Преди и сега – как пандемиите са повлияли на архитектурата

С постепенното намаляване на новите случаи на коронавирус, европейските държави започват да обмислят това как големите градове ще се завърнат към обичайния начин на живот. Пандемията ни показа, че пренаселването на публичните пространства и обществените транспортни средства може да има негативни ефекти не само върху човешката психика. Дали това ще тласне съвременната архитектура да към нови посоки?

Пандемиите са повлияли на архитектурата и в исторически план.

Бубонната чума, заради която е загинала около една трета от населението на Европа през XIV в., е една от причините за радикалните градоустройствени идеи по времето на Ренесанса. Целта е била да се разчистят претъпканите жилищни квартали и да се разширят границите на градовете и да се открият по-големи публични пространства. По същия начин жълтата треска, холерата и дребната шарка през XVIII-ти и XIX-ти век са довели до урбанистични решения с широки булеварди, централни канализационни системи, водопроводни инсталации и начини за откриване на огнища на инфекциозни заболявания. Най-скорошната до наши дни пандемия, повлияла радикално на архитектурата, е тази на туберкулозата.

Пациенти на верандата на санаториума Трудо. | Alfred Eisenstaedt/The LIFE Picture Collection/Getty Images

До средата на миналия век туберкулозата е била едно от най-смъртоносните болести на планетата. При откриването на туберкулозния бацил от Роберт Кох през 1882 г. и проучването на процесите на неговото разпространяване лекарите разбират, че една от най-добрите мерки срещу разпространението на туберкулозата е изолацията. Така популярни в Европа стават санаториумите, тогава предимно разположени на сегашните територии на Полша, Германия и Швейцария. Тяхното развитие в началото на XX-ти век оказва голямо влияние върху архитектурата на модернизма.

Плоските покриви, големите тераси и балкони, както и боядисаните в светли тонове стаи се превърнали в нова мода.

Подобно на санаториумите, идеята на модернизма е била да излекува физическите и психическите проблеми, породени от живота в големите градове. Появата на големите покривни тераси е породена не само от допълнителното използваемо пространство, но и от възможността на тях да се правят слънчеви бани (хелиотерапия).

Пионерите на ранния модернизъм Петер Беренс и Бруно Таут изграждат едно от зданията в известното селище Вайсенхоф с директното вдъхновение от санаториумите. Те търсят възможност всеки обитател да има свой собствен южен балкон и свеж въздух. В проекта си за санаториум в Турку, Финландия, Алвар Аалто проектира не само големи тераси, а и обзавеждане, което да подпомага оздравяването. Умивалници, които да минимизират шума и разпръскването на замърсена вода, кресла от слоеста дървесина, проектирани да улесняват дишането – това са само част от елементите, породени от необходимостта за здравословен дизайн.

 

View this post on Instagram

 

A post shared by ANIBOU. (@aniboufurniture)

Новите посоки в жилищната архитектура

Някак си естествено вследствие ограничителните мерки, произлезе и повишеното търсене на жилища със собствен двор, за което ви разказахме съвсем скоро. Причините за това вероятно не се коренят само в скорошните рестрикции за борба с пандемията. Най-вероятно хората осъзнават, че

Пространството и досегът с природата са много по-ценни.

И то от компромисно двустайно жилище, с цена за над 1000 евро на квадратен метър. Започва едно осъзнаване за това какво всъщност представлява жилището и защо е необходимо то да създава достатъчно условия за добра хигиена – светлина, проветривост, лесно почистване и не на последно място – приятно обитаване. Всичко това обаче се оказват преоткрити тенденции от началото на миналия век.

Как градовете ще се справят с разпространението на инфекции?

Stefano De Grandis/REX/Shutterstock

В Милано, един от първите засегнати европейски градове, вече се обсъждат нови възможности за използването на обществения транспорт. Градската управа е обявила, че през лятото 35 км от улици ще бъдат трансформирани с разширяването на велоалеи и пешеходни пространства.

Транспортните навици ще трябва да се променят.

Ролята на публичния транспорт в разпространението на вируса все още не е напълно изследвана и доказана, но е сигурно, че те водят до масови струпвания на хора. За да се предотврати то, в метрото и автобусите ще бъдат отбелязани кръгове с необходимата за спазване дистанция. Ако системата е поела повече от допустимия пътникопоток, станциите ще бъдат временно затворени, докато струпването се разчисти. Остава въпросът – как ще бъде решено придвижването на тези, очакващи да се качат именно в момента на струпването?

Предложение за Корсо Буенос Айрес, Милано

Градът ще окуражава магазините за това да работят до по-късно вечерта, а началото на учебните часове ще бъде на различни интервали в периода от 8 до 10 часа сутринта. За да подпомогне на учениците за пропуснатите часове, част от плановете са да се организират и летни училища.

Милано, както и други европейски градове, използват момента, за да преосмислят автомобилното движение. То се превръща в заплаха, особено когато заради опасения от заразяване в обществения транспорт се очаква много хора да използват личните си автомобили, за да стигат до работа. Градът не би имал възможност да поеме такъв наплив от автомобили. Всъщност още по-малко е желанието на управата да се опита. Основно притеснение е връзката на замърсяването на въздуха в Северна Италия с високата смъртност от коронавируса.

Източници:

• The Guardian – Milan announces ambitious scheme to reduce car use after lockdown
• Citylab – How the Tuberculosis Epidemic Influenced Modernist Architecture
• Citylab – Europe’s Cities Are Making Less Room for Cars After Coronavirus