„Фотографът е този, който рисува със светлина. Той е човекът, който разказва и преразказва света с помощта на отблясъците и сенките.“ С тези думи гласът на Вим Вендерс ни отвежда в света на фотографията във филма си „Солта на Земята“, посветен на знаменития Себастиао Салгадо. Светлината, времето и пространството са основните изразни средства на фотографията, като тяхното усвояване е в пъти по-трудно от техничната подготовка. Пътят на снимането е дълъг. Сякаш камерата ни подарява още един чифт очи, с който трябва да се научим да виждаме. Нещата, които ни заобикалят придобиват облик, незабележим за обикновения поглед и пристъпват от реалността в света на илюзорното. Щрак! И моментът си е отишъл, остава ни само снетата история на един-единствен миг върху лента. Изумително е колко много може да се разкаже за части от секундата.
Неслучайно един от любимите модели на фотографията е архитектурата. Визуалните изкуства не си служат с думи, те синтезират смисъла във форми и картини. Заснемането на сгради и градове пресъздава безмълвно изкуство, което само по себе си е лишено от думи. В това се крие и силата на диалога между двете изкуства, в интерпретацията. Създаването на добра архитектурна фотография се състои в обстоятелственото изследване на феномена „архитектура“, във вглеждането на неговия език и детайлите, които могат да го разгадаят или интерпретират. Няма рецепта, която да ни научи да виждаме историята и динамиката в статичното пространство, но има някои установени практики, които могат да ни послужат като стартова линия.
Невъзможна реалност.
Първо, развихрете фантазията си – направете така, че реалността на сградата да изглежда невъзможна; като че ли е оптична илюзия. Снимките отдолу създават особено усещане за световъртеж. Ако ги наблюдаваме достатъчно дълго, се чувстваме сякаш всеки момент ще паднем в небето.
Завъртете камерата, изкривете ъгъла.
Снимките от по-странна гледна точка придават драматичност и любопитство. Иска ни се да разберем коя е правилната перспектива, което не винаги е очевидно и това остава особена загадка у наблюдаващия.
Светлината е всичко.
Наблюдавайте промените й. Няма правилна позиция на слънцето, съществува само ефектът, който искаме да постигнем. Създайте звук или тишина, движение или покой. Светлината позволява да играем с нея.
Разучете детайлите.
Ъглите, таваните , стълбищата, пукнатините, парапетите, инсталациите, текстурите. Всеки дребен елемент може да се окаже протагонист в сценария. Предварителна подготовка и четенето за сградата, която ще снимаме, може да бъде от голяма помощ.
Перспективата е фундаментална.
Архитектурата не е само във формите и размерите, но и в линиите. Когато снимаме, би следвало да оставим вертикалните линии да бъдат вертикални и перпендикулярни на хоризонта. Усещането за симетрия невинаги е скучно, то помага на баланса и хармонията във възприятието. Изкривяването на линиите трябва да бъде осъзнато и засилено, за да не стои като грешка.
Използвайте отраженията.
Стъклата, локвите, водните елементи и мокрите улици са любими методи за игра със статичното. Застопорените елементи сякаш танцуват върху огледалните повърхности и придават динамика и дълбочина на изображението.
Снимайте в черно-бяло.
Цветовете разсейват. Или трябва да са малко и умишлено акцентирани, или въобще да не присъстват. Архитектурната фотография е най-експресивна, когато е безцветна. Формите и структурите са оголени и неподправени в черно-белия кадър, подвластни единствено на тихата игра между светлината и мрака.
Слейте хората с архитектурата.
Присъствието на хората сред архитектурната среда е интересен елемент от фотографския сюжет. Човешката фигура може да се използва както за придаване на живот, движение и мащаб, така и като статичен елемент от натюрморт. Фотографът Салгадо използва по забележителен начин светлината, за да слее човешкото тяло с обкръжаващата го индустриална обстановка. В неговите снимки, сякаш и ние сме метални, сякаш сме от плат, като че ли самите ние сме елементи на архитектурата.
Гледайте снимки.
Положителното на фотографията е, че благодарение на нея можем да опознаем сгради, които никога няма да имаме шанса да видим и така да възприемем архитектоничния им език. Снимките ни дават възможност да обогатим архитектурния си речник.
Професионалната техника и методите на пост-продукцията са неделима част от фотографския процес. Преди обаче да прибързваме с най-скъпото оборудване, трябва да се научим да „виждаме“. Опознайте композицията, изследвайте светлината и търсете любопитните акценти в пространството.