Колко устойчива е една от най-зелените сгради в света?

Сградите Боско Вертикале в Милано са едни от най-широко познатите съвременни високи сгради в света, защото впечатляват със запомнящата им се визия. Те са дефинирани от богато озеленяване по фасадата, което ги доближава до природата и за много от нас ги превръща в пример за устойчива архитектура. Въпросът обаче е колко устойчиви всъщност са Боско Вертикале?

Сградите

Идеята за вертикални градини не е нова концепция. Но едва през 2014 г. тя бива реализирана на практика за първи път в съвременна сграда в италианската столица на модата – Милано. Името на сградата е Боско Вертикале (в превод: вертикална гора) и е проектирана от архитектите Стефано Боери и Джовани Лавара. 

Стефано Боери и Джовани Лавара

Още от дете Стефано Боери е увлечен от дърветата и гората. Като малък той е впечатлен от романа “Баронът по дърветата” на Итало Калвино и тази му страст се въплъщава елегантно и в облика на Боско Вертикале.

В проекта са участвали ландшафтни архитекти, градинари и ботаници, които в резултат на тригодишни проучвания определят най-подходящите за сградите растения.

Изборът на растителните видове и тяхното разпределение се диверсифицира в зависимост от изложението и микро-метеорологичните условия на градините. Видовете, които се използват за сградите, са предварително отгледани в разсадник, за да свикнат с условия, подобни на тези, на които ще се намират на балконите.

Изграждането на Боско Вертикале започва в края на 2009 г. и е завършена едва в края на 2014 г., като отнема много повече време от обичайните 3 години, отредени за подобни строежи. Това е нещо разбираемо, като се има предвид сложността на сградите и екосистемата, в която са засадени над 21 000 дървета, храсти и многогодишни растения. Вертикалните градини вече са дом и на 1600 вида птици и насекоми. 

Фасадата на Боско Вертикале

Външната облицовка на фасадата на Боско Вертикале е елегантна и гладка на допир. Контрастните бели плоскости от порцеланов фаянс очертават хоризонталните градини и създават усещане за етажност и асиметрия, която ни въвлича в растителния свят. Белите балкони подчертават природата като главен елемент и дават свобода на черната керамика да внуши дълбочина и да остане ненатрапчива.

Двете сгради под името Боско Вертикале са на 19 и 27 етажа. Небостъргачите бележат промяна на парадигмата за това какво означава да гледаш нагоре в големите градове, където биофилните елементи, които свързват човека с природата, са рядка гледка. Съвкупността от дизайнерски и проектантски решения формира нов тип градска екосистема. 

Отличия 

Боско Вертикале e архетип на модерния урбанизъм и единствено по рода си вертикално богатство за биоразнообразието, точно в сърцето на Милано. Иновативният характер на проекта му носи изключително престижни международни награди, а през 2014г е сертифициран и с LEED Certificate със златно отличие за екологичност и енергийна ефективност.  

Според експертите на LEED и архитектурното бюро на Боери, сертификатът е базиран на няколко основни фактора. По теория енергийната независимост на сградата се гарантира от геотермални термопомпи и фотоволтаична система с мощност от 26 kW. От друга страна биофилният характер на сградата (растенията), допринася за абсорбиране на въглеродните емисии и праховите частици. Те също така произвеждат кислород и предпазват сградата от радиационно и шумово замърсяване. Напояването на растенията пък е решено с филтрираната отпадъчна вода от сградите.

По този начин Боско Вертикале придобива известност като референция в областта на устойчивото архитектурно развитие.

Колко устойчиви обаче са на практика сградите на Боско Вертикале и доколко вертикалните градини могат да компенсират въглеродния си отпечатък?

В конструкцията на Боско Ветрикале наистина е вложено голямо количество въглерод, тъй като структура е направена изцяло от стоманобетон. Интересно е, че по принцип публично могат да се намерят повечето от анализите на LEED за сертифицираните от тях сгради, но информация за Боско Вертикале поради някаква причина липсва. 

