Другите лица на архитектурата

Диана Тодорова е архитект с доста богат опит в професията за скромната си възраст. Тя започва работа в студио „ASD“ още докато е студент 2-ри курс в УАСГ, междувременно участва в „Детска архитектурна работилница“, а също така е и един от основните създатели на „Студио ПроЖектиране“. След завършването й вятърът я отвява към Порто, Португалия, където стажува при японеца Рен Ито. Именно там тя се „запалва“ по 3D принтирането. Две години след дипломирането й я намираме във Виго, Испания, където съвместно с ФабЛаб Виго е основала курс по 3D принтиране и роботика за деца и междувременно собствена марка 3D принтирани бижута. Повече за алтернативния си път в професията ни разказа самата тя.

Разкажи ни как се озова във Виго?

Още когато за първи път заминах на Еразъм обучение в Малта през 2015г., в мен се събуди страстта към пътуването и любопитството към живота на различни места по света. Казах си, че след завършването задължително ще продължа културното си „разследване“ и ще се запозная с поне още една държава. В Порто прекарах една година благодарение на възможността Еразъм стаж. Студиото, което избрах за свой домакин, се оказа, че споделя общо пространство и с ФабЛаба “Opo Lab” в Порто. Това съвпадение за мен бе фундаментално, защото ме срещна с една нова и необятна страна на архитектурата, която не познавах добре до този момент. В Opo Lab осъзнах, че светът на технологиите се развива с темпове, които не съм си представяла. Стори ми се интересно и редно да тръгна по тази нова пътека, защото си дадох сметка, че след 30 години светът ще бъде тотално различен и не ми се иска да го дочакам с рапидографи в ръка или със съвременния им еквивалент AutoCAD. Започнах да се интересувам от иновации, от най-полезните и даващи повече възможности софтуери, както и от опазването на околната среда. Оказа се, че в 3D принтирането намирам всички тези компоненти, които неминуемо ще навлязат в масовата употреба. Във ФабЛаб-а научих много за 3D принтирането и имах възможността да експериментирам.

Още откакто започнах да организирам работилници с деца в София, винаги работата с малчуганите ми е доставяла изключително удоволствие. Вследствие на тези предпоставки ми хрумна идеята за бизнес план, в който мога да съчетая любимата си работа с деца и новите си умения по 3D принтиране и да създам своя собствена работилничка за деца със страст към роботиката. Тогава открих програмата Еразъм за млади предприемачи, която ми предостави възможността да развия своя бизнес план в нова страна, като ме финансира за половин година. Така всички елементи от пъзела се навързаха и ето ме днес във Виго.

Какво представлява твоята работилница?

Edu.at е уъкшоп, в който използваме съществуващ образователен робот, който ФабЛаб-ът закупи още когато пристигнах. Самият модел разполага с различни сензори, които програмираме и използваме в зависимост от играта. Една от последните игри, които създадох, бе базирана на звуков сензор, като целта беше чрез детекция на звук да се контролира моториката на робота. Играта представляваше рали с препятствия, в които децата трябваше чрез ръкопляскане, което се засича от звуковия сензор, да манипулират движението на робота, така че да го накарат да избягва препятствия. Изработваме също всякакви фигурки и играчки, чиито прототипи децата сами могат да отпечатат на 3D принтера и така да превърнат рисунката си в реалност за няколко часа. Започваме с проект на лист хартия, учим базовите форми и след това създаваме самия обект.

Изключително забавно е да произвеждаш собствените си идеи за играчки.

Още по-интересното е, че в бъдеще ще можем да разполагаме не само с 3D принтер, но и с машина, която да рециклира материала, който се използва. Представете си – създаваш своята играчка, омръзва ти, чупиш я, рециклираш материала и от него си правиш нова играчка.

Внедряването на роботиката и технологиите в образованието е изключително важно за мен, тъй като така можем да използваме компютрите, които са неделима част от живота на съвременните младежи в креативна посока.

В моята работилница децата се забавляват, научавайки.

Напоследък се занимаваш и с изработването на 3D бижута. Разкажи ни за най-новия си проект.

Новата ми страст е в съчетанието на технологията и изкуството. В момента изработвам 3D принтирани бижута. Създадох си собствена марка, наречена Uniqueode. Tъй като на практика изделията ми не са hand-made (ръчно изработени), шеговито реших да ги наричам brain-made (умно изработени). Интересното е, че използвам рециклируем метал и пластмаса. Чрез алгоритъм създавам всевъзможни комбинации от красиви геометрични форми, като процесът е изненадващо бърз. За изработката на една обица са необходими около 15 минути. Важно е да се научим да работим по-умно, а не повече (смее се).

Покрай този проект осъзнах и колко много се вълнувам всъщност от илюстрация и графичен дизайн. В момента разработвам каталог, с който да представям продуктите си. Тъй като всеки чифт обеци е различен и никога няма да бъде повторен, за мен е много важно зад всяка създадена форма да има история, която аз разказвам графично. Така имам възможността да развивам креативността си по всякакви начини. Мисля, че никога не съм се чувствала по-жива, чувството е неописуемо.

Има ли други теми в архитектурата, които те вълнуват и мислиш ли да се върнеш към проектирането?

Не съм се отказала от проектирането, а само от най-често срещаната му форма. Темите, над които все повече размишлявам напоследък, са социалните пространства, споделените независими места, функциониращи на комунален принцип. Наскоро се занимавах с подобен идеен проект съвместно с ФабЛаб-а във Виго за превръщането на хале в споделено пространство. Като студент, който е специализирал „История и теория на архитектурата“, неминуемо имам интерес към намирането на ново обитание на старите сгради, свързано със съвременния живот.

Интересувам се също от off-grid къщи, даже се занимавам доброволно с проектирането на такава в момента, а ако остана и в бъдеще във Виго, ще се заема и с изграждането й. Ще ми се да се научим да живеем по-чисто и да търсим нови алтернативи, да сме по-любопитни и заинтересовани от околната среда. Представям си, че в бъдеще ще имам възможността да се занимавам изцяло с доброволна архитектура, която може и да не ми носи доход, но поне ще чувствам удоволствие и удовлетворение. Иска ми се да се включа в проекти като тези на „Архитекти без граници“ или подобни, в които реално чрез познанията си можеш да помогнеш на дадено общество. Интересувам се от проекти, необходими в ситуации след бедствия, такива за решаване на световни екологични проблеми и дори в образоването на хлапета и общности в това как сами да строят необходимите си пространства.