5 причини да запазим паважа пред „Св. Ал. Невски“

Ремонтите в столицата отново бяха поставени под въпрос тази седмица, когато призив на сдружение “Зограф” сигнализира за това, че гранитните павета на пл. “Св. Александър Невски” ще бъдат подменени с друга настилка. В сряда столичният кмет Йорданка Фандъкова отговори чрез Фейсбук профила си, като съобщи, че според одобрения и представения пред обществеността проект миналата година паважът се запазва. Изказването бе подкрепено с няколко линка към публикации в медиите, които показват актуални изображения. В допълнение към ситуацията решихме да споделим няколко факта, които подкрепят запазването на сегашната настилка.

1.Паметта на мястото

Популярното днес за местни и туристи място се утвърждава като знаково не само заради присъствието на храм-паметника “Св. Александър Невски” и античната църква “Света София”, а и заради Паметника на незнайния воин. Построеният в периода 1933-1936 г. паметник е открит през 1941 г. и е дело на скулптора Андрей Николов. Той обаче бива сериозно повреден от бомбардировките над София по време на Втората световна война, а лъвът от композицията започва да се мести на различни места, докато не бива загубен и отново открит през 1975 г. Паметникът, който виждаме днес, е по проект на колектив начело с арх. Никола Николов и скулптора проф. Г. Димитров и е открит през 1981 г. Арх. Николов оформя и площадното пространство около двата храма. На това място днес се честват както националния празник на България, така и други официални празници.

Паметник на незнайния воин. | Снимка: hobbypho2.wordpress.com

2.Архитектурният мащаб

Съществуващата настилка от едри гранитни павета отчита големината на площада и околните сгради. Ако бяха използвани по-дребни, то тогава те щяха по-скоро да се “загубят” като сив фон. Сегашната настилка допринася към монументалността на мястото. Допълва се от тротоарите, изпълнени с каменни плочи и розови павета.

3.Композиционната цялост

В своя фейсбук профил проф. Тодор Кръстев, почетен председател на БНК на ИКОМОС, изрази мнение, че паважът, “сдържан и лапидарен, е замислен в ансамбъл с Паметника на Незнайния воин”, наричайки последния един от най-добрите от това време. Всъщност паметникът също борави със семпли и монументални форми, отговарящи едновременно на строгостта, подхождаща на един военен паметник и на поклонението пред подвига и смъртта на незнайния воин.

4.Уважение към автора

Неотдавна трима български архитекти бяха санкционирани за нарушаване на авторски права и при това, свързани със сгради от соца. Сякаш забравяме, че макар и под условията на диктатура, архитектурният труд също попада под защита на авторското право. Отвъд това, арх. Николов е известен в паметта на родната архитектура не само със сградите, които оставя (например знакови обекти по Черноморието, сега неразпознаваеми), а и с мемоарите си „Размисли за архитектурата – Дневник“, които през Декември ви предложихме като идея за коледен подарък на архитект. Всъщност творчеството му черпи много от националния контекст и световните архитектурни тенденции, а подценяването на неговия труд довежда до развалянето на концепциите на много от реализираните му проекти.

Една от най-известните сгради на арх. Николов – пантеонът на възрожденците в Русе. | Снимка: Wikimedia Commons | ANUBIS76 | CC BY-SA 4.0

5.Защита на недвижимото културно наследство

Софийските сиви квадратни павета са обявени за недвижима културна ценност от местно значение – „керамични и гранитни паважи, положени преди 1944 г. на територията на град София”. Въпреки че паветата около храм-паметника “Св. Александър Невски” са поставени далеч след 1944 г., не бива да забравяме, че не е необходимо елемент на градската среда да има юридическа защита, за да бъде ценен. Решението за подмяна на такива настилки трябва да бъде взето информирано, след провеждане на подробни проучвания на средата.

Как да предотвратим подобни обърквания в бъдеще?

Ясно е, че няма как предложение в архитектурен конкурс да отчита абсолютно всички специфики на ситуацията. Именно затова в избора на печелившия проект трябва да участват достатъчно вещи лица, които да преценят до каква степен проектът е реализуем. Нормално е впоследствие той да подлежи на (по възможност минимална) преработка, която да е съобразена със законовата рамка и контекста.

Проект на площада, който в онлайн пространството може да бъде намерен само с минимална резолюция, което не позволява да се разчете дори легендата.

Реакциите срещу подмяната на паветата, имайки предвид, че в окончателния проект те остават, бяха наречени „манипулации” от страна на кмета. В очите на архитектите и гражданите обаче не всичко е политика. В спомена ни за столичните павета не изниква властта през 80-те години, а паметта на града с неговите характерни места – площади и улици, изпълнени с малки детайли. А както знаем “дяволът е в детайлите”. Няма как обществото да не е “на тръни” след ремонтите на булевардите “Витоша” и “Дондуков” и ул. “Граф Игнатиев”. Столичаните започват да асоциират всичко ново с лошо и некачествено. Всъщност решението на подобни обърквания е лесно. Столичната община може например да инвестира в уебсайт, в който гражданите да имат достъп до актуална информация за всички подобни проекти. Така те не могат да бъдат подлагани на интерпретация по отношение на изпълнението – и от страна на гражданите, и на политиците, и на изпълнителите.