Арх. Ангел Захариев е роден през 1978г. в гр. София. Завършва специалност „Архитектура“ в Университета по Архитектура, строителство и геодезия през 2003г, а по-късно специализира в Института по жилищна политика и градско развитие (Institute of Housing and Urban Development Studies – IHS) към университет Еразмус, Ротердам, Холадния.
През 2005 г. заедно с арх. Асен Милев основават архитектурно бюро “А и А Архитекти” ООД. Арх. Ангел Захариев е носител на редица архитектурни и градоустройствени награди и е един от основателите на фондацията „Група Град“, където активно защитава позицията си за промяна в архитектурните тенденции и градското планиране.

  • Вие сте архитект, визионер и преподавател. Какви послания отправяте с проектите си?

Архитектурата формира средата на живот на хората, а задачата на архитекта е непрекъснато да търси нови възможности за подобрението ѝ.

Той не трябва да мисли за проектите си само като за бизнес задача или поле за самоизява, а да се опитва с тях да реши някакъв проблем или да даде послание, с което да насочи пазара или обществената енергия в някаква положителна посока.

Строителството е бавен и все още нискотехнологичен процес, а в същото време технологиите се развиват с ускоряващи  темпове и променят живота ни ежедневно. Затова проектите ни трябва да бъдат иновативни, да носят духа на времето, но и да гледат смело напред в бъдещето. Трябва да създаваме проекти, които са на ръба на днешните технологични възможности, за да могат те да бъдат адекватни на момента, в който бъдат построени и започнат да функционират.

Архитектурата и урбанизмът са неразделно свързани и всяко едно архитектурно произведение не може да бъде разглеждано самостоятелно, без да се отчита неговото влияние върху прилежащата градска среда. Затова проектите трябва да се съобразяват със средата, в която се изграждат, и да търсят с какво могат да допринесат за подобряването ѝ.

Светът е много динамичен и проблемите и тенденциите в архитектурата и урбанизма се менят много бързо. В същото време има многобройни и лесно достъпни канали за информация и ние, архитектите, сме задължени да бъдем добре информирани накъде се развива нашата професия и да бъдем активни участници в този процес.

Голяма част от архитектите в България не осъзнават каква сила имат да формират бъдещето и сами си поставят ограничения. Работят с остарели догми и лимитирана информация, разчитат на инерцията и на занаятчийско-манифактурен подход, без да си поставят предизвикателства. Годините на прехода научиха цяло поколение български архитекти да са пасивни участници в строително-инвестиционният процес. Свикнаха просто да прилагат желанията на инвеститори и строители, без да предлагат нови решения и визионерство.

Тази практика ни откъсна сериозно от актуалните теми в световната архитектура, гилдията потъна в анонимност и сведе активността си до производство на папки с чертежи.

За щастие, в момента израства едно ново поколение от млади и амбициозни архитекти и урбанисти, които умело боравят с огромния обем от професионална информация, и се опитват да следват актуалните световни тенденции. Те имат желание да участват по-активно в обществения живот и са по-малко склонни на компромисите, които направиха предишните поколения.

Заради тях си заслужава да се споделя натрупаният опит и да се участва в лекции, семинари, форуми и изложби.

  • Работата ви неизменно се свързва с проектирането на „София Кепитъл Сити“. Какво мислите за строежа на небостъргачи в столицата и бъдещето на градската тъкан?

По ред причини, високите сгради ще се появяват все по-често в големите градове и София няма как да бъде изключение от тази тенденция. Важното е какви са те и къде се намират.

Има места в града, където те са неподходящи, защото тяхната поява ще повлияе негативно на градската среда. Крайно неподобаващо е строителството на високи сгради в историческия център на София. Той е характерен със свързано застрояване по контура на улиците с 5-6 етажни сгради и появата на небостъргачи ще унищожи характера на този тип градска среда. Също така, строителството на високи сгради в зоните на юг от околовръстното към Витоша е неподходящо заради огромната разлика в мащаба в тези райони между едно- и дву-етажните къщи с дворове, и евентуалните небостъргачи.

В същото време, в периферията на центъра, по продължение на главните градски булеварди, в зоните около метростанциите няма причина да се ограничава строителството им. Остаряло е схващането, че всички високи сгради трябва да бъдат концентрирани на едно място. Много по-подходящо е развитието на няколко вторични градски центрове със сгради с по-голяма интензивност и височина на застрояването. Разбира се, трябва да се определят максимални височини на застрояването, съобразени с географските особености и характеристиките на зоните.

