Сградата на ПГПЧЕ „Екзарх Йосиф” в град Разград е интересен пример на следосвобожденската архитектура по българските земи. Тя има статут на недвижима културна ценност с категория „местно значение” и остава символ на образованието в Разград и региона до наши дни. Построена през 1885 г., гимназията е една от най-ранните творби на австрийския архитект Фридрих Грюнангер, оставил след себе си множество емблематични сгради в цяла България.

Сградата от птичи поглед. Снимка: Валентин Найденов

ИСТОРИЯТА

В ранните години след Освобождението разградската общественост взема решение за построяването на нова училищна сграда. Първоначалният замисъл е тя да стане училище с пансион, носещо името „Разградски окръжен Батенбергски пансион”. Първият етаж е бил учебен, а вторият – жилищен, но сградата е изпълнявала тази функция само в първите две години. Впоследствие става Окръжно училище, а след това Мъжка гимназия. На 7-ми май 1902 г. училището е преименувано на „Екзарх Йосиф I“, поради „…грамадната заслуга на Негово Блаженство Екзарх Йосиф I в църковно-училищното дело на българите”. При официалното откриване на емблематичната за Разград сграда културният деец Анани Явашов я описва с думите:

„монументално и великолепно училищно здание”.

Гимназията през 1904 г. Снимка от архивите на училището.

АРХИТЕКТЪТ – ФРИДРИХ ГРЮНАНГЕР

Фридрих Грюнангер е един от именитите австрийски архитекти, творили в България след Освобождението. С пристигането си в страната е назначен за главен архитект на град Разград, а по-късно и за придворен архитект на княз Александър Батенберг и княз Фердинанд. Част от известните негови сгради са Историческият музей в Русе, Духовната семинария, Софийската синагога и източното крило на Княжеския дворец. Друг забележителен пример на неговото творчество е къщата на Яблански. В работата си Грюнангер използва принципите на историцизма или т.нар. неостилове (архитектурен похват от 19 в., интерпретиращ старите архитектурни стилове). Повечето от неговите сгради носят елементите на необарока. В късните си години е повлиян и от българския национален романтизъм. Сградата на гимназията успява да се отличи от останалите му проекти, защото е единствената, която носи характеристиките на европейското Средновековие. Тя е и една от малкото сгради в България, която притежава елементи на неоготиката.

Интересни елементи от интериора и оградата. Снимки: Зекие Емин

АРХИТЕКТУРНО ОФОРМЛЕНИЕ И ВЛИЯНИЯ

При изграждането на архитектурния облик на сградата Грюнангер черпи вдъхновение от характерни за Западна Европа стилове, които не са намерили своя отзвук по Българските земи.

Тя преплита в себе си елементи на западноевропейското Средновековие в екстериора и барокови влияния в плана.

Благодарение на тези характеристики, може да се определи като интересен пример на историцизма у нас. Сградата е двуетажна, а конструкцията ѝ е изградена от масивни носещи стени от каменна зидария.

План на първия етаж. Чертеж от проект за реставрация през 1995 г. Дружествена фирма „Алкон“, Русе.

В план тя е напълно симетрична – централен ризалит с главен вход, два странични кораба, завършващи с по-силно издадени ризалити (част от сграда, слабо издадена пред основната линия на фасадата по цялата ѝ височина) – принцип, характерен за бароковите сгради. Парадното трираменно стълбище също потвърждава вдъхновението от този архитектурен стил.

На фасадата отчетливо се четат готически влияния. За това свидетелстват голям брой от елементите, използвани при изграждането й. На пръв поглед сградата дори навява усещане на аристократичен английски колеж поради факта, че в този период на Британските острови властва неоготиката.

Предна и задна фасада на сградата. Чертежи от проект за реставрация 1995 г. Дружествена фирма „Алкон“, Русе.

Главният портал е подчертан от впечатляващ стъпаловиден гибел (триъгълна част от стената, образувана от наклоните на покрива), заместващ фронтона, обикновено използван при бароковите и класическите сгради. Стъпаловидните гибели са характерни за градовете от Ханзейския съюз през Средните векове – Амстердам, Брюж, Любек. Двата крайни ризалита завършват със стръмен скатен покрив, допълнен от шпилове. Той, от своя страна, напомня на някои от феодалните немски замъци. Арката на входния портал със своя заострен връх препраща към ранните готически катедрали. Същата пропорция е използвана и при двата странични прозореца, завършващи входното пространство.

Детайли. Главният вход, трираменното стълбище, контрафорс, дограма, щитовидна декорация. Снимки: Зекие Емин

Дограмата над централния портал изцяло наподобява на дограмата на легендарното Палацо Векио във Флоренция. Наличието на контрафорси (конструктивни елементи, служещи за укрепване на стена) в предната и странична част на централния ризалит затвърждават готическите влияния. Декорацията на главния гибел от три вдлъбнати повърхнини под формата на щитове напомнят на гербовете, украсявали средновековните домове на богатите фамилии.
Подовата конструкция над първия етаж е стоманобетонна, но е представена в екстериор чрез каменна декорация. Във височина фасадата завършва с декоративен корниз и стръмен скатен покрив с дървена конструкция.

Подобни елементи. Готическа порта, стъпаловидни гибели от Брюж, дограмата и гербовете на Палацо Векио.

РЕСТАВРАЦИЯ И СЪВРЕМЕНЕН ЖИВОТ

През 1995 г. върху сградата на училището са извършени реставрационни работи. Усилени са каменните основи, както и част от предната фасада, където се е наблюдавал разпад на каменната зидария. Тогава изцяло е реставриран летият чугунен парапет на стълбището и е пристроен вторият ризалит на задната фасада, който е съществувал в оригиналния проект, но никога не е бил изпълнен. В този период с нова стоманобетонна плоча е подменен и дървеният гредоред над втория етаж. Подовата мозайка в коридорите е изцяло запазена до наши дни, но дограмата е подменена с копие на оригинала от 1885 г.

Честванията на всички национални и местни празници е жива традиция. Днес гимназията чества и своя патронен празник (5.05). Снимка: Зекие Емин

През годините сградата успява да запази своите основни характеристики и архитектурни качества. Тя е съхранила и своята функция и продължава да служи на образователното дело.

Емблематичната за Разград сграда е запечатала духа на времето. С впечатляващата си архитектура успява умело да внуши усещанията на интерпретираните в нея стилове. Гимназията все още живее, изпълнена с младежки вълнения и желания за светло бъдеще.

Както в миналото, така и днес, тя е символ на стремеж към наука и просветление.

Източници:
• Анание Явашов – „Разград – негово археологическо и историческо минало”
• Григор Дойчинов и Христо Ганчев – „Österreichische Architekten in Bulgarien: 1878-1918”

Със съдействието на:
• Ръководството на ПГПЧЕ „Екзарх Йосиф”, град Разград
• Държавна агенция „Архиви” – град Разград

Заредете още от Зекие Емин
Load More In Архитектура

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

МЕТРОСТАНЦИЯТА – ФОРМА НА ИЗКУСТВО
Как Стокхолмското метро се превърна в арт галерия?

© Conor MacNeill Какви са първите асоциации, които правите, когато чуете думата „метростан…