На Международния ден на жената – 8-ми март, Ви разказахме за едни от първите жени в архитектурната професия. Отбелязахме техния незаменим принос в развитието на архитектурата в световен мащаб. Месецът на жената продължава и използваме възможността да споменем имената на още няколко значими дами-архитекти. Този път ще засегнем темата за жените в света на съвременната архитектура.

В предишната статия коментирахме все още ниския брой на дамите в архитектурната професия. Дори със слабо представителство в тази сфера, доминирана от мъжете, някои жени успяват да изплуват над сериозната конкуренция. Техните виждания за архитектура и дръзките им стилове успяват да оставят забележима следа.

Заха Хадид. Снимка: www.art1.ru

Може би първото име, което изниква в съзнанието на всеки, когато употребим словосъчетанието жена-архитект, е Заха Хадид. Това име се е превърнало в емблема за съвременна архитектура. Всеки архитект или просто любител на архитектурата може да различи характерния ѝ почерк. Уникалният ѝ стил предизвиква най-новите технологии да разгърнат пълния си потенциал, за да достигнат нейните представи за дизайн със скулптурно въздействие. Хадид използва това виждане при проектирането на сгради, обществени пространства, мебели и дори обувки. Тя остава в историята и като първата жена, носител на най-престижния приз за архитектура – наградата „Прицкер“. По време на успешната си кариера Заха Хадид споделя и мнението си за мястото на жената в професията:

„Това все още е свят на мъжете.”

Нери Оксман. Снимка: www.concordia.net

Други архитекти са насочили своя поглед далеч в бъдещето. Нери Оксман смята, че радикални промени скоро ще настъпят в архитектурния бранш:

„Вярвам, че в близкото бъдеще ще строим нашите сгради и домове с 3D принтери.”

Тя проявява интерес към интегрирането на биологията и компютърните науки в архитектурата. Оксман вижда света и пространството като организми, които са в константна промяна, точно затова се вдъхновява от био формите. Въвежда термина „материална екология”, за да опише по най-правилен начин своята работа.

Проектът за Копринен павилион. Снимка: www.archdaily.com

В проекта си за Копринен павилион тя проучва начините за преодоляване на съществуващите ограничения, които налага светът на масовата продукция в архитектурната сфера. В този експеримент тя имитира движенията на копринената буба с ръка-робот, за да създаде копринени панели, които формират купол. Като използва елементите на биологията, тя създава жива сграда. Нери Оксман твърди, че индустриалната революция е предначертала архитектурата на нашия век, но вече е време да се насочим към една нова архитектура, която е симбиоза между структура и обвивка.

Както казва самата Одил Дек, тя е отраснала, мислейки, че архитектите са мъже. След като е започнала обучението си по история на изкуството, тя е открила, че има силата да преследва своя път в тази „мъжка” професия. Описвана е като „креативна сила, духовита нарушителка на правилата и борец за равенство.” Дек прави своята забележителна крачка на архитектурната сцена, използвайки своя т.нар. хай-тек език.

Одил Дек. Снимка: www.arch2o.com

Основен цвят на нейния стил се явява тъмночервеният, който тя използва при почти всеки свой проект. Един много характерен пример на нейната работа е „Ресторант Фантом” в Парижката опера. Този проект е пример за симбиозата на две отблъскващи се реалности. Белите и червени биоморфни форми контрастират напълно на историческия таван, но успяват да създадат своеобразна хармония. Дързост може би е най-правилната дума, която може да опише стила на Одил Дек.

Ресторант Фантом в Парижката опера. Снимка: www.odiledecq.com

С работата си тя се противопоставя напълно на твърдението, че елегантността се характеризира със сдържаност.

Дизайнът на Аманда Левет балансира в себе си интуитивното със стратегическото – постоянно проучване, иновация, колаборация и внимание към детайла. Тя непрестанно преследва използването на най-новите материали и техники. Левет търси начини, чрез които нейният дизайн да оказва позитивно влияние не само върху посетителите на нейните сгради, но и върху цялото общество в контекста на града. Тя казва: „Прагът е моментът, който променя всичко. Той показва какво е сграда и какво е нещо друго.” Връзките на праговете дефинират нейния стил.

Аманда Левет. Снимка: www.e-architect.co.uk

Музеят МААТ в Лисабон е сграда, създадена за хората на Лисабон и всички, които искат да му се насладят. Тя противоречи на рязката граница между сграда и публично пространство. Дори визуално самата структура е превъплъщение на пейзаж, който подканва за срещи между хората, посетителите и туристите от една страна, а от друга служи за връзка между града и жителите му.

„Богатството на архитектурата превъплъщава всичко това, което означава да бъдеш човек.”

Музеят МААТ в Лисабон. Снимка: www.dezeen.com

Нетрадиционните им виждания, различните им подходи и уникалността на всяка една от тези дами дефинират характерните им стилове и им позволяват да изпъкнат на архитектурната сцена. Едно нещо обединява всички тях – смелостта им и непрестанното им желание да преминат отвъд границите на познатите материали, принципи и технологии. Те постоянно търсят и откриват новости, чрез които да се разшири разбирането за съвременна архитектура.

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Зекие Емин
Load More In Архитектура

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

Започва реконструкцията на Топлоцентралата

През 2017 г. по поръчка на Столична община WhAT Association организира конкурс за изготвян…