Здравословни ли са домовете в България?
Свикнали сме да заместваме мрачната стая с изкуствена светлина или да увеличаваме звука на телевизора всеки път, когато съседът включи прахосмукачката. Тези, на пръв поглед незначителни дискомфорти, имат продължителни негативни ефекти върху здравето ни, за които е важно да се информираме. Други са ни вече познати – липса на добра топлоизолация, задържане на влажен въздух в домовете (наличие на мухъл) или постоянното запрашаване по мебелите, например.

Първата стъпка към решаването на даден проблем, е неговото откриване. Ежегодният доклад “Барометър на здравословния дом (HHB 2022)” на VELUX Group представя задълбочени анализи върху различните аспекти отвъд вече познатите, които нарушават жилищната и работната среда. Докладът служи като инструмент за насочване на усилията за обновяване и подобряване на сградните разпоредби.
В своите неотдавнашни насоки за енергийната ефективност на първо място Европейската комисия посочва човешкото здраве за една от най-важните съпътстващи ползи от устойчивото развитие, но в същото време посочи липсата на добри налични данни за по-добро количествено определяне и оценка на тези по-широки ползи.

Ето защо днес анализираме резултатите от доклада и подчертаваме най-важните и основни точки, на които всеки гражданин трябва да обърне внимание при подобряване на жилищни и/или работни помещения или още при закупуването на нов дом.
Как сградите могат да предпазят здравето?
Въздействието на изменението на климата върху вътрешната среда е сред най-належащите проблеми. С появата на по-чести тежки метеорологични явления (повишаване на температурите, увеличена влажност във въздуха и т.н.), качеството на въздуха в помещенията може да бъде значително влошено, което води до потенциални последици за здравето на обитателите.

Едновременно с това, социалната изолация по време на пандемията (Covid-19) ни доказа още веднъж важността от поддържане на чист и здравословен въздух в дома – за свеждане на предаването на вируси по въздушно-капков път до минимум и не само.
Сградите, в които живеем, и качеството на средата в тях могат да допринесат значително за тези усилия.
За да се предпази вътрешната среда, здравните органи, включително и Световната здравна организация, съветват да се използва естествена вентилация – често отваряне на прозорците например. Този прост, икономичен и достъпен метод намалява концентрацията на патогени и подобрява качеството на въздуха. В допълнение към естествената вентилация, надеждните механични ОВК системи могат също да осигурят постоянен и хигиеничен въздушен поток.
Въздействието на лошия вътрешен климат върху психическото благосъстояние
Неблагоприятните последици за здравето, свързани с недостатъчната дневна светлина и влажността в помещенията, са широко известни и обхващат респираторни и сърдечносъдови заболявания и астма.

Последните проучвания започнаха да документират влиянието на рязко променящия се климат в помещенията и върху общото благосъстояние и удовлетвореността от живота. Изследванията показват, че животът без подходящо отопление, например, има същото негативно психическо въздействие като загубата на партньор. Като се има предвид, че 34 милиона европейци (51% от българските домакинства) имат значителни трудности да поддържат топлината в домовете си поради финансови причини, потенциалните последици за тяхното благосъстояние са значителни.
Нуждата от здравословни жилища на достъпна цена е по-належаща от всякога
В момента е най-подходящото време да изискаме приемането на устойчиви практики в сградите, тъй като в законодателния дневен ред на Европейския съюз (ЕС) са включени набор от предложения за преразглеждане и актуализиране на законодателството на държавите членки. Пакетът „Подготвени за 55“, например, е цел на ЕС за намаляване на нетните емисии на парникови газове с най-малко 55% до 2030 г., както и Директивата за енергийните характеристики на сградите (ДЕХС). В предложението за ДЕХС се признава значението на здравословния климат в помещенията, но липсват добре дефинирани стандарти и действия за справяне с него. Едновременно с това търсенето на достъпни и устойчиви жилища е изключително голямо.

Липсата на достъпност е довела един на всеки трима европейци да живее в жилище, което е засегнато от рискове, свързани с климата в помещенията. Влагата е проблемна в 12% от българските домакинства с прояви на гниене в дограмата и/или пода. Недостатъчната дневна светлина също е една от водещите причини за проблеми със съня и депресивни състояния, макар и да се среща в 5% от българските домове. Лошата звукоизолация в преградните стени и/или лошото качество на инсталираните дограми излага 9% от българите на прекомерен шум. Водещ проблем в над 51% от домакинствата остават ниските температури.
Последствията са сериозни, като все повече хора страдат от влошено здраве.
Сградите са политически
Европейските политици понастоящем имат уникалния шанс да създадат подходяща законодателна структура и стимул за инвестиране в устойчиви и здравословни сгради. Новите политики за справяне с извънредната ситуация предполагат действия чрез декарбонизация на сградния фонд, прилагане на национални планове за възстановяване и изисквания за засилване на инициативите за енергийна ефективност.

Подобряването на жилищните условия не е свързано само с повишаване на стандарта на живот и смекчаване на въздействието върху климата. Здравословните конструкции могат да помогнат и за намаляване на разпространението на болести. Решаването на проблеми като например излагането на влага и мухъл, както и липсата на естествена светлина в жилищните сгради, може да доведе до ползи за психичното здраве, които се оценяват на близо 100 млрд. евро годишно. Освен това данните на Световната здравна организация показват, че инвестициите в подобряване на жилищните условия имат по-голямо въздействие върху здравето в рамките на две до четири години, отколкото директните инвестиции в здравеопазването.

В обобщение, Барометърът на здравословния дом е ценен източник на информация за тези, които се стремят да създадат и поддържат здравословна среда на живот вътре в дома. Докладът предоставя подробна оценка на съществуващите предизвикателства и перспективи, като подчертава необходимостта от засилено сътрудничество в многобройни области, изискващи по-нататъшно подобрение.
Това включва необходимостта от по-всеобхватни строителни разпоредби, допълнителна финансова подкрепа за научни изследвания в областта на здравословните жилища и повишаване на обществената осведоменост за значението на качеството на въздуха в помещенията и други елементи за здравословна жизнена среда. С постоянна отдаденост и инвестиции е възможно да се създадат по-здравословни домове за всички, независимо от тяхното местоположение.
Открийте допълнителни данни за влиянието на вътрешния климат върху здравето и удовлетвореността от живота, както и за предимствата на инвестирането в здравословни сгради, като разгледате Барометър на здравословния дом 2022 тук.
