Skip to main content
search

Още откакто архитектурата съществува като професия, броят на жените в сферата е бил незначителен, а техният принос – недооценен. Този проблем остава на дневен ред и до наши дни. В този дебат рядко се чува конкретно обяснение защо имаме нужда от дамско присъствие в сферата – често това се приема като общоприета морална норма за равенство на жените във всички професии. Не се обръща конкретно внимание на това как нейната природа променя начините, по които възприемаме, учим и практикуваме архитектура.

Снимката е едно от най-ранните доказателства за ролята на жената в архитектурата. Тя е публикувана през 1917 и показва първите студентки в АА в Лондон като бъдещите лидери на професията. Снимка: www.aaschool.ac.uk

Доказано е, че емоционалната натура на жената дава превес на социалния аспект на архитектурата и въздействието ѝ върху околната среда. Жените са оказали основно влияние и върху най-значимите архитекти в историята и така са направили своя незаменим принос още при оформянето на основните възгледи в професията. Точно поради тази причина се смята, че и много от тези жени са останали пренебрегнати в сянката на именитите си партньори. Когато говорим за архитектура, не трябва да забравяме и другите ѝ превъплъщения – отвъд сложните конструкции, пищните домове и масивните небостъргачи. Точно там женската позиция е най-забележима.

Многослойността на тази професия позволява на жените пълноценно да проявят своите интелект, емоционалност и гъвкавост в полза на средата, която ежедневно обитаваме.

От началото на новото хилядолетие насам се наблюдава значително развитие в признаването на силата на жените в архитектурната сфера. Две дами печелят най-престижния приз – „Pritzker Architecture Prize“, а „Woman in architecture awards“ ежегодно отличават най-заслужилите жени архитекти в света. Много организации са се заели и със задачата да правят ежегодни проучвания за броя на жените в професията и отношението към тях в тази доминирана от мъжете сфера. Тези проучвания показват, че балансът между мъжете и жените в България е налице – практикуващите архитектура жени в страната са 50% от общия брой – като така се нареждаме на челните места в света.

Разпределението на мъжете и жените архитекти в световен план. Снимка: www.metrolismag.com

Нека да проследим имената на едни от най-значимите жени в архитектурата, които са прокарали пътя за всички нас. Те трябва да служат за вдъхновение на всички дами, които са отдали живота си на тази толкова вълнуваща, но и трудна професия.

Най-ранните примери за жени на архитектурната сцена са от XVI в., когато Катрин Бриконет и Елизабет Уилбрахам оставят своя принос. Първата оказва влияние върху дизайна на няколко значими сгради във Франция, а втората прави важни проучвания върху работата на Паладио. Скорошни изследвания доказват, че тя е била архитект на около 400 сгради в Англия, но е нямала проектантски права. Нейни ученици – мъже са следяли процеса на строителството и заслугите са били предписвани на техни имена.

Първите стъпки за интегрирането на дамите в архитектурната професия са направени в края на XIX в., когато няколко унивеситета в Европа и САЩ откриват позиции за жени. През 1884 г. от Масачузетския технологичен институт се дипломира първата лицензирана жена архитект – Мериън Махони Грифин. Тя става първият човек, работил за Франк Лойд Райт и поради тази причина се смята, че е изиграла значителна роля във формирането на прерийния стил в архитектурата. По-късно Грифин се жени за колегата си Уолтър Бърли Грифин, с когото заедно проектират новата австралийска столица Канбера.

Мериън Махони Грифин. Снимка: www.architecturalrecord.com

Друга забележителна дама в архитектурата е Айлин Грей. Тя е смятана за един от главните пионери на модернистичната архитектура заедно с имена като Мис ван дер Рое и Льо Корбюзие. Нейната най-известна творба е вилата Е-1027 в южна Франция, която се смята за характерен пример на стила. Самият Льo Корбюзие става обсебен от тази сграда и дори често се промъква тайно в нея, след като построява малка къща за себе си в близост.

Лили Райх е жената без която много от великите творби на Мис ван дер Рое не биха били възможни. Твърди се, че Ван дер Рое никога не се е интересувал от друго мнение освен нейното. Двамата заедно са проектирали една от най-емблематичните сгради на модернизма – „Павилион Барселона”.

„Тук нямаме нужда от бродеристки”

Още като студентка Шарлот Перианд кандидатства за работа при Льо Корбюзие, а той я отпраща с думите: „Тук нямаме нужда от бродеристки”.  Впоследствие той се впечатлява от нейните проекти и сам и предлага работа, така тя става създател на най-забележителните мебелни дизайни на архитектурното бюро.

Лина бо Барди е последовател на модернизма в Бразилия. Става известна като архитектът, който слага хората на първо място. Тя проектира Художествения музей в Сао Паоло, който се превръща в една от най-значимите сгради в Латинска Америка. През 1951 тя построява своя „Стъклен дом”, който е основният символ на модернизма в Бразилия.

Лина бо Барди. Снимка: www.befrontmag.com

Джейн Дрю е един от първите последователи на модернизма в Англия. Тя започва първата изцяло женска практика в света като проектира жилищни сгради на достъпни цени в Англия, Западна Африка и Иран. По-късно тя и Льо Корбюзие проектират града Чандигарх в Индия, който става един от най-забележителните проекти на времето си. Там тя експериментира със социални жилища, които оказват влияние върху жилищната архитектура в цяла Индия.

Ада Луис Хъкстабъл е известен архитектурен критик. През 1970 тя печели първата в света награда Пулицър за критика. Твърди се, че преди нейния принос архитектурата не е била част от публичния диалог.

„Тя е централната планета, около която се е изградил всеки следващ критик.”

Ада Луис Хъкстабъл. Снимка: www.metropolismag.com

Денис Скот Браун и нейният партньор Робърт Вентури оказват огромно влияние върху развитието на архитектурата през 20 в. Съпругът ѝ печели „Pritzker Prize“ през 1991 г., а името на Браун остава неспоменато, въпреки приноса ѝ. Тя е смятана за един от най-добрите архитектурни критици. Нейните трудове са сменили начина, по който архитектите и урбанистите са възприемали модернизма и градското планиране.

В наши дни жените продължават още по-забележимо да оставят своя почерк на архитектурната сцена. Няма как да не споменем легендарната Заха Хадид, която става първата жена спечелила „Pritzker Prize“ през 2004 г. и Казуйо Сейма, която взема престижния приз през 2010 г.

Денис Скот Браун пред градския пейзаж на Лас Вегас. Тя и съпгурът и стават автори на книгата “Learning from Las Vegas”, която играе основна роля върху проявлението на постмодернизма. Снимка: www.metropolismag.com

Всички тези примери за силни и успешни дами доказват важната роля на женската природа както в живота, така и в архитектурата, като средство за създаване и проучване на жизнената среда.

Весел празник, дами!

Бъдете ценени и в живота, и в архитектурата!

Чети тук ЧАСТ ВТОРА

Чети тук ЧАСТ ТРЕТА

Зекие Емин

Архитект и изследовател със страст към историята, културното наследство и неговото адекватно преизползване и интегриране в реалностите на ХХI век. Вярва, че архитектурата е прякото отражение на човешката история. Тя е вечна - съществува физически от древността до наши дни. Аналогично писането е прякото отражение на нашите мисли и единственият начин да ги запазим във времето.

Остави коментар

Close Menu