Skip to main content
search

„Фотографът е този, който рисува със светлина. Той е човекът, който разказва и преразказва света с помощта на отблясъците и сенките.“ С тези думи гласът на Вим Вендерс ни отвежда в света на фотографията във филма си „Солта на Земята“, посветен на знаменития Себастиао Салгадо. Светлината, времето и пространството са основните изразни средства на фотографията, като тяхното усвояване е в пъти по-трудно от техничната подготовка. Пътят на снимането е дълъг. Сякаш камерата ни подарява още един чифт очи, с който трябва да се научим да виждаме. Нещата, които ни заобикалят придобиват облик, незабележим за обикновения поглед и пристъпват от реалността в света на илюзорното. Щрак! И моментът си е отишъл, остава ни само снетата история на един-единствен миг върху лента. Изумително е колко много може да се разкаже за части от секундата.

image: https://www.pinterest.com

Неслучайно един от любимите модели на фотографията е архитектурата. Визуалните изкуства не си служат с думи, те синтезират смисъла във форми и картини. Заснемането на сгради и градове пресъздава безмълвно изкуство, което само по себе си е лишено от думи. В това се крие и силата на диалога между двете изкуства, в интерпретацията. Създаването на добра архитектурна фотография се състои в обстоятелственото изследване на феномена „архитектура“, във вглеждането на неговия език и детайлите, които могат да го разгадаят или интерпретират. Няма рецепта, която да ни научи да виждаме историята и динамиката в статичното пространство, но има някои установени практики, които могат да ни послужат като стартова линия.

image: pinterest.com

Невъзможна реалност.

Първо, развихрете фантазията си – направете така, че реалността на сградата да изглежда невъзможна; като че ли е оптична илюзия. Снимките отдолу създават особено усещане за световъртеж. Ако ги наблюдаваме достатъчно дълго, се чувстваме сякаш всеки момент ще паднем в небето.

image: https://cdn-images-1.medium.com

Завъртете камерата, изкривете ъгъла.

Снимките от по-странна гледна точка придават драматичност и любопитство. Иска ни се да разберем коя е правилната перспектива, което не винаги е очевидно и това остава особена загадка у наблюдаващия.

image: https://cdn-images-1.medium.com

Светлината е всичко.

Наблюдавайте промените й. Няма правилна позиция на слънцето, съществува само ефектът, който искаме да постигнем. Създайте звук или тишина, движение или покой. Светлината позволява да играем с нея.

image: pinterest.com

Разучете детайлите.

Ъглите, таваните , стълбищата, пукнатините, парапетите, инсталациите, текстурите. Всеки дребен елемент може да се окаже протагонист в сценария. Предварителна подготовка и четенето за сградата, която ще снимаме, може да бъде от голяма помощ.

image: pinterest.com

Перспективата е фундаментална.

Архитектурата не е само във формите и размерите, но и в линиите. Когато снимаме, би следвало да оставим вертикалните линии да бъдат вертикални и перпендикулярни на хоризонта. Усещането за симетрия невинаги е скучно, то помага на баланса и хармонията във възприятието. Изкривяването на линиите трябва да бъде осъзнато и засилено, за да не стои като грешка.

image: https://cdn-images-1.medium.com

Използвайте отраженията.

Стъклата, локвите, водните елементи и мокрите улици са любими методи за игра със статичното. Застопорените елементи сякаш танцуват върху огледалните повърхности и придават динамика и дълбочина на изображението.

image: pinterest.com

Снимайте в черно-бяло.

Цветовете разсейват. Или трябва да са малко и умишлено акцентирани, или въобще да не присъстват. Архитектурната фотография е най-експресивна, когато е безцветна. Формите и структурите са оголени и неподправени в черно-белия кадър, подвластни единствено на тихата игра между светлината и мрака.

image: https://c1.staticflickr.com

Слейте хората с архитектурата.

Присъствието на хората сред архитектурната среда е интересен елемент от фотографския сюжет. Човешката фигура може да се използва както за придаване на живот, движение и мащаб, така и като статичен елемент от натюрморт. Фотографът Салгадо използва по забележителен начин светлината, за да слее човешкото тяло с обкръжаващата го индустриална обстановка. В неговите снимки, сякаш и ние сме метални, сякаш сме от плат, като че ли самите ние сме елементи на архитектурата.

image: pinterest.com

Гледайте снимки.

Положителното на фотографията е, че благодарение на нея можем да опознаем сгради, които никога няма да имаме шанса да видим и така да възприемем архитектоничния им език. Снимките ни дават възможност да обогатим архитектурния си речник.

Професионалната техника и методите на пост-продукцията са неделима част от фотографския процес. Преди обаче да прибързваме с най-скъпото оборудване, трябва да се научим да „виждаме“. Опознайте композицията, изследвайте светлината и търсете любопитните акценти в пространството.

image: pinterest.com

Михаела Икономова

Архитект и любител на пътешествията, природата и дизайна за хората. Вярва, че писането за архитектурата е неделимият аналитичен елемент, който задълбочено осмисля дизайнерския процес.

Остави коментар

Close Menu