живее в къщата. През февруари 1895 година San Francisco Chronicle публикува една от първите известни истории за странния строеж и твърди, че Сара вярва, че ще умре в момента, в който домът бъде окончателно завършен. В този ранен разказ обаче няма нито отмъстителни духове на убити с пушки Winchester, нито медиум, който ѝ нарежда да строи безкрайно. През 1911 година друг вестник вече нарича имението „House of Mystery“ и образът на загадъчната собственичка постепенно е готов за всичко, което ще бъде добавено по-късно.

Най-популярната версия днес разказва, че след смъртта на съпруга си Сара посетила медиум в Бостън, който ѝ казал, че семейството Уинчестър е преследвано от духовете на хората, убити с неговите оръжия. Единственият начин да ги държи далеч бил да се премести на запад и никога да не спира да строи, докато обърканите коридори и задънените стълби трябвало да заблуждават духовете и да им пречат да я открият.

Проблемът е, че името на прочутия медиум, Адам Куунс, не се открива нито в тогавашните бостънски справочници, нито в изданията, посветени на спиритизма, а конкретната история за срещата започва да се разпространява десетилетия след смъртта на Сара. Историците не са открили нейно писмо, дневник или свидетелство на близък човек, което да потвърждава, че строежът има нещо общо с духовете на жертвите на Winchester.

Около къщата постепенно се натрупва и култ към числото 13. На посетителите се разказва за 13 бани, прозорци и стъпала, 13 отвора в мивка, 13 куки в предполагаемата стая за сеанси и полилей, към който била добавена тринадесета свещ. Част от тези детайли действително могат да се видят в сградата, но връзката им със Сара е спорна. Изследвания, опиращи се на спомените на дърводелеца Джеймс Пъркинс, посочват, че поне част от елементите с числото 13 са добавени след смъртта ѝ, а първата известна печатна връзка между нея и това число се появява чак през 1929 година.

Дори прочутото твърдение, че строителите работели по 24 часа в денонощието и чуковете никога не млъквали, не издържа напълно. В запазено писмо Сара разказва, че е освобождавала работниците и е прекъсвала строителството за периоди, в които е била изморена или условията не позволявали работата да продължи.

Къща, която сама създава легендите си

Сара Уинчестър умира на 5 септември 1922 година и с това приключва продължилото десетилетия разширяване на имението. Къщата е продадена, а още през следващата година новите собственици започват да допускат посетители, като на 30 юни 1923 година имението официално отваря за публика.

Година след година историите стават още по-цветни и към тях постепенно се добавят разкази за тайни сеанси, духове, специално построени помещения и архитектурни капани за отвъдни посетители. 

Но въпреки всички легенди около нея, през 1974 година Winchester House получава и официално признание като историческа забележителност на щата Калифорния, а същата година е включена и в Националния регистър на историческите места на САЩ. Историческият маркер пред имението я определя като забележителен пример за викторианска архитектура и майсторска изработка. 

Повече от век след края на строителството Winchester Mystery House продължава да приема посетители, които могат да преминат през голяма част от стаите, коридорите и стълбищата. Зад легендите за духове остава една съвсем реална и не по-малко любопитна строителна история, а името на къщата успява да стигне и доста по-далеч от Сан Хосе. Когато години по-късно Ерик Крипке създава сериала „Свръхестествено“, Winchester Mystery House е една от причините да избере фамилията Уинчестър за Сам и Дийн, които в продължение на 15 сезона преследват духове, демони и всякакви други свръхестествени създания. 

Земетресението от 1906 г. обяснява част от задънените връзки – но прочутата „врата към нищото“ се вижда на снимки още преди него.