Навярно сте чували имената на Драган Цанков, Стефан Стамболов, Александър Малинов и сте запознати с тези личности, които са били министър-председатели на България. Същото се отнася и за Вазов, Яворов, Славейков – велики творци на българската литература. Да, те биват изучавани в училище, както и художниците и композиторите – например Владимир Димитров–Майстора и Емануил Манолов. Но някой споменава ли архитектите? Учи ли ни на това защо средата ни днес е такава или как може всеки от нас да я промени? Дори и в магистърските програми по архитектура у нас имената на българските исторически архитекти често остават на заден план. Затова ние се стремим да ви запознаваме с тях.

Пенчо Койчев е архитектът на Съдебната палата в София. С двата големи и горди лъва и монументалната си фасада, тя е една от най-разпознаваемите сгради у нас. Въпреки че първоначалният проект е на Никола Лазаров след международен конкурс от 1914 г., той бива преработен от Койчев. Това се случва, защото строежът започва след Първата Световна война, а сградата трябва да отговори на нарастващите нужди на българското правосъдие и да бъде по-икономична за наскоро преживялата национална катастрофа държава.

Откъде е Пенчо Койчев?

Архитектът е роден на 27.01.1876 г. в град Дряново в семейството на Генчо Радев Койчев и Цана Дочева. Семейството му се премества в Силистра през 1879 г. Завършва гимназия в Русе, а след това заминава за Гент, Белгия, където започва да следва инженерство. След първите две подготвителни години той записва архитектура и след още три – през 1901 г. завършва с отличие.

Снимка на арх. Койчев като студент в Гент, 1898 г. | Снимка: koichev.wordpress.com

Какво е сътворил архитектът?

Завръщайки се в България след дипломирането си, той не успява да намери подходяща работа в продължение на 9 месеца. През 1902 г. постъпва в Министерството на обществените сгради и същата година става окръжен архитект в гр. Плевен. След четири години бива назначен за началник на Дирекцията на постройките на железниците и пристанищата. След сватбата си през 1908 г. той практикува и като преподавател. През 1919 г. навлиза в частната практика в архитектурния отдел на дружество „Средец“

В периода 1922 – 1924 г. се установява на частна практика в София и на 15.02.1924 г. бива назначен за началник на архитектурното отделение при Министерството на благоустройството. Изпълнява тази длъжност, докато на 01.06.1928 г. му се връчва изработката на плановете и ръководството на строежа на Съдебната палата в София. Финансови затруднения и политически неуредици често поставят архитекта в невъзможни ситуации, които той в автобиографията си нарича „българска действителност“. Вследствие бива уволнен през 1933 г. и с това прекратява кариерата си като архитект.

Съдебната палата в София | Снимка: Георги Йорданов

Въпреки че Съдебната палата е най-мащабният проект на Койчев, не могат да се пренебрегнат множеството обекти, които е реализирал. През 1903 г. спечелва първа награда за проект за мавзолей в Плевен. За тази си дейност той бива награден с български орден Гражданска заслуга V степен и руски Свети Станислав III степен.

Параклис-мавзолей „Св. Георги Победоносец“ в Плевен | Снимка: Тодор Божинов

Един от шедьоврите му е дворецът в Царска Бистрица. В него той интерпретира българското строително и декоративно изкуство като един истински майстор, извеждайки традициите на възрожденската архитектура до мащаба на дворцовата сграда.

Дворецът Царска Бистрица | Снимка: списание 360

В София той изработва плановете за множество обществени сгради – първа мъжка и девическа гимназия, здания на институти към софийския университет, техническо училище и други. Заедно с проектирането и изграждането на Съдебната палата, той участва и в изграждането на подобни сгради в Трявна, Ботевград, Етрополе, Нови Пазар, Симеоновград, Харманли, Велинград, Пещера, Първомай, Лом, Кюстендил, Шумен и Русе. В частната си практика изготвя различни проекти, например за старата поща в Пазарджик (днес символ на града), храм „Св. св. Константин и Елена“ във Враца, санаториум за гръдно болни в Искрец.

Старата поща в Пазарджик. Сградата носи белезите на фахверковата архитектура и на сецесиона. | Снимка: kmeta.bg

Той участва в няколко организации, като е основател на дружество „Съвременно изкуство“, печели няколко архитектурни конкурса и през целия си живот се интересува от българското строително и декоративно изкуство и е защитник на неговото опазване. Автор е на няколко труда, свързани с тази тематика, както и на статии в различни вестници и списания.

Стилът на Пенчо Койчев

Въпреки че самият той определя Съдебната палата като сграда, която не е решена „в някакъв строго определен стил“, калейдоскопът на времето ни дава възможност да впишем неговото творчество в национално-романтичното движение в българската архитектура. Докато съдебните сгради в София и Русе имат характеристиките на монументални класицистични сгради, мавзолеят в Плевен може да се разгледа като вдъхновен от средновековната строителна традиция. В работата му се вижда и силно влияние на сецесиона, ясно отчетливо в сградата на аптека „Марица“ в Пловдив.

Сградата на аптека „Марица“ в Пловдив, разрушена през 70-те години на XX в.

В автобиографията си той резюмира творческата си кариера като един щастлив професионалист: „Като архитект започнах кариерата си с най-любимото си творение – Мавзолея в Плевен (1903 г.), гдето името ми е издълбано върху камъка под гранитната плоча на Цар Освободител и Фердинанд I  и свърших най-грандиозното ми творение – Съдебната палата в София (1933 г.)“

Къщата на арх. Койчев, бул. „Дондуков“ №36 | Снимка: Александър Геров

За най-грандиозното творение на архитекта можете да прочетете в тази статия.

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Георги Мърхов
Load More In Архитектура

One Comment

  1. […] а от личности като Фингов, както и Лазаров и Койчев, за които вече писахме. Само така оставяме нещо, което […]

    Reply

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

Образование, материална база и архитектура
Какво е общото между трите и влияят ли си взаимно?

На снимката: проект „Демократос“ (арх. Галина Милкова, диз. Недко Николов) | Б…