Skip to main content
search

Националния ни празник, деня на Освобождението на България от османско робство, свързваме преди всичко с Руско-турската война от 1877 – 1878 г., която довежда до създаването на Третото българско царство. Вече ви разказахме за Паметника на свободата, а сега ще обърнем внимание на друг монумент от по-новото ни наследство, възпоменаващ Плевенската епопея от 1877 г. – ключов момент за разрешаването на съдбата на българския народ.

Плевен е един от най-живописните градове на северна България, а архитектурната му история започва още от античността. Забележителен елемент от градоустройственото му развитие е исторически сформираната ос от гарата към Скобелевия парк. Един от акцентите в нея е костницата, проектирана от арх. Пенчо Койчев. През 70-те години на миналия век се взима решение да се изгради панорама, възпоменаваща 100-годишнината от историческите събития, свързани с обсадата на града. След дискусии дали това да бъде в околностите на Габрово, Шипка или Плевен е било решено, че именно последният е най-подходящият за тази цел. Архитектурен конкурс с участие на 11 проекта отрежда на архитектите Пламена Цачева и Иво Петров второто място, като първо не е отличено.

Едно от конкурсните предложения с автор арх. Иван Стефанов. | Изображение: socbg.com

Плевенската панорама е естествен завършек на историческия град.

Ситуацията на сградата не е случайна. Освен че се намира на мястото на сраженията, тя се явява и нов завършек на исторически сформираната ос. Така тя допълва градската тъкан без да се намесва драстично в нея. Решението е характерно за монументалните паметници от втората половина на миналия век у нас. Структурата е изнесена извън градския център, но има пряка връзка с него, доминантна е в околното пространство, а архитектурният й облик се отличава от този на останалите сгради. Подобни примери можем да открием в Панагюрище, Шумен и в известна степен в Стара Загора.

Кадър по време на строителството. | Изображение: socbg.com

Панорама – забележителната типология сграда

За разлика от статичната функция на музейната сграда, панорамата предлага на посетителя възможността да „надникне“ в миналото. Тя служи не само за картинна галерия, която подрежда хронологически събитията, но и за наблюдателна площадка, от която те могат да добият реална представа за местата и мащаба на действията. Плевенската панорама има уводна зала, която представя предисторията на Епопеята, панорамна зала с платно с размери 115 на 15 м, диорамна, с още едно платно, и заключителна зала. Живописта е дело на авторския колектив на Николай Василиевич Овечкин.

Характерният облик на сградата е вдъхновен от щиковете на пушките.

Концепцията на формообразуването се разкрива пред нас чрез разчитането на геометрията й. Вертикалите олицетворяват щиковете – оръжието, което е донесло свободата, а хоризонталните „пръстени“ символизират обсадата на града и трите атаки срещу него. Скулпторът Кирил Мескин е автор на релефите на най-ниския от тях.

Фрагмент от монументалното панорамно платно. | Изображение: pleven.bg

Защо успяхме да опазим този паметник от „соц-а“?

Въпреки че има отличителни характеристики като други паметници от втората половина на миналия век у нас – мащабно градоустройствено решение, синтез на изкуствата, доминантност, нехарактерен образ, панорамата „Плевенска епопея 1877 г.“ продължава да „живее“ и днес. В последните няколко години тя е обект на текущи и основни ремонти, които запазват нейния оригинален характер. Това се дължи в голяма част на фокуса на нейната тема, а именно ценното за българите Освобождение (за разлика от монумента на връх Бузлуджа). По тази тема консенсус сме постигнали отдавна – България трябва да бъде суверенна държава, а събитията, които са довели до това, са един героичен подвиг. Затова празнуваме днес – живеем в свободна, европейска държава, в която можем да се ползваме с правата и свободите на граждани.

Не бива да забравяме колко спекулативно може да бъде разчитането на историята. В Народна Република България издигането на паметници, свързани със славното средновековно и възрожденско минало са били един от инструментите на пропагандата. Тоталитарната власт представя на публиката героите и жертвите на националното освободително движение като участници в класовата борба, чийто успешен завършек и бъдеще е социализмът. По този начин тя отъждествява себе си със положителните личности от националната памет и печели точки в полза на идеологическите си възгледи.

Оказва се, че същите инструменти се опитват да проправят своя път в нашата памет и днес. Такъв пример е скорошна инициатива, която цели на мястото на мавзолея на Георги Димитров в столицата да бъде издигнат монументален паметник на хан Аспарух вместо да се създаде пространство за временни инсталации (напомняме, че там очакваме инсталацията „Един човек“). Радетелите за нея печелят популярност на гърба на историческите личности, изтривайки противоречивото ни близко минало и опитвайки се да ни убедят, че успешен завършек на нашата срещаща трудности демокрация е патриотичният кич. Ние, обаче, все още отказваме да бъдем повторно примамени с идеология. Нека обичаме родината си и нейната култура, като се опитаме да я съхраним и развием, а не да я „зазидаме“ в монументални и гръмки скулптури.

 

Честит 3-ти март!

 

Георги Мърхов

Архитект и любител пианист. Търси архитектурата във всички аспекти на човешкия живот. Стреми се да я разглежда и представя от различни гледни точки.

Остави коментар

Close Menu