Игра на власт: Ар нуво и империализъм

„Всичко е архитектура“ – сподели неотдавна един познат. „Всичко е политика“ – исках да възразя, но се спрях, осъзнавайки, че нито един от двама ни не бе напълно прав. В крайна сметка не опират ли нещата най-често до отношението власт и подчинение – в политиката, архитектурата, а дори и в естетиката?

С мотото „Брюксел диша Ар нуво“, през 2023 г., град Брюксел бе обявен за световна столица на сецесиона.

От самото си учредяване белгийската столица винаги е била дом на някакъв политически спектакъл, често придружаван от немалка доза изкуство. Една от по-популярните градски легенди дори гласи, че операта „Нямото момиче от Портичи“ е искрата, която „възпламенява“ факела на белгийската революция от 1830 г. За посетителя му градът може да разкаже завладяващ разказ, сливащ един от най-ярките му стилове – Ар нуво и политическите страсти на своето време. Всичко, разбира се, опира до контекста, в който той ще бъде представен.

Фасада на дома на арх. Пол Ханкар, Брюксел, 1893 г. Източник: www.admirable-artnouveau.brussels

Като общо правило, немалка част от големите произведения на архитектурното изкуство черпят сила от своя властови статус. В един момент даденото здание спира да бъде просто естетически издържана сграда, а се превръща в институционална метафора-разказ. Функцията и на камуфлаж – да обгръща дадения политически режим, чрез похватите на монументалността, в плащ на мистериозност, но и страхопочитание – прави връзката архитектура-власт много по-сложна, отколкото привидно изглежда.

Протестен акт срещу паметник на Леополд II в пика на движението „Животът на чернокожите има значение“, Белгия. Източник: www.reformthefunk.com

Изкуство и насилие

Стилът Ар нуво продължава да бъде популярен и днес из много части на Европа. Той се ползва с немалко наименования в зависимост от приютилата го държава, но именно в Белгия, през 80-те на XIX в., е кръстен за първи път с може би най-прочутото си название – „Ар нуво“.

Арх. Виктор Орта, интериор на къщата „Тасел“, Брюксел, 1894 г. Източник: www.visit.brussels

В началото бива наричан „камшичен стил“, поради своите причудливи форми, за чието вдъхновение се говори рядко (и с основателна причина). Всъщност, възникването на тези стилистични изразни похвати и техният бум съвпадат с покоряването на Конго и учредяването на колониалното владение там по време на управлението на белгийския крал Леополд II. Колониални мотиви като криволичещата каучукова лоза или императорския камшик за бичуване, изработен от кожата на хипопотам, се използват за основа на дизайна на новото естетическо движение.

Арх. Пол Ханкар, Брюксел, 1897 г. Източник: www.visit.brussels

Така представен, контекстът на тези здания „оцветява“ зрителския поглед в по-разноцветни нравствено-философски краски от обичайните естетически такива. Суровини от колонията – слонова кост и тропическа дървесина – са базисните материали при създаването на модерните за времето си сгради. Връзката между изкуството и съпътстващото го насилие придобива още по-ясна изразеност, когато споменем, че по времето, в което един от основоположниците на стила – арх. Виктор Орта, създава своите шедьоври, в центъра на Брюксел се организира последният, на територията на Европа, човешки зоопарк с основна атракция пленени представители, доведени от новото колониално владение.

Човешки зоопарк, Лиеж, Белгия, 1886 г. Източник: www.brugesvegan.com

Хотел „Van Eetvelde“

Едмонд ван Итвелде, дипломат и съветник на крал Леополд II, е поръчителят на сградата емблема за стила. През 1885 г. той е назначен за генерален секретар на колониално Конго, а през 1897 г. ръководи и изложбата в Тервюрен. По време на създаването на тази изложба е взето значимото за популяризирането на стила решение да се довери на четирима архитекти проектирането, в стил Ар Нуво, на конгоанската секция на Брюкселската универсална изложба.

Този избор е изненадващ, защото по това време Ар Нуво е модерен стил, предпочитан най-вече от новата индустриална средна класа и гледан с пренебрежение от аристокрацията и краля. Едмонд ван Итвелде е мотивиран обаче от две стратегически причини. Първо, изложбата е събитие за масовия пазар, чрез което Ар Нуво може да се използва за промяна на общественото мнение в полза на колониализма. Второ, той се надява, че това ще привлече новата средна класа на белгийските индустриалци и ще ги насърчи да инвестират в Белгийската конгоанска търговска компания. Залогът му се изплаща, защото конгоанската секция на изложението „Тервюрен“ има такъв огромен успех, че „конгоанският стил“ се превръща синоним за Ар Нуво.

