Skip to main content
search

Африка често пъти остава извън полезрението на нас, европейците. Несъмнено културата и разбиранията им се отличават коренно от нашите, но именно в това се крие техният чар и притегателност. Африканците, от своя страна, от известно време имат още една немалка причина да се гордеят с това, което формират като култура, ценности и изкуство.

Една от най-впечатляващите сгради, построени през миналата година, е музей на африканското съвременно изкуство.

Zeitz MOCAA е дело на прочутото лондонско Heatherwick Studio. Впечатляващият музей отвори врати през септември в Кейптаун, ЮАР. Намира се на брега на пристанището на африканската столица. Локацията формира своеобразен „вход“ към ЮАР и е ключово място за търговия и туризъм. За фон служат красиви планини, а отпред се простира безбрежния океан…

Какво го прави толкова специален?

На пръв поглед се сблъскваме с доста подредена композиция, видим бетон и няколко проблясъка. Но нека погледнем по-отблизо…

Zeitz MOCAA е най-големият музей, посветен на африканското съвременно изкуство. Ако говорим за чисто човешки контекст, той е създаден с цел да събуди чувството на принадлежност у местните. Институцията, важна както за местните, така и за туристическия облик на страната, е събирателно място за ценностите на африканската култура. Това не е поредният музей на съвременното изкуство. Това е музей на Африка за Африка.

Трансформацията като логично продължение

Чисто архитектурно, проектът дава нов шанс за съществуване на изоставена индустриална сграда. Намесата е почти скулптурна. Първообразът е важният за историята на Кейптаун Силозен комплекс за зърно. Промишлената сграда е създадена през 20-те години на ХХ-ти век, но не се използва от 1990 г. Тя е свидетелство за важен период на индустриалното минало на африканската столица; за земеделието като символ на разрастването на икономиката на страната. Комплексът от силози е служил за сортиране и съхранение на реколтата, откъдето тя бива транспортирана и търгувана из целия свят.

Archive © Heatherwick Studio

В новата разработка на Heatherwick Studio, силозите се превръщат в градивна единица. Цялостният образ е съхранен, но и деформиран в услуга на трансформацията. Той носи посланието за индустриалното минало на града, за това, което е давало поминък и работа на хората. Оттам тръгва и идеята на архитектите – те трансформират първоначалната функция спрямо сегашния контекст. Те търсят начин да развият необходимото и валидно днес, но с уважение и разбиране за ценността на отминалото време.

Производствената сграда е приспособена за нуждите на изкуството и неговите посетители по малко по-особен начин. Тя не се гради от нищото; тя създава новата си идея посредством съществуващото.

Снимка: © elle.co.za

За творците на музея

Проектът е създаден от студиото на Томас Хедъруик, който става световно известен с павилиона, наречен Катедрала от семена. Наричан „Леонардо да Винчи на нашето време“, британецът създава любопитни концепции, следвайки мислене извън рамката. Любовта му към прости форми и категорични намеси създава шедьоври на архитектурното изкуство.

Хедъруик разказва, че строителството на Zeitz MOCAA е напомняло на археологически разкопки.

Концепцията на проeкта е била провокирана от нуждата от форма, която не е предсказуема и позната за човешкото възприятие. В този смисъл, проектът използва даденостите на пространството, като с тях рисува форми и обеми, които се преливат в едно цялостно изживяване. „Прекрояването“ на съществуващата структура е извършено без да се разрушава цялостният комплекс. Основна цел на сложната реконструкция е да се запази духът на цилиндричните пространства, но да се въведе адекватно новата функционалност.

  

Деструктуриране, отколкото структуриране

Архитектите демонстрират силна идея и размах на увереност, като изпълняват своя разрушителен процес със съзидателна мисия. Проектът надскача етапа на реновация. Той трансформира и дематериализира тъканта на съществуващото в нов образ с нова функция.

Стоманените вити стълбища, които неочаквано изкривяват линията си, но и следват извивката на пътя си… игрите на примигващите светлини, които проникват в цилиндричните обеми… ненатрапчиви настилки, остъкляване и парапети… всички те са услуга на цялостната композиция.

ВАЖЕН Е ОБЕМЪТ.

Още малко за формообразуването…

„Сърце на сградата“ е атриумът, който формира центъра на композицията – там, откъдето всичко започва и се мултиплицира, 42-те силоза са преосмислени и „прекроени“. Атриумът преминава през 27 метра, а неговата абстракция се формира от издълбаване на вътрешността на стоманобетонните цилиндри. Линията на липсващия обем преминава през суровия бетон като през масло и рисува нови, разтеглени форми. Материалната липса идва от идеята за земеделието като център на композицията; поминък и материалност, то е отнето от обема, но и присъства като символ на първоначалната функция на мястото.

Елипсите се сливат и разкрояват в дъното, където рисуват почти сюрреалистични форми. Неслучайно творбата на Томас Хедъруик в известен смисъл напомня почерка на прочутия Антони Гауди. Разтеглената материя е подчинена на равномерната структура на първообраза си. В резултат, е оформено впечатляващо пространство, което отправя погледа ти нагоре – към висотите на съзидателната човешка природа.

© Iwan Baan

Zeitz MOCAA може да се разглежда и като репрезентация на сводестото пространство на катедрала. Този път обаче, религията е друга.

Сградата се превръща в храм на модерното изкуство.

Ако трябва да се върнем към по-рационалната страна на проекта, той включва 6 000 кв. м изложбени площи в 80 галерийни пространства, покривна скулптурна градина, книжарница, ресторант, бар, читални и изследователски центрове. Самите зали са светли, изчистени и ненатрапчиви, така че да акцентират върху музейните експонати. Любопитното остъкляване по фасадата подрежда пикселизирани конвексни прозорци, които засилват стремежа към овалност.

© Heatherwick Studio

Изкуството създава платформа, която задава въпроси, търси отговори, интерпретира и разказва истории; пространство, което вдъхновява и те кара да мечтаеш. Именно затова целта, която си поставя музеят, е толкова висока. Zeitz MOCAA превръща в реалност една от най-предизвикателните концепции в света през последните години.

Музеят е манифест на уникалната африканска култура, на цяла една цивилизация, която да разбираме и ценим.

 

Кристин Джалова

Архитект, който споделя силен интерес към различни мащаби на проектирането - от интериор, през жилищни сгради, до градоустройство. Анализира взаимовръзките между нивата и търси успешните намеси в сложния градски контекст. Смята теорията на архитектурата за необходима основа на успешната практика, а всяка една статия за малък проект, който отваря нови хоризонти, размисли и диалог.

Остави коментар

Close Menu