Изображение: ©www.http://aaa.bg

Много важно е каква е архитектурата на високите сгради.  Една и съща като обем и височина сграда може да изглежда по много различни начини, и съответно да влияе положително или негативно за градската среда и силуета на града. Архитектурният образ може да бъде елегантен и вълнуващ, но може да бъде и тромав и неприветлив. Също така, ключова е връзката на сградата с прилежащата градска среда на нивото на терена. Тя може да генерира оживление на пространството около нея, както и обратното, може да смазва с огромния си мащаб или да има човешки мащаб на нивото на улицата. Затова ролята и отговорността на архитекта при проектирането на високите сгради е много голяма и професионалистите, които работят по такива проекти, трябва да са много добре подготвени за различните предизвикателства.

  • През последните години обществото се замисля за облика на столицата. Какво е вашето виждане – какъв трябва да е градът, в който живеем?

Повишената гражданската активност и фокусирането на общественото внимание върху градската среда и архитектурата са еволюционни процеси, за който ни бяха необходими години на узряване. Осъзнаването, че средата, в която живеем, извън прага на домовете ни, е дори по-важна от доходите ни за качеството на живот, е ключов стадий в развитието на градските общества.

Сега достигнахме до момента, в който в големите български градове се формират такива настроения, но те са все още стихийни и неуправляеми.

Големият проблем е, че местното управление и политиците не са подготвени да работят в такава среда, и това води до абсурдни ситуации, като казуса „Младост“, или „битката“ с небостъргачите. В градското планиране и управление няма място за популизъм, защото винаги ще има потърпевши и ощетени от важните решения за развитието на града.

София (Снимка: ©www.womenability.org)

Давам един прост пример – има обществен консенсус, че замърсяването на въздуха е основен проблем в града и един от големите замърсители са старите автомобили, но политиците ги е страх да вдигнат данъците и да забранят движението на най-замърсяващите. Има още десетки такива примери за популистки решения в ущърб на развитието на града.

За да се използва обществената енергия и да се насочва в позитивна посока, е необходима много сериозна работа на експерти, които да водят диалога със засегнатите групи и да се търси решение на проблемите в дългосрочен план. За съжаление, в момента виждаме точно обратното и в двете посоки – както е възможно един малък протест на група недоволни граждани да блокира важна инвестиция за града, така и много ключови инвестиции на обществени средства нямат правилната комуникация и съгласуване със заинтересованите общности.

Градът, в който живеем, трябва умело да използва потенциала си, за да привлича инвестиции и да промени имиджа си на периферна пост-социалистическа столица със западнала инфраструктура. Преди всичко, обаче, София трябва да стане добър град за живеене. Това означава добра градска среда – площади, тротоари, пешеходни улици и паркове, удобен и ефективен градски транспорт, многообразие от културни и спортни обекти със забележителна архитектура.

  • Вие сте част от „Група Град“. Бихте ли ни разказали какви са проблемите в градоустройствения план и архитектурните решения в София?

София има много сериозни структурни проблеми, по които трябва да се работи в следващите десетилетия. Един от сериозните проблеми на града е пространствената „дезинтеграция“ на различните му райони. Липсата на добри връзки между кварталите и непреодолимите физически граници – ж.п. линии, необлагородени корита на реки и дерета, булеварди без възможност за удобно пресичане, стари западнали индустриални зони, пустеещи земи, предвидени за паркове и т.н. изолират големи територии и забавят тяхното развитие. В същото време има зони с повишен инвестиционен интерес, където липсва базова инфраструктура и публични пространства, което води понякога до сериозно натоварване на тези територии, но в други случаи и на загуба на значими частни инвестиции. В резултат на това в града се забелязва все по-голям дисбаланс между различните райони, който ще се задълбочава, ако не се предприемат сериозни инвестиции в адекватна инфраструктура и обществени пространства.

Интересни процеси се случват и в центъра на града.

Голяма част от него е в сериозен упадък и има риск да се превърне в маргинално място, генериращо социални проблеми, докато в друга част от центъра има голямо съсредоточаване на активности и туристически потоци, но движещи се по отчайваща за пешеходците инфраструктура от разбити тротоари и паркирали автомобили.

