Архивна снимка: © Anton Angelov | Flickr

В края на миналата година многофункционалната спортна зала „Фестивална“ отвори врати с ново име и обновена база. Наскоро в една от социалните мрежи бяха публикувани снимки от новото фасадно решение, което не е съгласувано с оригиналната архитектурна идея на сградата. Тя обаче не бива да бъде подценявана. Като един от малкото отявлени примери на брутализма у нас, залата представлява синтез между функция, конструкция и облик – рядко срещано явление в архитектурната практика.

Как залата се появява на картата на София?

По повод Деветия световен фестивал на младежта и студентите през 1968 г., който довежда в столицата около 20 000 интернационални гости, София се нуждае от повече пространства за провеждане на мащабни събития. Затова в същата година е завършено и строителството на зала „Фестивална“ по проект на арх. Иван Татаров (заедно с арх. Владишки). Общият устройствен план на София от 1961 г. показва територията на запад от парк „Гео Милев“, където тя се намира днес, като терен за построяване на стадион. Така сградата образува спортен ансамбъл заедно със стадион „Академик“ и недовършената спортна зала на Софийския университет (днес с други функции), също представящи смели конструктивни решения.

Извадка от ОУП на София от 1961 г. На запад от парк „Гео Милев“ има зелени площи, предвидени за строителство на стадион. | Източник: Сайт на СО

В какво се крие архитектониката на сградата?

Сградата през 2014 г.

Архитектониката е хармоничното съчетание на отделни части в едно цяло – функция, форма и конструкция. Скелетът на сградата е реализиран чрез рамки с вертикални елементи от стоманобетон и хоризонтални (ригели) – от стомана. Скромните източници на автора не успяха да открият кой е строителният инженер зад мащабната структура, който със сигурност има огромен принос за реализирането й. Плановата конфигурация на сградата е шестоъгълна, рамките са с различна дължина по двойки. При връзката на стоманените хоризонтални елементи с вертикалните стоманобетонни са изпълнени така наречените „вути“, които поемат разрезните усилия. Те са свързан с анкерни болтове към поставени преди изливането на бетона вложки. Така се образува двуставна рамка. Стабилизирането на сградата в надлъжна посока е подсигурено чрез укрепващи греди над партера и последния етаж, вторите оформящи и борда на сградата.

При посещение на място с учебна цел през 2014 г. в залата бяха бе измерена максимална широчина от 32.30 м и височина до най-високата точка в интериора 17.70 м и светла височина до осветителната и озвучителната инсталация на залата – 9.75 м. От снимките на ремонтираната зала се вижда, че тези параметри са в общи линии запазени. Покривната конструкция е укрепена чрез диагонални „х-връзки“ между ригелите.

Детайл на водосточната тръба.

Фасадните елементи отстъпват пред мощната конструкция и потъват навътре, носени от вътрешна греда, опасваща контура на залата. Произведените в заводски условия панели създават ритмика в две направления с редуването на бетон и въздух по вертикала и бетон и стъкло по хоризонтала. Детайлът не останава пренебрегнат – водосточните тръби са поместени в ниши от вътрешната страна на колоните.

Обновеният интериор. | Снимка: mediapool.bg

Защо всичко това е ценно?

Конструкцията на сградата е разпознаваема дори и отвън, като оформя едно неразделно цяло с архитектурната й идея. Силният контраст между осветените елементи и дълбоките сенки подчертава пластичността на сградата, прави партера почти невидим и визуално повдига основния обем във въздуха. Това фрагментиране на формата бива закотвено в земята чрез мощното присъствие на бетона. Конструктивните елементи със своите наклонени участъци и различни дебелини ни представят нагледно графиката на преминаване на усилията, подчертавайки целесъобразността на конструкцията и оформят специфичен и неповторим силует на сградата. Дори и в този мощен образ архитектът преплита своята интерпретация на местния контекст – близък поглед на бетона ни показва добре премисления отпечатък на дървото, а фасадните панели разшифроват по нов начин вдъхновението от българската шевица.

Материалите по фасадата в процес на ремонт. | Снимка: WhAT Association

Като повечето композиции от модернизма, сградата доминира в средата си и я подчинява на силното си присъствие. Затова нейният разпознаваем силует трудно търпи намеси. Добавянето на винилни пана, дървени обшивки и боя, които се опитват да „смекчат“ суровия бетон създава смесица от материали, в която новите примеси изглеждат като апликирани. Те не могат да прикрият оригиналното архитектурно решение, носител на архитектониката. Дори под тях можем да разчетем смелата конструкция, надхвърляща тривиалната скелетно-гредова стоманобетонна система с преградни тухлени стени. Изявеният образ на зала „Фестивална“ и неуместната намеса ни учат как да оценяваме и да се грижим за архитектурата на брутализма. Нека не повтаряме грешките си.

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Георги Мърхов
Load More In Конструкции

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

Образование, материална база и архитектура
Какво е общото между трите и влияят ли си взаимно?

На снимката: проект „Демократос“ (арх. Галина Милкова, диз. Недко Николов) | Б…