Двете лица на живота в предградия според сериала Северънс

Благодарение на своята впечатляваща сценография, научно-фантастичната драма с елементи на черна комедия “Северънс” успява да постави архитектурата в центъра на вечния дебат относно баланса между работата и личния живот. 

Въпреки че действието се развива основно зад стените на високо стилизирания кошмар на корпоративен офис, в сюжета тихо се прокрадва и ироничен коментар за начина ни на живот извън работа. Джеръми Хиндъл,  дизайнерът на продукцията, подбира внимателно сградите, чрез които изгражда естетиката на външния свят и с подобаващ за сериала, черен хумор задава въпроса дали привидната идилия в предградията е олицетворение на американската мечта или белег на поредната провалена утопия.

Архитектурата на корпоративната утопия в сериала Северънс

Светът отвъд корпоративната утопия

След края на всеки работен ден в “Лумън”, Марк и останалите “разделени” сменят личността на “профито” с тази на “външния”, за да се завърнат към личния си живот, необременени от спомените за своите професионални задължения. На теория корпорацията няма контрол над служителите си в извънработно време, но на практика вече е предопределила всеки аспект от ежедневието им – градът, в който всички те живеят, е основан от “Лумън” и е кръстен на нейния създател и първи директор Киър Игън.

Светът отвъд стените на централния офис е изцеден от фалшивия ентусиазъм на корпоративния модернизъм – всичко е сиво, мрачно, огънало се под тежестта на надвисналата сянка на “Лумън”. Реализмът на Киър ярко контрастира на сюреалистичната ретро стилистика на корпоративната утопия, за да противопостави визуално както световете на “профито” и на “външния”, така и пространствата от човешкото съзнание, които те заемат. 

Посланията в архитектурата на Биър Хаус и влиянията на Франк Лойд Райт

Единственото място, което остава недокоснато от тази зловещата атмосфера и сякаш отказва да се подчини на влиянието на корпорацията е домът на Сара и Рикън, сестрата на главния герой Марк и нейният съпруг. Излъчваща топлина, домашен уют и чувство за безопасност едноетажната вила в покрайнините пронизва мрака на града като лъч светлина.

Тук меланхоличната синьо-зелена палитра, която преобладава в повечето сцени от сериала, отстъпва място на ведри интериори в нюанси на червеното и оранжевото. Всеки аспект от архитектурата на тази къща служи като визуален противовес на корпоративния свят.

Естествени материали в интериора отричат евтината пластмаса на офис обзавеждането, дървените ламперии в топли тонове се противопоставят на стерилно белите стени, а големите стъклени витрини заместват изкуствената светлина на луминисцентните лампи.

Забавно съвпадение е, че истинският собственик на къщата дълги години работи именно за “Бел Лабс”, бившия изследователски център, който продукцията използва като централен офис на “Лумън Индъстрийс”. Но основната причина Хиндъл да избере тъкмо нея за снимките на сериала е, че в реалност тя е един от по-малко познатите примери за къща т.нар. усонийски стил. 

Усонийският стил е експериментално течение от средата на миналия век, което комбинира принципите на органичната архитектура с високо-технологични строителни методи.

Носеща името Биър Хаус, тя е дело е на архитект Канеджи Домото и е построена е през 1949 г. като част от жилищния кооператив  “Усония”, който имал за цел да приложи на практика утопичните градоустройствени теории на Франк Лойд Райт.

Преместиха сграда на Франк Лойд Райт на колела

Освен Биър Хаус, Райт и неговите ученици проектират още 47 едноетажни еднофамилни къщи, чиято основна характеристика е стремежът към абсолютна хармония с природата.

Със своите отворени, плавно преливащи към екстериора пространства, внимателно рамкирани погледи и изобилие от естествени материали, усонийските къщи се характеризират с пълно вписване в заобикалящата ги природната среда.

Идеите зад Усония – утопията на средната класа в Америка

“Усония” вълнува Франк Лойд Райт много преди построяването на едноименния комплекс.  Използвайки думата едновременно като наименование на нова философия на обитаване и своеобразен национален стил, той я превръща в нарицателно за своята идеализирана визия за бъдещето на Северна Америка.

“Усония” е утопия, която преди всичко въплъщава вярата на Райт, че смислената архитектура и добрият дизайн ще възпитат нова култура на живот у американската средна класа.

Поддръжник на идеята, че градският живот е крайно несъвместим с присъщия за американците индивидуализъм, той вижда бъдещето в компактни, но функционални едноетажни къщи в предградията, които могат да осигурят независимост, лично пространство и най-вече връзка с природата. Те трябвало да бъдат едновременно икономични и подходящи за масово производство, но в същото време строго индивидуализирани и проектирани спрямо нуждите на всяко семейство.

Пример за къща в усонийски стил

Къщите в усонийски стил никога не придобиват масовия характер, който Райт си представя, защото така и не успяват да удовлетворят едно основно изискване – да бъдат достъпни за финансовите възможности на средната класа. Експерименталните строителни методи с предварително заготвени и стандартизирани елементи правят проектите по-икономични от типичното за световно-известния архитект, но в почти всеки случай надвишават първоначално заложения бюджет от 5000$ (около 85 000$ днес).

Въпреки това концепцията на “Усония” се оказва основополагаща за развитието на американските предградия през следващите десетилетия. Основни черти на стила се налагат като част от задължителните характеристики на традиционната американска къща, но скоростното разрастване на предградията и стремежът към икономичност в годините след Втората световна война оставят принципите за индивидуализация на архитектурните решения и вписване в природната среда на заден план. Бъдещето на Америка се оказва изкривено отражение на визията на Франк Лойд Райт.

Синята къща на Марк

В пълен контраст с идиличната картина в “Усония”, се явява пустият жилищен комплекс от еднообразни сини постройки, в който живее главният герой на сериала, Марк. Домът му е отражение на живота му извън Лумън – празен и потънал в скръб. Той се подлага на процедурата по “разделяне” на личността с надеждата да се справи с тъгата по покойната си съпруга, но в опитите си да загърби спомените от загубеното семейно щастие, целенасочено лишава дома си от каквато и да е индивидуалност.

Личните му вещи са опаковани в кашони, натрупани в гаража, мебелите са оскъдни и хаотично разпръснати в пространството, а изгорелите крушки оставят синьо-зеленикавия мрак да погълне всяко кътче от къщата.

Безлични и притиснати една към друга, еднакви и в същото време някак смущаващо различни, къщите от този комплекс представят другото лице на живота в предградията – сив, изолиран, самотен. Със своята “перфектно сгрешена във всяко едно отношение архитектура” (както сам я определя дизайнера на продукцията) те превръщат идеала на американската средна класа в гротеска и сякаш се присмиват на всички илюзии на поредната несъстояла се утопия.

Дизайнерът Джеръми Хиндъл съумява да предаде визуално всички послания на сериала, изграждайки запомняща се сценография, която извежда на преден план малко познати примери от провалените архитектурни утопии от средата на миналия век. 

В “Северънс” всеки кадър е целенасочен жест, а всеки детайл – иронично намигване към зрителя.

Четете тук първа част: Архитектурата на корпоративната утопия в сериала Северънс