Архитекти за позитивна промяна на обществената архитектура в България (Снимка: ©http://www.grupagrad.com)

Друг много голям проблем е, че нямаме публични инвестиции в качествена архитектура, която да създава добавена стойност за града и да изгражда характерен облик. Липсват инвестиции в значими обществените обекти, като музеи, галерии, концертни зали, мащабни спортни и инфраструктурни съоръжения, ключови градски пространства – площади и пешеходни зони. Ако има такива инвестиции, те се пропиляват в безлична и неадекватна архитектура. Например, по света новите метростанции се разглеждат като нови забележителности на градовете, докато при нас дори не знаем кой ги проектира. Друг пример за пропилян шанс е Арена Армеец – голяма обществена инвестиция, но без забележителна архитектура. Частните инвестиции не могат да запълнят този вакуум, те са второстепенните участници във формирането на образа на града. Колкото и молове и небостъргачи да построим, те не могат да променят имиджа на града, както един забележителен нов парк или нов музей по примера на „Хай-лайн“ в Ню Йорк или „Гугенхайм“ в Билбао.

За съжаление, вече десетилетия нямаме сериозно планиране на публичните инвестиции в града. Те се случват стихийно или „на парче“, без проучване на ефектите от въздействието им върху пространствената структура и градската икономика. Няма връзка между инвестициите и устройственото планиране, не се търсят иновативни методи за финансиране и не се използва потенциалът на публично-частното партньорство. Вместо да се помага на мащабните частни инвестиции, обикновено се пречи.

Самото планиране на града е почти невъзможно в момента заради липсата на адекватна изходна информация – няма актуални данни, обвързани с територията за броя на населението, демографска структура, социален статус, икономическа активност и т.н. Няма актуални данни за трафика – натоварване, сезонно изменение, дестинации и маршрути, процент на използване на видовете транспорт. Десетилетия се неглижираше събирането и анализирането на информация за града, а за това са необходими средства, които, за съжаление, още липсват.

  • Вашето студио спечели поръчката за проектиране на пространството около Централна ЖП гара в София. Бихте ли ни разказали повече за проблемите, които искате да разрешите, и облика, към който се целите?

Нашият проект в конкурса за концепция за развитието на зоната около Централната гара беше отличен от престижното международно жури, заради комплексния подход и предлаганата коренна промяна във функционирането на градската среда. В момента тя е доминирана от автомобилите, а пешеходците са натикани под земята в пустеещи и неугледни тъмни подлези.

Ние предлагаме да се обърне функционирането на средата – пешеходците да излязат на повърхността, а автомобилите да слязат под земята.

Друг важен момент в предложението ни е програмата за оживяването на пространството и интегрирането му в градската тъкан. Заради лошото състояние на железниците ни, пътникопотокът през гарата не е достатъчен да го оживи. Затова предлагаме районът да се насити с разнообразни функции и активности 24 часа, 7 дни в седмицата, включващи микс от хотели, ресторанти, търговски обекти, офиси и жилища. Предлагаме също на това място да се разположат ключови обекти от общоградско значение, които да генерират допълнителни посетители в територията и да създадат „дестинация“ за туристи и посетители, както и за жители от други райони на града. Предлагаме да се изгради нова концертна зала, музей, център за събития, библиотека, факултет на университет. Тези обекти, освен че ще оживят допълнително пространството, ще променят коренно и имиджа на територията. Задължително е те да имат впечатляваща архитектура, за да се превърнат в нови градски забележителности.

Предлагаме изграждането на връзки с територията на север от Централна гара, която в момента е напълно откъсната от града. Нейното развитие може да се отключи само чрез изграждането на удобен пешеходен и автомобилен достъп, както и чрез изграждането на обекти, променящи имиджа, като център за съвременно изкуство в сградата на ЖП завода. След това ще дойдат и частните инвестиции в жилища и офиси.

Вярваме, че с развитието на територията около Централна гара може да се отключи развитието на цялата северна част на града, която изостава сериозно в момента за сметка на южните и източните райони.

Проектът за концепция за развитието на зоната около Централната гара (Снимка: ©www.http://1kam1.com)

Районът има голям потенциал за развитие заради добрата инфраструктура, наличието на всички видове транспорт, големи празни терени с общинска и държавна собственост и с възможности за развитие на публично-частни партньорства.

 

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Траяна Цветкова
Load More In Личности

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

Възможна ли е култура в строителния процес?
Бокал Инженеринг в Академия Лидерите

Бокал инженеринг бяха гост-лектори на четвъртия модул от Академия Лидерите Сезон 3, като к…