Основно изображение: Wikimedia Commons | BeshevI

Денят на народните будители ни ни напомня не само за периода на българското Възраждане, а и ни кара да се запитаме има ли днес будители и кои са те. Освен хората обаче, не могат ли и сградите да бъдат своеобразни символи на просветителното дело, които асоциираме с него дори на пръв поглед? Ако потърсим подобни сгради-храмове, може би първата, за която се сещаме е Ректоратът на Софийския университет. Не бива да забравяме, че за да стигне българската образователна архитектура до този свой най-висш образ, тя е преминала през множество трансформации. Един от безспорните й акценти е Априловската Гимназия в Габрово.

Институцията е основана на 2 януари 1835 г.1 като първото светско училище по българските земи, тогава под властта на Османската империя, по метода Бел-Ланкастер (взаимоучителен метод). То е осъществено с дарения на габровците Васил Априлов, Никола Палаузов, Васил Рашеев и други. От 1881 г. носи името Априловска гимназия на първия си благодетел, който оставя в завещанието си 60 хиляди сребърни рубли2 в полза на училището.

Сградата, която познаваме днес, се строи в продължение на повече от 20 години.

Строителството започва на 18 април 1851 г. и след прекъсване поради изразходвани средства и трудности с турските власти бива завършено през 1873 г. Любопитно е как сграда, построена преди Освобождението, носи толкова белези на архитектурата в другите европейски държави, а не на българската строителна традиция. В „Кратка история на българската архитектура“3 тя бива анализирана редом с другите класни училища в Копривщица и Жеравна, чиято планова схема представлява салон, около който са организирани класни стаи. Априловската гимназия има П-образен план, с главна фасада и две странични крила. Централният вход води към вестибюл и две симетрично разположени стълбища, а на втория етаж е разположен салон. Класните стаи са подредени двустранно на коридора в главния корпус и едностранно в крилата.

План на партера и етажа и чертеж на главната фасада. | Източник: „Кратка история на българската архитектура“

В другите възрожденски класни училища се забелязват доста заемки от жилищните сгради от периода – като например входните колонади с кобилични фронтони и еркерите (Жеравна). Априловската гимназия, от своя страна, впечатлява с монументалния си централен корпус, който е обемно акцентиран с още един етаж, както и с допълнителното разчленяване на фасадата с полуколони и арки.

Уста Генчо Кънев строи сградата по планове, изпратени от Одеса.

В това се крие и различният образ на сградата. Майсторът от Трявна заминава за Одеса и изследва тамошните обществени сгради, като черпи най-голямо вдъхновение от Ришельовския лицей4. Донякъде е озадачаващо, че този символ на българската просветна дейност не е вдъхновен от местните традиции. На практика сградата не се различава от останалите представителни училищни постройки в Европа по това време. Може би щеше да е по-подходящо да видим сграда, напомняща на конака във Велико Търново от майстор Кольо Фичето (днес Музей „Възраждане и Учредително събрание”), където възрожденската архитектура се прилага в представителна обществена сграда. Разглеждайки Габрово в контекста на 19-ти век, ще разберем, че тази класицистична творба е изглеждала супер модерно за времето си (все едно сграда на Франк Гери в София днес). Може би този образ се дължи и на стремежа на тогавашните будители да настигнат европейското образование и архитектура, които толкова дълго са търсили.

Априловската гимназия преди 1935 г. | Изображение: newme.bg

В по-ново време сградата преминава няколко трансформации. На днешния ден през 1935 г. е открит паметникът на Васил Априлов, образуващ идеен ансамбъл с училището. През 1973 г. се взема решение тя да стане музей на образованието, а шест години по-късно е обявена и за недвижима културна ценност. През 1996 г. започва разширяване на сградата по проект на архитектурен колектив начело с арх. Владимир Михов. Добавен е нов южен корпус, който следва височините и обемите на старото училище и интерпретира неговите елементи. Така той се подчинява на и подчертава оригинала, но и успява да говори на свой собствен визуален език. През 2011 г. проектът печели специалната награда на журито в конкурса „Сграда на годината“ в категория образователни сгради5.

Вътрешният двор днес. | Снимка: Здравко Йончев; lifebites.bg

Зданието на Априловската гимназия оставя отпечатък в архитектурната традиция предимно в следосвобожденските години – на този принцип се строят множество училища. Тя стига до нас такава, каквато бихме искали да видим една недвижима културна ценност – опазена, с оригинална функция, но и информативна за хората извън рамките на училището, с оригинална сграда и нови допълнения, които уважават нейното присъствие.

Новото южно крило. | Снимка: speed-press.com

Интересна част от нейната дълга история е и това, че тя е построена предимно чрез дарителство2. Случаят с Ректората на Софийския университет, който вече споменахме, не е много по-различен. Това ни отвежда до въпроса в началото – има ли будители днес и не са ли това хората, които успяват да поемат инициатива извън личните си стремежи? Трябва ли да смятаме, че за просветата са отговорни само институциите, а не и ние като общество? Въпросът е труден, но отговорът му е важен за нашето бъдеще…

За едно друго средище на знанието – Разградската гимназия, можете да прочетете тук.


1.Сайт на Националната Априловска гимназия (nag-school.org)

2.Енциклопедия Дарителството (daritelite.bg/aprilovska-gimnaziya/)

3.“Кратка история на българската архитектура“, редакционна колегия с отговорен редактор чл.-кор. арх. Любен Тонев, БАН, София, 1965 г.

4.„Априловската гимназия – първообраз на училищната архитектура у нас“ – вестник „Строител“ (vestnikstroitel.bg)

5.Национален конкурс „Сграда на годината“ (old.buildingoftheyear.bg)


 

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Георги Мърхов
Load More In Архитектура

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

Работилница „Съхрани енергия, построй комфорт“ бе проведена в УАСГ
Винербергер и Ховал показват как да изградим качествена среда на обитаване

Практически Workshop на тема „Съхрани енергия, построй комфорт“ бе проведен на…