Спомен за старата тухлена фабрика в Батановци

Фабрика „Струма“ в Батановци е един от немалкото любопитни български образци на индустриална архитектура от началото на 20-ти век. Подобно на много от тях, в момента предприятието тъне в разруха и забрава.

КАКВО СЕ СЛУЧВА С ФАБРИКАТА ДНЕС?

През февруари в общественото пространство се появи Петиция за запазване, реставриране и признаване на старата тухлена фабрика „Струма“ в гр. Батановци за паметник на културата. В защита на каузата се обяви арх. Десислава Димитрова, която сподели своята гражданска и експертна позиция. „Всеки ден оттам минават влаковете София-Кулата, но старата тухлена фабрика остава призрачно невидима, за нея няма данни нито на сайта на град Батановци, нито където и да било из интернет пространството.“ – споделя арх. Димитрова.

Като част от юбилейното честване 80 г. Камара на архитектите в България през октомври беше организиран уъркшоп за обучение за работа с 3D лазерен скенер с цел заснемане на изоставената сграда на фабрика „Струма“. Обявено беше, че тази архитектурна подложка ще послужи за основа на конкурс, за стартирането на който все още сме в очакване.

ЗАЩО ТЯ Е ЦЕННА?

Историята на фабриката е на повече от век – построена е през 1913г. по проект на прочутия български архитект Георги Фингов. Роден в Калофер, завършил архитектура във Виена, той е създател на редица знакови сгради в София и Пловдив.

Арх. Георги Фингов е сред първите архитекти, използвали елементи на сецесион в сградите си.

Къщата на ул.“Шипка“ в гр. София, която строи за себе си и семейството си, е архитектурен шедьовър, който в момента е в плачевно състояние.

Фабриката на Фингов в гр. Батановци е произвеждала тухли и керемиди. Уникалната й архитектура стойност се крие в голяма степен в конструкцията, впечатляваща за времето на създаването си. Тя е изградена само от тухли и дърво. Съществува интересна история около построяването на фабриката – собственикът и архитектът сключват облог дали може да се построи промишлена сграда на три нива само от тухли и дърво. Архитектът печели, създавайки впечатляващо в своя детайл интериорно пространство. Строгият, но изискан растер, видимата тухла и неопетненото от глобализацията на днешното общество местоположение запазват нейния облик и подсказват за потенциала на сградата.

„И до днес конструкцията й е като перфектен пример от учебник, който успява да устои на природните бедствия и най-вече на човешкото разрушение. А някога животът и е дал тласък на развитието на града, някога когато собствениците не са били обезумели експлоататори, а са се стремили към обществен принос и за своите работници, подпомагайки например училището на града и инвестирайки в бъдещето на своите служители и техните семейства. Но настъпват политически промени и това променя животът на всичко. Старата фабрика е отчуждена и може би от тогава тя става отчуждена и от града, и от хората.“ – разказва арх. Димитрова.

ЗА ИНДУСТРИАЛНАТА АРХИТЕКТУРА

Въпросът за индустриалната архитектура от началото на 20в. все по-често е на дневен ред в обществения дебат. С какво те са толкова значими? Оказва се, че „обемът на реконструкциите на съществуващи сгради в Европа е съизмерим с този на новопостроените“. (Източник: kab.bg) В тази връзка, интеграцията на един рушащ се обект носи паметта на времето и особена стойност, несравнима със всичко ново, което е възможно да се построи. Потенциалът на множество промишлени сгради в Европа, впечатляващи със своята архитектура, е отвоювал тяхното място в днешния свят под формата на музеи, културни центрове, изложбени пространства, изискани заведения или бутикови производства. У нас правим първите крачки в тази насока, но има още много предприятия от миналия век, които заслужават своя нов живот.

Фабрика „Струма“ се намира близо до ЖП Гара Батановци – малко населено място между Перник и Радомир. Населението му към 2013 г. е 2200 души. Любопитно е съсредоточаването на промишлени зони в област Перник от началото на 20-ти век. Тази архитектура е ценна посвоему, защото дава препитание на хората и бележи подем в развитието на региона. Индустриалното развитие на Перник започва непосредствено след Освобождението с усилени темпове във връзка с въглищните залежи и близостта до столицата. В самия край на 19-ти век селището е електрифицирано и промишлените предприятия започват да никнат като гъби. Незначителна част от тях са живи и днес; повечето са изравнени със земята. От символ на индустриален подем, Перник се превръща в материално свидетелство за период, който безвъзвратно е изгубен. Запазените паметници на славното промишлено минало носят своята история и чакат да бъдат преоткрити –  в това число и красивата фабрика в гр.Батановци.

Photos: kab.bg