Според изследване на консултантите по устойчиво развитие Филипе Бони и Сами Мейра цели 990 тона въглероден диоксид са отделени за строителството единствено на терасите на Боско Вертикале. 

Съответно, противно на очакванията, засаждането на дървета във вертикална среда може да има негативен ефект върху природата, защото 21 000-те засадени растения абсорбират приблизително 18 тона CO2 годишно. 

Което означава, че на Боско Вертикале ще са необходими приблизително 55 години, за да компенсира въглеродния отпечатък от строежа само на своите балкони.

Освен това трябва да вземем предвид и емисиите, генерирани от процеса на поддръжка. Те не са малко особено по проект, в който достъпът до растенията е много по-сложен, отколкото, ако растенията са изцяло хоризонтално разположени на нивото на земята. 

Поддръжката на градините е постоянен и сложен процес

Строителството е замърсител номер едно в световен мащаб – с цели 40% от въглеродното насищане, 8% от тях се отделят от производството на класическия бетон. Съответно разбирането за въздействието, което оказва бетонът, вече не е нещо, което можем да пренебрегнем в строителството. 

План на двете сгради

За постигане на биофилния характер на Боско Вертикале, е било необходимо да се изградят многобройни балкони на всички фасади. А ако погледнем плановете на сградите,

половината от площта на апартаментите заемат терасите.

Безпредметно би било 50% от пространството в апартамент да бъде навън, особено на географска ширина, където хората прекарват по-малко време на терасите поради хладния климат. През голяма част от годината такова място е и Милано. По този начин гледната точка върху устойчивостта на Боско Вертикале губи фокус.

Годишно метеорологично време в Милано / Средната годишна температура в Милано е 11 градуса по Целзий /

Друг въпрос, който устойчивостта повдига е дали поддръжката на растителността на балконите е удобна и дава позитивен резултат. Тъй като разполагането на растения на подобна височина и променлив климат е неестествено и голяма част от тях не оцеляват. Това предполага постоянното съдене на все повече нови дървета, храсти и тревисти растения.

Акустиката, енергийната ефективност и влажността

Терасите от друга гледна точка

Архитектурното бюро на Стефано Боери представя няколко теоретични ползи, благодарение на вертикалните градини. Някои от тях обаче също будят съмнения. 

Студио Боери твърди, че растителността има ползи, които имат преимущество над негативния въглероден отпечатък. Те споменават за акустичната бариера, която градините създават, за да изолират шумовете от града. Акустичните ползи на практика не биха могли да съществуват, тъй като, толкова разпръснати, дърветата и храстите нямат потенциала да задържат звука. 

Боско Вертикале – интериор

Защитата от вятър, повишената влажност и блокирането на слънчева светлина са други ползи, упоменати от студиото. Но те биха могли да бъдат полезни, ако растителността е достатъчно гъста, за да повлияе на микроклимата в апартаментите, а не само на откритите части.

Боско Вертикале – екстериор / визуализация и реалност

Въпреки негативите обаче Боско Вертикале остава като един от първите примери, които се опитват да интегрират природата във фасадите на съвременния град.  Сградите на Боери в Милано са тласък към бъдещия “зелен” облик на нашите градовете, стига при новите такива да се намали въглеродния им отпечатък.

Проблем, който се наследява от тази сграда обаче е желанието на всеки да рекламира устойчивост чрез зелен облик и инкорпориране на растения като на практика това е само фасада и не винаги отговаря на реалните качества на една сграда.

Самото архитектурно студио към момента продължава да подобрява своите концепции чрез дървени сгради. Пример за това е ”La floret blanche” в Париж – сграда с вертикална гора, но този път с дървена конструкция, която има много по-малък въглероден отпечатък при изграждането си. 

Съществува възможността в следващите години да намерим нови, иновативни и устойчиви архитектурни решения, които са най-добрия избор за бъдещето на нашите градове. А Боско Вертикале се явява само прототип на това светло бъдеще.