понеделник, 16 ноември 2026
Зареждане...
Наследство

Сто и седемдесет хиляди бункера за едва тримилионно население

STROIINFO
· 1 мин. четене

Някои вече са музеи, винарни, ресторанти и места за нощуване. Военната защита е заменена с култура, туризъм и местен бизнес.В началото на 90-те години албанците започват да се освобождават от всичко, което им напомня за старото управление, но има едно наследство, с което не могат да се справят толкова лесно. Из цялата страна са построени над 170 000 бетонни бункера, вкопани в ниви, дворове, планински склонове и плажове, а събарянето им изисква тежка техника и немалко средства.

Повечето от тези съоръжения никога не са използвани по предназначение, но изграждането им поглъща значителни строителни ресурси. След падането на комунизма някои са разрушени, други остават изоставени, а трети постепенно се превръщат в складове, заведения, музеи и дори места за нощуване.

173 371 бункери

След Втората световна война Албания попада под управлението на комунистическия лидер Енвер Ходжа, който постепенно прекъсва отношенията с почти всички свои съюзници. Първо се стига до разрив с Югославия през 1948 г., по-късно със Съветския съюз, а през 1968 г. страната напуска Варшавския договор. В края на 70-те години се разпадат и отношенията с Китай.

Ходжа е убеден, че Албания може да бъде нападната от съседите си или от някоя от големите военни сили, затова решава да подготви населението за отбрана на цялата територия.

През 1971 г. започва организирането на мащабна укрепителна програма, чието изпълнение се ускорява от 1975 г. Според данните на албанския Музей на въоръжените сили до 1983 г. са построени 173 371 бункера, въпреки че първоначалният план предвижда повече от 221 000. По онова време страната има около 2,8 милиона жители, което означава приблизително по един бункер на всеки шестнадесет души.

Бетонните гъби

Най-разпространеният тип бункер е малко кръгло съоръжение с бетонен купол, което може да побере един или двама души. В купола има тесен отвор за стрелба, а основата е частично вкопана в земята.

За да могат да бъдат произвеждани в огромни количества, тези укрития са стандартизирани и се изработват от предварително отлети стоманобетонни елементи. Куполът е с диаметър около три метра и се поставя върху цилиндрична основа, около която се изгражда допълнителна защитна стена. Пространството между двете се запълва с пръст за по-голяма устойчивост.

По-големите бункери имат по-дебели бетонни стени, могат да поберат повече хора и на места са свързани с подземни проходи. Отделно се строят огромни укрепени комплекси, предназначени за военните командири и партийното ръководство.

Производството на всички тези елементи, транспортирането им до планински склонове, плажове и отдалечени села, както и монтажът им изискват огромно количество бетон, стомана, техника и работна ръка. Строителната програма поглъща значителни държавни средства в период, когато страната вече изпитва сериозни икономически затруднения.

Очакваното чуждо нашествие така и не се случва, а след падането на комунистическия режим хиляди бункери остават без предназначение.

От военни укрития до места за нощуване

В албанския курорт Голем, близо до Дуръс, стар военен бункер се превръща в част от Hotel Elesio. Неговият собственик започва бизнеса си през 1992 г., когато изнася масите и столовете от дома на родителите си, подрежда ги пред изоставения бункер на плажа и започва да продава кафе. Постепенно добавя храна и напитки, малкото заведение се разраства в ресторант, а по-късно около бункера е построен триетажният хотел, кръстен на сина му.

Бетонното съоръжение остава част от сградата, като куполът му се вижда в ресторанта, а вътрешността му е използвана като склад и винарска изба.

Друг любопитен опит за преустройство се появява през 2012 г. на крайбрежието край Тале, където студенти от Университета за приложни науки в Майнц и университета Polis в Тирана решават да превърнат стар артилерийски бункер в място за настаняване на туристи.

За четиринадесет дни те успяват да изградят спални места, кухня, баня с тоалетна и дори открита тераса. Проектът получава името BED&BUNKER, а през 2014 г. е номиниран за Европейската награда за съвременна архитектура „Мис ван дер Рое“ за 2015 г.

Винарна в два стари бункера

Край Дуръс има и друг интересен пример, свързан с производството на вино. Abaia Winery използва два бункера, преустроени в помещения за производство и отлежаване на вино.

Винарната започва дейността си през 2019 г. с около един хектар лозови насаждения, а първото вино е произведено през 2021 г. Днес в старите бетонни съоръжения се произвеждат и съхраняват вина от местни и международни сортове грозде, сред които Shesh i Bardhë, Shesh i Zi и Sangiovese.

От 2023 г. мястото разполага и с ресторант, а посетителите могат да разгледат бившите военни помещения и да участват в дегустации.

Подземните музеи на Тирана

Едни от най-мащабните преустройства на военни укрития в Албания са свързани с Bunk’Art, два музея, разположени в някогашни секретни бункери в столицата.

Първият отваря през 2014 г. в огромно подземно убежище край планината Дайти, предназначено за Ходжа и висшето държавно ръководство. Комплексът има пет подземни нива и 106 помещения, сред които командни зали, спални и пространства за комуникация. Днес в тях са представени експозиции за албанската история, армията и ежедневието по време на комунистическия режим.

През 2016 г. в центъра на Тирана отваря и Bunk’Art 2, разположен в бившето защитно убежище на Министерството на вътрешните работи. Неговите изложби разглеждат дейността на политическата полиция, преследването на противниците на режима и съдбата на жертвите на репресиите.

При преустройството голяма част от подземните помещения и коридори са запазени, а музейните експозиции са разположени вътре в съществуващите конструкции.

Останалите бункери

Далеч не всички бункери получават ново предназначение. Част от тях продължават да стоят изоставени, други се използват от местните жители за складове, помещения за животни, малки заведения или работилници. Има и случаи, в които бункерите са използвани дори като жилища.

Има и разрушени съоръжения, от които след края на комунизма е изваждана металната армировка за продажба. Разбиването на дебелите стоманобетонни куполи обаче изисква сериозни усилия и невинаги е безопасно.

Затова въпросът какво да се прави с хилядите останали конструкции все още няма общ отговор. Едни хора предпочитат бункерите да изчезнат заради спомените за диктатурата, докато други настояват поне част от тях да бъдат запазени като исторически свидетелства.

 

Автор

STROIINFO

STROIINFO е медия за архитектура, строителство, дизайн и градска среда. Ние сме екип от професионалисти - архитекти и дизайнери и вярваме, че средата, която създаваме и обитаваме, е от ключово значение за качеството ни на живот. Затова пишем за, разсъждаваме над и анализираме актуалните проекти, материали, тенденции и събития в сферата на архитектурата, строителството, дизайна, градската среда и културното наследство.