Арх. Виктор Орта, част от интериора на хотел „Van Eetvelde“, 1895 г. Автор: Luc et Laurent Viatour. Източник: www.brusselstimes.com

Виктор Орта започва работа по хотела през 1895 г., когато Ар Нуво все още е в зората на своето развитие. Неговият гений се изразява в оформлението на обемите, разпределението на светлината и вграждането на най-новите техники и материали за времето си. За интериора Орта използва материали от Конго и множество мотиви, отнасящи се до колонията.

Посетителите например биват посрещнати в основната зала от пъстри мозайки със змиевидни лози. Подобно на стъблата на растения, елегантни колони поддържат жилестия купол, на който витражи изобразяват стилизирани листа и цъфтящи стъбла, оцветяващи падащата дневна светлина. Трапезарията, украсена с плодородни храсти, все още е запазила своя релефен гоблен в охра, зелени и кафяви тонове, включващи растения, африкански слонове и сияйни звезди.

Дворецът на колониите

Примамващата фантазия, създадена в Двореца на колониите от 1897 г., има за цел да запознае белгийското население с наложения имперски наратив за мисионерската мисия като форма на милосърдие спрямо местното население. Ар Нуво е избраният стил поради неговата космополитна привлекателност. Архитектите Ханкар и ван де Велде, заедно с Жорж Хобе, са натоварени с работата по създаването на двореца и изложбата в него, с ван Итвелде като ръководител.

Етнографската зала, част от експозицията в Колониалния дворец. Източник: i.pinimg.com

Конго е пресъздадено чрез едно нямащо общо с действителността преживяване, почти изцяло организирано от дизайнери, които никога не са стъпвали там. Под прикритието на образователна експозиция тропическото богатство бива превърнато в арт пропаганда. Салонът на Ханкар например показва различни предмети на изкуството, включително хризелефантинни творби (съчетание от злато и слонова кост), заедно с конгоански тъкани и предмети. В съседната Етнографска зала се конструира темата за африканската колония под формата на научна експозиция за различни племена като централна роля играят популярни за времето си расистки теории, твърдящи, че местното население всъщност не е част от човешката раса.

Залата на военната плячка, Колониалния дворец. Източник: journals.openedition.org

Анализирайки начина, по който Конго е изобразено от Ар Нуво стила, разкриваме как един модел на естетическа логика може да бъде съучастник във въплъщаването на йерархични структури на власт. Съблазнителната естетика на белгийския стил служи като инструмент на колониалната пропаганда, което ни дава известна представа за това колко всъщност лесно могат да се легитимират екстремните форми на експлоатация.

Скица на входа, водещ към Етнографската зала, арх. Пол Ханкар

Коварна естетика?

Ако дадена форма на изкуство е възприемана или свързвана с режим, който впоследствие се превръща в противоречив, на самата нея започва да се гледа с други очи – и все в зависимост от преобладаващия морал на времето. Привързаността на Хитлер към произведенията на Рихард Вагнер или подкрепата на художника-футурист Филипо Маринети за фашизма не правят техните произведения ретроактивно черни или бели.

В случая на белгийското Ар нуво колониалното минало е парче от неговата история, която не очертава портрет, който е по-малко естетически привлекателен или морален. То е само част от прочита, който един съзерцател следва да има, за да направи пълноценен прочит. Като контрапункт можем да отбележим, че щабовете на повечето работнически движения в Белгия, по онова време, също са строени в този стил. Движения, които по-късно ще изиграят основополагаща роля в извоюването на базисни социални и политически права за работническата класа, жените и малцинствените групи не само в национален, но и световен план.

Съвременните белгийски граждани от конголийски произход се опитват да помирят историята на дедите си с Ар нуво стила, контекстуализирайки го посвоему. Източник: www.bruzz.be

Архитектурата не следва да се възприема като просто част от политическия режим, който създава условията за нейното съществуване.

Да, функцията и може да послужи за камуфлаж на по-дълбоки противоречия, втъкани в политическия ред. Тази камуфлажна функция зависи от специалната сила на архитектурата и архитекта да внушават стабилност и сила – да предизвикват страхопочитание и приемане на режима, чиито интереси обслужват. Това е и причината винаги, когато дадена власт изпадне в немилост – да прибягва до нейния инструментариум, без да пести време и ресурси.

Такъв прочит може би е в сблъсък с романтичния разказ за архитектурата като форма на изразяване, но за мен като че ли по-скоро го допълва. Тя е амбивалентна именно, защото е зависима от контекста, в който се представя. Концлагерът в Дахау би могъл да бъде възприет от недобре информираното око и за училище със строг режим. И колкото и да са важни сградите с тяхната памет, винаги първостепенно значение ще има индивидуалното ни възприятие. Осанката на величествената архитектура измамно лесно може да бъде преобърната и свалена от гордия и пиедестал – понякога дори само с една-единствена дума, факт или моментно прозрение.

_____________________________________________________

Източници: