Вече Ви разказахме за мястото на жените в архитектурната история, както и за дръзките дами на съвремeнната архитектурна сцена. Искаме да Ви представим още няколко жени, които са оставили своя почерк върху архитектурата на нашия век. Знаем, че е невъзможно да изчерпаме всички имена, които непрестанно творят и допринасят за развитието на архитектурата, но това само доказва засилващото се влияние на дамите в наши дни. В тази статия се опитахме да отбележим още няколко значими жени-архитекти, чийто стил може да се характеризира с минимализъм и подход към личността.

Казуйу Сейма. Снимка: www.resite.org

Казуйо Сейма е известна със своите модернистични и чисти линии.

В творбите си тя използва кубове, геометрични форми, стъкло, мрамор, метал и други лъскави повърхности – на пръв поглед прости елементи, които комбинира по гениален начин, придавайки на сградите си футуристичен силует. Сейма се стреми винаги умело да комбинира сградите със заобикалящата среда, като не пропуска да подчертава връзката между интериор и екстериор. Тя се концентрира върху проектирането на музеи и образователни центрове. Точно с такъв проект става носител на награда „Прицкер” през 2010.

„Новият музей за съвременно изкуство” в Ню Йорк. Снимка: www.thegentlewoman.co.uk

В музейната архитектура блясва с „Новият музей за съвременно изкуство” в Ню Йорк. Подходът ѝ отново е минималистичен – купчина от наредени кубове с разминавания помежду си. Изчистената форма поставя сградата в симбиоза със заобикалящите я структури, а разминаването ѝ осигурява динамиката, която я прави забележима.

Мая Лин. Снимка: www.crystalbridges.org

Отличителният стил на Мая Лин се характеризира с минимализъм, който предизвиква вниманието на индивида по дискретен начин. Може би най-известното ѝ произведение е Мемориалът на ветераните от Виетнам във Вашингтон. В началото той събира много противоречиви мнения, но днес е смятан за шедьовър. Тя го описва като „модерният начин за интерпретиране на войната и признанието на всеки изгубен живот.” По стената на монумента с дребен шрифт са изписани имената на всички жертви. Това приканва зрителя да се доближи, да ги прочете и да изживее монумента по интимен начин.

Творбите ѝ стават сцена и причина за инвидидуалното изживяване на всеки човек.

В другите си проекти тя набляга и на принципите на устойчивостта, които използва при мащабни арт инсталации, обществени и жилищни сгради.

Мемориалът на ветераните от Виетнам във Вашингтон. Снимка: www.notevenpast.org

Анабел Селдорф става известна с многобройните си проекти за високи жилищни сгради в Манхатън. Нейният стил се характеризира с елегантност. Той е описван от известни критици с думите „лек модернизъм с крайна прецизност и перфектни пропорции”, наричана е още „модернист на интересната простота” и „майстор на детайла.”

Анабел Селдорф. Снимка: www.baumeister.de

Дългогодишната ѝ практика е изпълнена и с проекти за галерии, студиа, културни институции, унивеситети, хотели, интериори и т.н. В момента Селдорф е един от най-търсените архитекти за жилищни сгради в Ню Йорк. Елегантният и функционален интериорен дизайн, който тя създава, превръщат нейните проекти в най-желаните за всеки нюйоркчанин.

Самата тя твърди, че се стреми към дизайн, който е превъплъщение на „хуманизма и поезията.”

Сграда 10 Bond Street. Снимка: www.selldorf.com

Работата на Шарън Дейвис е мотивирана от вярата ѝ в трансформативната сила на дизайна. Тя вярва, че успехът на един проект се измерва с влиянието, което той оказва върху правата на човека за социална и икономическа справедливост и здравословна и устойчива среда за обитаване.

Нейната мисия е създаването на сгради, които могат да променят бъдещето на общностите.

Философията ѝ за социален дизайн за първи път става достояние на световната общност с проекта ѝ за „Женски център за развитие” в Руанда. (Women’s opportunity center).

„Женски център за развитие” в Руанда. Снимка: www.uncubemagazine.com

Целта ѝ е създаването на среда, водена от напредничаво мислене, която има силата да образова местните жени. В кампуса са разположени магазини, градини и обществени пространства, групирани под формата на павилиони, вдъхновени от местните села. Производството и продажбата целят да обучат жените в различни аспекти. „Проектът е повече от място за събиране на местните жени. Той създава икономически възможности за тях, както и солидна социална инфраструктура.”

Градините в центъра. Снимка: www.uncubemagazine.com

Дейвис е пример за жена, която със своята работа не само оставя отпечатък на архитектурната сцена, а и успява да създаде подходяща среда за жени, които също заслужават равенството и възможностите, с които се характеризира нашият век.

В тази малка поредица едва ли сме успели да споменем имената на всяка заслужила дама-архитект. Всъщност това, което трябва да ни говорят тези примери е, че жените имат своето място в архитектурата и тяхното влияние се увеличава с всеки ден. Всяка жена в тази сфера, както и във всички други сфери, заслужава да бъде поощрявана да не се отказва от своя път и своята страст.

Заредете още от Зекие Емин
Load More In Архитектура

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

Предстои конференция на тема „СИСТЕМИ ЗА СТРОИТЕЛСТВО С ЕСТЕСТВЕНИ МАТЕРИАЛИ”
Тя ще се проведе на 24-ти и 25-ти април

Светът, който населяваме днес, е изграден от човечеството в продължение на дълги години. П…