На Международния ден на жената – 8-ми март, Ви разказахме за едни от първите жени в архитектурната професия. Отбелязахме техния незаменим принос в развитието на архитектурата в световен мащаб. Месецът на жената продължава и използваме възможността да споменем имената на още няколко значими дами-архитекти. Този път ще засегнем темата за жените в света на съвременната архитектура.

В предишната статия коментирахме все още ниския брой на дамите в архитектурната професия. Дори със слабо представителство в тази сфера, доминирана от мъжете, някои жени успяват да изплуват над сериозната конкуренция. Техните виждания за архитектура и дръзките им стилове успяват да оставят забележима следа.

Заха Хадид. Снимка: www.art1.ru

Може би първото име, което изниква в съзнанието на всеки, когато употребим словосъчетанието жена-архитект, е Заха Хадид. Това име се е превърнало в емблема за съвременна архитектура. Всеки архитект или просто любител на архитектурата може да различи характерния ѝ почерк. Уникалният ѝ стил предизвиква най-новите технологии да разгърнат пълния си потенциал, за да достигнат нейните представи за дизайн със скулптурно въздействие. Хадид използва това виждане при проектирането на сгради, обществени пространства, мебели и дори обувки. Тя остава в историята и като първата жена, носител на най-престижния приз за архитектура – наградата „Прицкер“. По време на успешната си кариера Заха Хадид споделя и мнението си за мястото на жената в професията:

„Това все още е свят на мъжете.”

Нери Оксман. Снимка: www.concordia.net

Други архитекти са насочили своя поглед далеч в бъдещето. Нери Оксман смята, че радикални промени скоро ще настъпят в архитектурния бранш:

„Вярвам, че в близкото бъдеще ще строим нашите сгради и домове с 3D принтери.”

Тя проявява интерес към интегрирането на биологията и компютърните науки в архитектурата. Оксман вижда света и пространството като организми, които са в константна промяна, точно затова се вдъхновява от био формите. Въвежда термина „материална екология”, за да опише по най-правилен начин своята работа.

Проектът за Копринен павилион. Снимка: www.archdaily.com

В проекта си за Копринен павилион тя проучва начините за преодоляване на съществуващите ограничения, които налага светът на масовата продукция в архитектурната сфера. В този експеримент тя имитира движенията на копринената буба с ръка-робот, за да създаде копринени панели, които формират купол. Като използва елементите на биологията, тя създава жива сграда. Нери Оксман твърди, че индустриалната революция е предначертала архитектурата на нашия век, но вече е време да се насочим към една нова архитектура, която е симбиоза между структура и обвивка.

Както казва самата Одил Дек, тя е отраснала, мислейки, че архитектите са мъже. След като е започнала обучението си по история на изкуството, тя е открила, че има силата да преследва своя път в тази „мъжка” професия. Описвана е като „креативна сила, духовита нарушителка на правилата и борец за равенство.” Дек прави своята забележителна крачка на архитектурната сцена, използвайки своя т.нар. хай-тек език.

Одил Дек. Снимка: www.arch2o.com

Основен цвят на нейния стил се явява тъмночервеният, който тя използва при почти всеки свой проект. Един много характерен пример на нейната работа е „Ресторант Фантом” в Парижката опера. Този проект е пример за симбиозата на две отблъскващи се реалности. Белите и червени биоморфни форми контрастират напълно на историческия таван, но успяват да създадат своеобразна хармония. Дързост може би е най-правилната дума, която може да опише стила на Одил Дек.

Ресторант Фантом в Парижката опера. Снимка: www.odiledecq.com

С работата си тя се противопоставя напълно на твърдението, че елегантността се характеризира със сдържаност.

Дизайнът на Аманда Левет балансира в себе си интуитивното със стратегическото – постоянно проучване, иновация, колаборация и внимание към детайла. Тя непрестанно преследва използването на най-новите материали и техники. Левет търси начини, чрез които нейният дизайн да оказва позитивно влияние не само върху посетителите на нейните сгради, но и върху цялото общество в контекста на града. Тя казва: „Прагът е моментът, който променя всичко. Той показва какво е сграда и какво е нещо друго.” Връзките на праговете дефинират нейния стил.

Аманда Левет. Снимка: www.e-architect.co.uk

Музеят МААТ в Лисабон е сграда, създадена за хората на Лисабон и всички, които искат да му се насладят. Тя противоречи на рязката граница между сграда и публично пространство. Дори визуално самата структура е превъплъщение на пейзаж, който подканва за срещи между хората, посетителите и туристите от една страна, а от друга служи за връзка между града и жителите му.

„Богатството на архитектурата превъплъщава всичко това, което означава да бъдеш човек.”

Музеят МААТ в Лисабон. Снимка: www.dezeen.com

Нетрадиционните им виждания, различните им подходи и уникалността на всяка една от тези дами дефинират характерните им стилове и им позволяват да изпъкнат на архитектурната сцена. Едно нещо обединява всички тях – смелостта им и непрестанното им желание да преминат отвъд границите на познатите материали, принципи и технологии. Те постоянно търсят и откриват новости, чрез които да се разшири разбирането за съвременна архитектура.

Заредете още от Зекие Емин
Load More In Архитектура

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

МЕТРОСТАНЦИЯТА – ФОРМА НА ИЗКУСТВО
Как Стокхолмското метро се превърна в арт галерия?

© Conor MacNeill Какви са първите асоциации, които правите, когато чуете думата „метростан…